4
4
Определение по т. д. № 282/10 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. № 282/10 г., ВКС, ТК, І-во отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№669
С., 13.10.2010 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение, в закрито заседание на двадесет и първи септември през две хиляди и десета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Д. П.
Т. К.
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Р. т. д. № 282 по описа за 2010 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от Е. Д. Д. от гр. С., чрез процесуалния му пълномощник – адв. К. Н., срещу въззивното решение № 1508/02.12.2009 г. по гр. д. № 2529/ 2009 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е отхвърлен предявеният от него срещу ЗАД “А. България” иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ за заплащане на неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 06.02.2007 г. за разликата над присъдената с първоинстанционното решение от 30.06.2009 г. по гр.д. № 584/2007 г. на СГС сума 15 000 лв. до предявената претенция за заплащане на обезщетение в размер на 30 000 лв.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е порочно, поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Моли същото да бъде отменено в обжалваната му част и искът да бъде уважен в пълния му предявен размер.
В касационната жалба са изложени подробни съображения в подкрепа на становището, че обезщетението за неимуществени вреди е определено в нарушение на принципа на справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД, тъй като не е съобразено с болките и страданията на пострадалия в резултат на настъпилото пътно транспортно произшествие. Въвеждат се и доводи за неправилно определено съотношение на съпричиняване вредоносния резултат от страна на жалбоподателя.
Касаторът е обосновал допустимост на касационното О. с твърдението, че относно въпроса за приложението на чл. 52 от ЗЗД, съдилищата произнасят множество противоречиви съдебни актове при едни и същи травматични увреждания, присъждайки в пъти по-ниски, съответно – по-високи обезщетения, което налагало произнасяне на ВКС, защото това било от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Твърди се, че решението е постановено в разрез с практиката на ВКС, свързана с определяне на съотношението на съпричиняването от страна на пострадалия, но не е цитирана подобна практика.
Изложени са съображения, свързани с изясняването на фактите по делото и е коментирана правилността/неправилността на изводите на въззивния съд в тази насока.
Ответникът по касационната жалба – ЗАД ”А. България”, гр. С. не взема становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима с оглед нейната редовност – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно О. съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Въпреки процесуалната допустимост на касационната жалба, обусловена от нейната редовност, настоящият състав счита, че не е налице поддържаното основание за допускане на касационно О. по чл. 280, ал. 1, т. т. 1 и 3 ГПК.
За да отмени частично постановеното от СГС решение и да присъди в полза на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000 лв., вместо 30 000 лв., както е счел първоинстанционния съд, Софийски апелативен съд е приел, че съобразно тежестта и характера на вредоносния резултат, претърпените болки и страдания и тяхната продължителност, както и трайните последици от травматичните увреждания – справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД се явява обезщетение в размер на 30 000 лв., но същото следва да бъде намалено, на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД с Ѕ , т. е. със сумата 15 000 лв., съответно на възприетото от съда съпричиняване на вредоносния резултат.
Същественият, с оглед изхода на спора материално-правен въпрос, на който се позовава касаторът в случая, е не само този за приложението на чл. 52 ЗЗД при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, но и неговото намаляване при хипотезата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. По отношение на тези въпроси обаче не е изпълнено нито едно от основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 1 – 3 ГПК.
Касаторът не е посочил конкретно решения на Върховния касационен съд, на които, според него, атакуваното решение противоречи, при това липсва и цитиране и съответно представяне на решения на други съдилища, обективиращи противоречиво решаване на въпроса за размера на присъжданите застрахователни обезщетения. Поради това, не би могло да се приеме, че поддържаните от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК за допускане на касационно О. са налице.
Неоснователно е и становището, че посочените материално-правни въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Разликата в присъжданите от съдилищата размери на обезщетенията за неимуществени вреди и за процентното съотношение при констатации за принос на пострадалия, произтичат от различните факти при всеки отделен случай, а не от неточното прилагане на закона, дължащо се на трудности при прилагане на законовата разпоредба на чл. 52 ЗЗД, разбира се при съобразяване и с факта, че законовата норма установява справедливостта като единствен критерий за определяне на обезщетението за неимуществени вреди, и отчитайки обстоятелството, че с Постановление № 4/1968 година Пленумът на ВС е дал задължителни указания по тълкуването и прилагането на цитираната разпоредба, и тези указания не са изгубили своето значение и понастоящем. Именно наличието на тази задължителна съдебна практика, целяща точното и еднакво прилагане на закона при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди, налага извода, че не е налице и условието за допускане на касационно О. по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО О. на въззивно решение № 1508/02.12.2009 г. по гр. д. № 2529/2009 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на О..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: