О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 668
София, 27.11.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на четиринадесети ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 1540/2018 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх. № 2669 от 26.03.2018 г., подадена от „Комунал” ООД, ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение №59 от 19.02.2018 г. по в.т.д. № 750/2017 г. на Апелативен съд – Пловдив, постановено по реда на чл.294 ГПК, в частта, с която е потвърдено решение № 491 от 12.08.2015 г. по т.д. № 250/2014 г. на Окръжен съд – Пловдив, поправено с решение № 572 от 27.10.2015 г., за отхвърляне – за разликата над 243 369.28 лв. до 322 877.68 лв. на предявения срещу Община Стамболийски, [населено място], иск за заплащане на обезщетение за пропусната полза от нереализирана печалба за периода от 01.04.2009 г. до 01.04.2011 г., поради неизпълнение, от страна на общината, на сключен на 01.06.2006 г. договор за възлагане на услуга за сметосъбиране, сметоизвозване, почистване и поддържане на общински площи, снегопочистване и зимно поддържане на територията на общината.
В жалбата се поддържат доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост. Твърди се, че на въпроса, по който въззивният съд се е произнесъл /след връщане на делото от ВКС за ново разглеждане/ – дали размерът на печалбата от дейността по сметосъбиране следва да бъде намален със стойността на закупените от „Комунал” ООД съдове за сметосъбиране, респ. към кой момент следва да бъде отнесена като разход стойността на закупените съдове, е даден незаконосъобразен и необоснован отговор. Касаторът счита, че въззивният състав не е обсъдил въпроса с колко, какви и на каква стойност съдове за смет, собственост на дружеството, е уговорено изпълнението на договора; не е съобразил, че в сумата 278 280 лв. е включен ДДС, не е обсъдил допълнението към счетоводната експертиза. Изразява се несъгласие със становището на съда, че „макар разходът за закупуването на съдовете да е направен еднократно, в началото на действие на договора, той следва да бъде разпределен за целия период от седем години и с него да бъде намалявана ежемесечната печалба”. По съображения в жалбата, се иска касиране на въззивното решение в атакуваната част и уважаване на иска и за сумата 79 508.40 лв., или общо за 322 877.68 лева, ведно със законната лихва от завеждане на делото и разноски по делото.
Искането за допускане на касационно обжалване е основано на чл.280, ал.1, т.1 и чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са поставени въпроси относно задължението на въззивната инстанция да направи собствени фактически и правни изводи по делото, като обсъди в тяхната съвкупност всички събрани по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и относно задължението на съда да обсъди заключението на вещото лице наред с всички доказателства по делото и независимо дали възприема или не експертното заключение, да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата. Поддържаната допълнителна предпоставка по тези въпроси е основана на ТР № 1/2001 г. ОСГК на ВКС и решение по гр.д. № 701/2011 г., с цитирана в него практика на ВКС, решение по гр.д. № 378/2009 г., І г.о. и решение по гр.д. № 408/2010 г., І г.о.
Ответникът по касация – Община Стамболийски, чрез процесуалния си пълномощник, оспорва искането за достъп до касация, а по същество счита въззивното решение за правилно. Съображения в подкрепа на това становище са изложени в постъпил по реда на чл.287, ал.1 ГПК писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, при спазване на преклузивния срок по чл.283 ГПК. Поради това се преценява като процесуално допустима.
Атакуваното въззивно решение е постановено при повторно разглеждане на делото, след като с решение № 155 от 18.12.2017 г. по т.д. № 2382/2016 г. на ВКС, ІІ т.о. е счетена за основателна депозираната от „Комунал” ООД касационна жалба срещу първоначалното въззивно решение по т.д. № 749/2015 г. на АС-Пловдив в съответната отхвърлителна част. При новото разглеждане на спора, решаващият състав е присъдил в полза на дружеството ищец допълнително обезщетение за пропусната полза от нереализирана печалба за исковия период. Зачетена е формираната сила на пресъдено нещо между страните за виновно неизпълнение на задълженията по договора от страна на възложителя, осуетяващо възможността на ищеца да извършва дейностите по договора и да реализира съответна печалба / в.т.д. № 608/2011 г. на Апелативен съд – Пловдив/. Въззивният съдебен състав, съобразявайки указанията на ВКС, е приел, че моментът, от който следва да се преценява изтеклата погасителна давност спрямо увеличения размер на предявения иск, е от предявяването му с исковата молба, а не от момента на поисканото и допуснато увеличение на размера на иска, който не е предявен като частичен.
Видно от съобразителната част към решението е, че съставът на АС – Пловдив е извършил цялостна преценка на относимите доказателства към размера на претендираното обезщетение за пропуснати ползи за исковия период от 24 месеца, съобразявайки както уговорения между страните начин на отчитане и заплащане на извършената работа – ежемесечно, така и изчисленията на в.л. Г. Х., изготвени на база извършени дейности от ищеца за период, който е бил предмет на предходното, посочено по-горе, дело. Прието е, че средната месечна печалба на ищцовото дружество за дейността сметосъбиране е 7 558.28 лева. Същевременно, от последната сума е извадена припадащата се част от стойността на закупените от ищеца съдове за сметосъбиране – общо 278 280 лв., разделена на 84 месеца съгл. срока на договора. Тези разходи са прибавени към останалите, изчислени от в.л. разходи, като е изведен извод, че средномесечната печалба от дейността по сметосъбиране и сметоизвозване е 4 245.43 лв.
Въззивният съд е отхвърлил като неоснователни поддържаните от страните доводи за друг начин на приспадане на направените от ищеца разходи за закупуване на съдове за сметосъбиране, като в тази насока са изложени подробни фактически и правни съображения на стр.9 и стр.10 от решението.
Настоящият състав на ВКС счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Формулираният от дружеството касатор правен въпрос, свързан със задължението на въззивната инстанция, като такава по съществото на спора, да извърши самостоятелна преценка на доказателствения материал по делото и да обсъди доводите и възраженията на страните е принципно релевантен за изхода на делото. Имайки предвид подробните мотиви към атакувания съдебен акт, не би могло да се приеме за осъществена поддържаната от дружеството касатор допълнителна предпоставка за допускане на касация. В случая липсват данни за допуснато от АС-Пловдив отклонение от цитираната и приложена практика на ВКС, имаща характер на задължителна по см. на т.2 от ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поддържа доводи за липса на мотиви на съда, независимо от невъзприемане на експертното заключение в частта, в която е отразено, че „счетоводството и финансовите отчети се извършват съгласно счетоводното законодателство”. Формулираният в тази връзка втори процесуалноправен въпрос не попада в обхвата на основния селективен критерий, тъй като начинът, по който е обоснован, вкл. и с твърдения за неправилно включване на ДДС в приспаднатата сума за закупуване на съдове за сметосъбиране, сочи на неговата съотносимост към основанията за касиране. Съгласно задължителните указания, дадени в т.1 от цитирания акт на нормативно тълкуване, в рамките на производството по селекция ВКС не може да се произнася по правилността на атакувания съдебен акт, като е акцентирано на липсата на тъждество между основанията по чл.280 ГПК и общите основания за неправилност по чл.281, т.3 ГПК.
При обосноваване на поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, в изложението към жалбата са възпроизведени изложени в жалбата фактически и правни съображения и оплаквания за неправилност на решението. Касационен контрол не би могъл да бъде допуснат и на това ново, самостоятелно основание, въведено със ЗИД ГПК – ДВ бр.86 от 2017 г. Съгласно формираната практика на ВКС, за да е налице очевидна неправилност, тя следва да е съществена до такава степен, че да е възможно да бъде констатирана без необходимост от анализ или излагане на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила или необоснованост. Очевидна неправилност ще е налице при постановен съдебен акт в явно нарушение на закона, или извън закона, или при явна необоснованост поради грубо нарушаване на правилата на формалната логика. В случая искането за достъп до касационен контрол на посоченото основание е мотивирано с доводи и оплаквания, попадащи в обхвата на основанията по чл.281, т.3 ГПК, без да е съобразена разликата между очевидната неправилност по см. на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК и неправилността на съдебния акт по см. на чл.281, т.3 ГПК.
Предвид изложеното, искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение е изцяло неоснователно.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №59 от 19.02.2018 г. по в.т.д. № 750/2017 г. на Апелативен съд – Пловдив.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: