4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 669
София, 28.05.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на четиринадесети март две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 1381 по описа за 2012 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 351 от 18.07.2012 година по гр.д. № 471/2012 година на Пловдивски апелативен съд е потвърдено решение № 70 от 16.01.2012 г. по гр.д. № 3446/2010 г. на Пловдивски окръжен съд, с което са отхвърлени обективно съединени при условията на евентуалност искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. ІІ-ро ЗЗД вр. с чл. 152 ЗЗД; чл. 26, ал.1, пр. ІІІ-то ЗЗД и чл. 135, ал.1 ЗЗД, предявени от Н. С. М. от [населено място] против А. К. Ч., М. С. Ч., П. Й. С. и М. Б. С. за прогласяване недействителност на договор по нот. акт № 76 от 14.12.2007 г. като прикриващ съглашение, с което е уговорен начин за удовлетворение на кредитора, различен от предвидения в закона; поради сключването му в нарушение на добрите нрави и като увреждащ интереса на ищеца кредитор. В решението е прието за установено, че на 25.01.2006 г. между ищеца и ответника А. Ч., по време на брака му с ответницата М. Ч. е бил сключен договор за възлагане на строителство и продажба на апартамент и гараж в сграда на [улица], [населено място] срещу задължение на ищеца да заплати сумата 47000 евро. Ищецът е заплатил на ответника Ч. уговорените в договора капаро и последващи вноски своевременно. На 14.12.2007 г. ответникът Ч. е продал обещания на ищеца апартамент на ответника П. С., към този момент в брак с ответницата М. С. за сумата 39719,36 лева. Прието е, че твърдяното прикрито съглашение между ответниците за прехвърляне на имота в обезпечение на заемно правоотношение не е доказано – не е доказано съществуването на договор за заем, в т.ч. предаване на заемната сума, како и че сключеният между ответниците договор не е в нарушение на добрите нрави поради уговорената в него двойно по-ниска цена от заплатената от ищеца по предварителния договор, предвид договорната автономия и определянето на цените от пазарната конюнктура. Прието е, че неоснователен е и искът с правно основание чл. 135, ал.1 ЗЗД, тъй като не е установено, че лицето, с което длъжникът е договарял е знаело за увреждането – не е установено, че ответникът С., приобретател на имота, придобил го по възмезден начин, е знаел за сключения предварителен договор между ищеца и ответника Ч.. В хода на първоинстанционното производство по делото, предявеният за съвместно разглеждане иск с правно основание чл. 19, ал.3 ЗЗД е отделен в отделно производство.
Касационна жалба против решението на Пловдивски апелативен съд е постъпила от Н. С. М.. Изложени са доводи за допускане на касационното обжалване на основание чл. 280, ал.1, т. 2 и т.3 ГПК по въпроса съставлява ли съществено процесуално нарушение разделянето в отделни производства на обективно съединени искове, които подлежат на разглеждане по реда на едно производство; на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпросите: следва ли въззивният съд да допусне събиране на доказателства за извънсъдебни признания на страните, станали известни на въззивния жалбоподател след приключване на съдебното дирене в първата инстанция; на основание чл. 280, ал. 1, т.1 и т.2 ГПК по въпросите: следва ли въззивният съд да обсъди всички въведени във въззивната жалба пороци на първоинстанционното решение; допустимо ли е привидността на сделката да бъде установявана със свидетелски показания и съставлява ли съществено процесуално нарушение необсъждането на всички доказателства по делото, относими към спорното право. Приложени са решение № 294 от 16.09.2009 г. на Русенски окръжен съд по гр.д. № 585/2009 г.; решение № 175 от 24.02.2010 г. по гр.д. № 2376/2008 г. на Софийски апелативен съд; решение № 609 от 15.01.2009 г. по гр.д. № 323/2008 г. на І т.о. ВКС; решение № 484 от 11.06.2010 г. по гр.д. № 375/2010 г. ІV г.о. ВКС; решение № 55 от 18.03.2010 г. по гр.д. № 214/2009 г. ІІІ г.о. ВКС; решение № 492 от 12.07.2010 г. по гр.д. № 1904/2009 г. І г.о. ВКС; решение № 14 от 22.03.2010 г. по гр.д. № 672/2009 г. на Сливенски окръжен съд и решение № 5 от 28.02.2005 г. по гр.д. № 171/2004 г. на Бургаски апелативен съд.
Ответниците по касационната жалба считат, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че въпросът съставлява ли съществено процесуално нарушение разделянето в отделни производства на обективно съединени искове, които подлежат на разглеждане по реда на едно производство не е обуславящ изхода на делото. Разделянето на обективно съединените искове в отделни производства няма отношение към изхода на спора за действителността на сключената между ответниците сделка за покупко-продажба, нито изхода на спора по този иск е обусловен от изхода на делото по иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Независимо от това, обективното съединяване на искове е възможност с оглед процесуална икономия; разделянето на обективно съединените искове в отделни производства се извършва по преценка на съда, а актът, с който съдът се произнася по разделяне на производствата не подлежи на инстанционен контрол, тъй като не прегражда пътя за защита.
Предвид изложеното, не следва да бъдат обсъждани и приложените решение № 294 от 16.09.2009 г. на Русенски окръжен съд по гр.д. № 585/2009 г. и решение № 175 от 24.02.2010 г. по гр.д. № 2376/2008 г. на Софийски апелативен съд, в които съдът се е произнесъл по обективно съединени искове за недействителност на правни сделки и за развалянето им поради неизпълнение.
Неоснователни са и доводите за допускане на касационно обжалване по въпросите следва ли въззивният съд да обсъди всички въведени във въззивната жалба пороци на първоинстанционното решение и съставлява ли съществено процесуално нарушение необсъждането на всички доказателства по делото, относими към спорното право. В обжалваното въззивно решение, съдът се е произнесъл по всички въведени от въззивния жалбоподател оплаквания срещу акта на първоинстанционния съд. Въведените в изложението към касационната жалба доводи в тази насока по правната си същност съставляват оплаквания за неправилност на формираните от въззивния съд изводи, които не могат да бъдат обсъждани в производството по чл. 288 ГПК, нито съставляват основание за допускане на касационно обжалване.
Не е обуславящ изхода на делото и въпросът допустимо ли е недействителността на съглашение, сключено в заобикаляне на закона да бъде установявана със свидетелски показания. Съдът е обсъдил свидетелските показания за установяване симулативността на сделката, съобразявайки установената практика, съгласно която за доказване на заобикалянето на закона са допустими всички доказателствени средства, без да важи ограничението по чл. 164, ал.1, т.6 ГПК.
Не дава основание за допускане на касационно обжалване и доводът за постановяване на решението в противоречие със съдебната практика, обективирана в приложените съдебни актове, формираните в които изводи нямат отношение към обжалвания съдебен акт – решение № 609 от 15.01.2009 г. по гр.д. № 323/2008 г. на І т.о. ВКС относно непроизнасянето на съда по редовно заявено възражение за прихващане; решение № 484 от 11.06.2010 г. по гр.д. № 375/2010 г. ІV г.о. ВКС относно разликата между начало на писмено доказателство и обратно писмо; решение № 55 от 18.03.2010 г. по гр.д. № 214/2009 г. ІІІ г.о. ВКС за необходимостта от съвкупна преценка на доказателствата при преценка за симулативност на сделката; решение № 492 от 12.07.2010 г. по гр.д. № 1904/2009 г. І г.о. ВКС и решение № 14 от 22.03.2010 г. по гр.д. № 672/2009 г. на Сливенски окръжен съд относно абсолютната симулация и решение № 5 от 28.02.2005 г. по гр.д. № 171/2004 г. на Бургаски апелативен съд по приложението на чл. 135, ал.1 ЗЗД.
Решението следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по повдигнатия от касатора процесуалноправен въпрос по приложението на чл. 266, ал.2 ГПК следва ли въззивният съд да допусне събиране на доказателства за извънсъдебни признания на страните, станали известни на въззивния жалбоподател след приключване на съдебното дирене в първата инстанция.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 351 от 18.07.2012 година по гр.д. № 471/2012 година на Пловдивски апелативен съд.
УКАЗВА на касатора Н. С. М. в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена държавна такса по жалбата в размер на 794,40 лева, както и че при неизпълнение на указанията в срок, жалбата подлежи на връщане на основание чл. 286, ал.1, т.2 ГПК.
При своевременно изпълнение на указанията за внасяне на държавна такса, делото да се докладва за насрочване на Председателя на Четвърто гражданско отделение на Гражданска колегия на Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: