3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 668
гр. С. 10.12. 2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав:
П.: Ценка Георгиева
Членове: Илияна Папазова
Майя Русева
като изслуша докладваното от съдия Ц. Г. ч. гр. д. № 5624/2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на И. Е. И. и З. Г. Н., подадена от пълномощника им адв. П. П., против решение № 1404 от 29.06.2015 г. по гр. д. № 277/2015 г. на Софийски апелативен съд, 1 граждански състав в частта, която има характер на определение, с която е потвърдено определение от 07.10.2014 г. по гр. д. № 2948/2012 г. на Софийски градски съд, I – 3 състав, с което на основание чл. 248 ГПК е изменено решението от 21.07.2014 г. по същото дело, като И. Е. И. и З. Г. Н. са осъдени да заплатят на [фирма] сумата от 5795, 55 лв. разноски по делото.
В частната касационна жалба се правят оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение и се иска отмяната му. В изложението на касационните основания по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК се подържа, че въззивното определение е постановено в противоречие с практиката на ВКС, както и че апелативният съд се е произнесъл по правен въпрос решаван противоречиво от съдилищата.
Ответникът по касация [фирма], в подадения от пълномощниците му юрисконсулт С. Г. и адв. Ю. Р. отговор оспорва жалбата и излага становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. ВКС допуска касационното обжалване на тези определения когато са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване на въззивното определение ВКС взе предвид следното:
За да потвърди първоинстанционното определение, с което на основание чл. 248 ГПК е изменено решението от 21.07.2014 г. по същото дело като И. и З. Н. са осъдени да заплатят на [фирма] сумата от 5795, 55 лв. разноски по делото, въззивният съд е приел, че съгласно чл. 359 КТ ищците не дължат държавни такси или други разноски в производството /за свидетели, вещи лица и пр./, което обаче се отнася за дължимите от работника такси и разноски към съда. Разпоредбата на чл.359 КТ не ги освобождава от заплащане разноските, които другата страна е направила при загубване на делото с оглед на правилото на чл.78, ал.3 ГПК, съразмерно на уважената/отхвърлената част на иска. Позовал се е на практиката на ВКС, изложена в определение № 339/15.07.2013г. по ч.гр.д. № 3561/2013г на ВКС, ГК, І г.о.
В представеното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване жалбоподателите подържат основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС по материалноправния въпрос дали в производствата по трудови спорове в размера на направените от ответника разноски следва да се включва само заплатеното адвокатско възнаграждение, определено по съразмерност, или следва да се включват всички направени от него разноски, вкл. за вещи лица, свидетели и пр. Прилагат следната съдебна практика – решение № 857 от 25.01.2011 г. по гр. д. № 1068/2009 г., ГК на ВКС; решение № 271 от 17.10.2012 г. по гр. д. № 409/2011 г., ГК на ВКС; определение № 247 от 29.04.2014 г. по ч. гр. д. № 1579/2014 г., ГК на ВКС.
ВКС намира, че поставеният въпрос е от значение за решаването на делото, но не се констатира противоречие на въззивното определение с представената съдебна практика, която има задължителен характер само в тълкувателната част, с която се дава отговор на правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване – ТР № 2/28.09.2011г. по т.д. № 2/2010г. ОСГТК на ВКС, съгласно което „съдържащите се в различни решения на ВКС по чл. 290 ГПК тълкувателни мотиви, с които се посочва правилната съдебна практика по прилагане на определен текст от закона, формират, заедно с юридически задължителните тълкувателни решения и постановления на Пленума на ВС, практиката на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК”.
С първото от представените решения ВКС се е произнесъл по материалноправни въпроси по прилагането на чл. 193 и чл. 195, ал. 1 КТ. Второто решение съдържа тълкувателни мотиви по въпроса за възражението за прихващане, а определение № 247 от 29.04.2014 г. по ч. гр. д. № 1579/2014 г., ГК на ВКС, постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК има за предмет отговорността на ищеца за разноски само за адвокатско възнаграждение при отхвърляне на иска или прекратяване на делото. Поставеният от частните жалбоподатели въпрос е предмет на посоченото от въззивния съд определение № 339 от 15.07.2015 г. по ч. гр. д. № 3561/2013 г., ГК на ВКС, постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, с което в отговор на въпроса „дължат ли се разноски от работника, в какъв размер и по какъв начин се определят при трудови спорове в хипотезата на чл. 78, ал.3 и ал.4 ГПК” е прието, че по силата на чл. 359 КТ производството по трудови дела е безплатно за работниците и служителите, независимо от това дали имат качеството на ищци или ответници, но това се отнася за дължимите от работника такси и разноски към съда. Разпоредбата на чл. 359 КТ не го освобождава при загубване на делото от заплащане на разноските които е направила другата страна, включително направените от ответника разноски за вещо лице, съгласно правилото на чл. 78, ал. 3 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1404 от 29.06.2015 г. по гр. д. № 277/2015 г. на Софийски апелативен съд, 1 граждански състав, в частта, която има характер на определение, с която е потвърдено определение от 07.10.2014 г. по гр. д. № 2948/2012 г. на Софийски градски съд, I – 3 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
П.:
Членове: