О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№669
гр. София, 18.07.2016год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение,в закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д.№ 3481 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], чрез пълномощника адв.Н. С. срещу решение № 210/03.07.2015г. по в.т.д.№ 58/15г. на Варненския апелативен съд, с което след отмяна на решение № 1073/18.11.2014г. по т.д.№ 806/14г. на Варненския окръжен съд са отхвърлени предявени от касатора против [фирма], [населено място] искове по чл.327 ТЗ и чл.86 ЗЗД .
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът [фирма], [населено място] оспорва жалбата. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че касаторът – ищец по иска, е производител на ел.енергия от възобновяеми източници в качеството си на собственик на две фотоволтаични централи. В качеството си на производител дружеството е ползвател на електроразпределителната мрежа по смисъла на т.41а, б.”а”, пр.1 от пар.1 на ДР на ЗЕ, като произведената активна електрическа енергия отдава в електроразпределителната мрежа, чрез която се доставя и изкупува от купувача [фирма] на преференциални цени. Касаторът е и потребител на мрежата, тъй като се снабдява от нея с електрическа енергия, необходима за функционирането на съпътстващи устройства съгласно т.41а, б.”а”, пр.2 от пар.1 на ДР на ЗЕ. Между касатора и мрежовия оператор е сключен договор за достъп в срока по пар.197, ал.1 ПЗР на ЗИДЗЕ /ДВ бр.54/12г./. Определените временни цени за достъп с решение № Ц-33/14.09.12г. на ДКЕВР са отменени в частта за достъп до ФтЦ с решение на ВАС, като с последващо решение № Ц-6/13.03.14г. регулаторът е определил цени в полза на [фирма] за използваната от производителите мрежова услуга в нулеви стойности като производителите на електрическа енергия от слънчева и възобновяема енергия са задължени да заплащат по 2,45 лв./МВтч на операторите на електроразпределителните мрежи, които от своя страна ги превеждат на [фирма]. С последващо Решение № КМ-1/13.03.2014г. ДКЕВР е разпоредил компенсаторни мерки чрез връщане на платените в повече средства. ВнАС е приел, че с договори за цесия от 22.10.13г. и от 25.11.2013г. [фирма] е прехвърлило на [фирма] вземанията си срещу касатора, представляващи временна цена за достъп, като на длъжника е надлежно съобщено за цесията, на осн. чл.99, ал.4 ЗЗД. Предявеното вземане в производството по делото представлява цена за доставена ел. енергия по договори за изкупуване на ел.енергия от 21.12.2011г. и 19.06.2012г., която не е заплатена, като за това вземане е направено изявление за прихващане от страна на [фирма]. Решаващият състав е изложил съображения, че отмяната на временните цени по пътя на съдебния контрол на ИАА, с който са приети, не трансформира възмездното облигационно отношение в безвъзмездно такова, а основанието на престациите не отпада, тъй като пълното дерогиране на задължението за цената на достъпа би довело до ощетяване на редовно престиралия доставчик. Според въззивния съд разликата между временната и окончателната цена следва да се уреди чрез механизъм за компенсация по чл.32, ал.4 ЗЕ, а не по общите правила на чл.55 ЗЗД. Отказът на оператора да приложи компенсаторния механизъм следва да бъде преодолян по пътя на обжалване на акта на комисията. С оглед на така приетите разрешения е счетено, че валидно са прехвърлени вземанията и към момента на компенсацията са били налице еднородни насрещни вземания, които са установени по основание и размер.
Настоящият състав на ВКС намира, че са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Касаторът поставя четири правни въпроса по реда на чл.280, ал.1 ГПК, свързани с действието на отмяната на ИАА относно определяне на временни цени за достъп; относно възможността на електроразпределителното дружество, което е предоставяло достъп до мрежата си на В.-производител, да се дължи цена за достъп, дори и такава да не е определена от ДКЕВР; има ли прехвърлителен ефект цесия на вземане за цена за достъп за периода на допуснатото от закона предварително изпълнение на решение на ДКЕВР и за правните последици на отмяната на това решение върху цесията. Решаването на всички тези въпроси е обвързано от обуславящия въпрос, разрешен в обжалвания въззивен акт за действието на отмяната на индивидуалния административн акт.
Въведени са основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
Поставеният правен въпрос за действието на отмяната на административен акт и за гражданскоправните последици на тази отмяна е от значение за решаващите изводи на въззивния съд. След депозиране на касационната жалба ВКС е постановил: решение № 212/ 23.12.15 г. по т.д. № 2956/2014 г. на І т.о., решение № 157/11.01.16 г. по т. д. № 3018/2014 г. на ІІ т.о, решение № 155/11.01.16 г. по т.д. № 2611/2014 г. на ІІ т.о., решение № 7/26.04.2016г. по т.д.№ 3196/2014г. на ІІ т.о. и решение № 28/28.04.2016г. по т.д.№ 353/2015г. на ІІ т.о. Касационното обжалване по тези дела е било допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по правния въпрос за темпоралното действие на постановено от ВАС и влязло в сила решение, с което е бил отменен индивидуален административен акт (по см. на чл.13, ал.2, пр.1-во от Закона за енергетиката), инкорпориран в Решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР. Дадените разрешения са, че влязлото в сила решение, с което е отменен индивидуален административен акт, какъвто е характерът на Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, съгласно чл.13, ал.2 ЗЕ, има обратно действие. В своите тълкувателни части решенията по цитираните касационни търговски дела съдържат съвпадащо казуално тълкуване на една и съща разпоредба от АПК, като е дадено еднакво разрешение на идентичния правен въпрос, приет за обуславящ за изхода на спора по тези дела.
Поставените от касатора въпроси се обхващат от дадените разрешения в практиката на ВКС по общия въпрос за темпоралното действие на постановено от ВАС и влязло в сила решение. Касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: „Отмяната на индивидуален административен акт има ли ретроактивно действие и заличават ли се с обратна сила последиците, произтичащи от отменения административен акт?” за проверка съответствието на въззивното решение с практиката на ВКС. Наличието на допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК изключва основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
На основание чл.18, ал.1, т.2 от Тарифа за таксите, които се събират от съдилищата по ГПК касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 579,40лв. по сметка на ВКС.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №210/03.07.2015г. по в.т.д.№ 58/15г. на Варненския апелативен съд.
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за заплатена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 579,40 лв., като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Да се изпрати съобщение на касатора с указанията.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на І т.о. за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: