О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 67
гр. София 18.01.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 12 януари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.дело № 3189 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба с вх.
№ 5028/17.05.2016 г. от ищцата по предявения насрещен иск Т. К. Л., [населено място], чрез адв. Д. Р., срещу решение № 120/05.04.2016 г. по в. гр. дело № 93/2016 г. на Хасковския окръжен съд, в частта, с която е потвърдено решение № 422/02.12.2015 г. по гр. дело № 1228/2014 г. на Димитровградския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от Т. К. Л. срещу А. Л. Ш. насрещен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за присъждане на сумата от 8 438 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползването на промишлена сграда и липсата на достъп до нея за срок от пет години назад, ведно със законната лихва върху сумата до окончателното й изплащане, като неоснователен, както и в частта за разноските.
Въззивното решение в частта, с която е потвърдено решение
№ 422/02.12.2015 г. по гр. дело № 1228/2014 г. на Димитровградския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от А. Л. Ш. срещу Т. К. Л. иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за заплащане на сумата от 3 766 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползването на част от собствен имот, върху която е построена промишлената сграда, ведно с прилежащите части на същата за период от 5 години назад, ведно със законната лихва върху сумата до окончателното й изплащане е влязло в сила, като необжалваемо.
В касационната жалба се поддържат основания за неправилност на решението по чл. 281, т. 3 ГПК – нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост.
В изложението по чл. 284 ГПК жалбоподателката поддържа основанията за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т. 1 и т.3 ГПК, като мотивира следните доводи: обжалваното решение намира приложно поле на чл.280,ал.1,т.3 ГПК – от значение е за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Според жалбоподателката основанията за касационно обжалване е законовата норма на чл.281, т.3 ГПК, като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост и неговото решение е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Счита, че има пълно несъответствие и логически са несвързани доказателствата и изводът, че съдът е приел за доказани обстоятелствата по делото, касаещи невъзможността да се ползва имота и загубата на жалбоподателката от това обстоятелство. Поддържа, че собствеността е производствен цех, който не функционира като такъв от години, но сам по себе си представлява масивна сграда, пригодена за приложение на стопанска дейност, че видно от представените гласни и писмени доказателства, както и от отговорите на първоначалната ищца е установено, че причината имотът да не носи доходи е липсата на пълен и свободен достъп до него. Според жалбоподателката свидетелските показания са непротиворечиви в насока, че всеки опит да се влезе в собствения имот минава през резрешително от страна на ищците и става само в тяхно присъствие, че по този начин се затруднява собственичката да разполага с имота както намери за добре и я ощетява при опитите й да даде сградата под наем. Сочи, че това обстоятелство е изведено като извод в обстоятелствената част на решението, но е направен погрешния извод, че тезата е недоказана, че по делото е приета експертиза, която не е оспорена и доказва по размер обезщетението. Поддържа, че изводът на съда е логически противоположен на доказателствата и това е нарушение на материалния и процесуален закон. Поддържа също, че по отношение на М. Д. Л. и Я. Д. Л.-Б. делото е прекратено, но в хода на производството по него те са направили разноски в размер на 500 лева. С отговора си са поискали да им бъдат присъдени разноски, но съдът не е възприел искането им за основателно. Счита, че това решение е в противоречие на чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
С писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответницата по жалбата А. Л. Ш., чрез адв. Д.И. е изразила становище за липса на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 от ГПК и за неоснователност на касационната жалба по същество. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК, от легитимирана страна, срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С обжалваното въззивно решение Хасковският окръжен съд се е произнесъл по предявени обективно съединени насрещни искове с правна квалификация чл. 59, ал.1 ЗЗД и чл.86,ал.1 ЗЗД от Т. К. Л. против А. Л. Ш. за заплащане на сумата от 8 438 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползването на промишлената сграда и липсата на достъп до нея за срок от пет години назад, считано от предявяване на иска, заедно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане.
Въззивният съд е преценил за правилни правните изводи на първоинстанционния съд за неоснователност на предявените насрещни искове и на основание чл.272 ГПК ги е възприел, и е препратил към тези изводи. Посочил е, че пред възивната инстанция не са представени нови доказателства, въз основа на които да се изведат изводи, различни и от тези на първоинстанционния съд.
От фактическа страна е установено от първоинстанционния съд, чиито изводи са възприети от въззивния, че ищцата по първоначалния иск А. Л. Ш. и А. А. Ш. придобили на основание договор за покупко-продажба, извършен с нотариален акт № 200 от 21.08.2008 г. недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор 21052.1008.80 по кадастралната карта на [населено място] с адрес [населено място],[жк], [улица] площ от 733 кв.м., парцел X., пл. № 58 в кв.16, ведно с построената в имота сграда с идентификатор 21052.1008.80.1 със застроена площ от 96 кв.м. на два етажа. Установено е въз основа на представена по делото скица, че в поземления имот освен посочената сграда, закупена от ищцата са отразени още две сгради с промишлено предназначение – сграда с идентификатор 21052.1008.80.3 със застроена площ от 59 кв.м. на един етаж и сграда с идентификатор 21052.1008.80.4 със застроена площ от 69 кв.м. на един етаж. По делото е приложен и акт за узаконяване № 2/12.01.1994 г. на [община], с който е узаконен, построеният без строителни книжа „колбасарски цех” на името на Д. Й. Л., собственик на парцел X.-58 в кв.16 по плана на [населено място].
С решение № 2174/05 от 16.01.2006 г. по гр.д. № 1607/2003 г. на ВКС на Р.България, IV б ГО е признато за установено по отношение на М. Я. и Б. Я., че Т. К. Л. и М. Н. Л. са собственици на недвижим имот, представляващ масивна сграда на един етаж, построена в имот пл. № 58, парцел ХVІІ от 730 кв.м. в кв.16 по плана на [населено място], като първите са осъдени да отстъпят собствеността и да предадат владението върху имота. С това решение е прието, че двуетажната жилищна сграда и масивната сграда „колбасарски цех” с площ от 128 кв.м. са били обект на две процедури по извършване на публична продан, като по отношение на цеха е прието, че същият е освободен от изпълнение поради неявяване на купувач и липсата на искане за възлагане, като по отношение на поземления имот и двуетажната сграда също не са се явили купувачи, но е направено искане за възлагане, като в постановлението за възлагане е бил описан именно този имот. Според съдебното решение по отношение на колбасарския цех е оборена презумпцията на чл.92 ЗС, като съдът е обосновал извода от посочения разделен начин на изнасяне на публична продан на двата обекта, тъй като колбасарския цех е бил ипотекиран отделно.
Първоинстанционният съд е приел, че с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 01.04.2015 г. № 41, т.ІІ, рег. № 1636, дело № 189 от 2015 г., М. Н. Л. е продала на Т. К. Л. ? ид.ч. от промишлена сграда с идентификатор 21052.1008.80.4 с площ от 69 кв. и ? ид.ч. от промишлена сграда с идентификатор 21052.1008.80.3 с площ от 59 кв.м.
Относно ползването и от кого на изградените сгради в поземления имот с идентификатор 21052.1008.80 първоинстанционният съд е обсъдил показанията на разпитаните свидетели Б. Л. Б. и Г. В. Г.. Обсъдил е и заключението на назначената съдебно-техническа експертиза, според което промишлените сгради обозначени под № 3 и № 4 е всъщност една цяла сграда с различен покрив като площта на сграда 3 е 59 кв., което отговаря на съществуващата сграда на място, площта на сграда 4 измерена на място е 91 кв. м., а не 69 кв., както неправилно било отразено в кадастралната карта или общо застроена площ от 150 кв.м. В заключението на вещото лице е отразена необходимата площ за обслужване на сградата – 54 кв.м. Обсъдено е и заключение на съдебно-оценителна експертиза, според която наема на промишлените сгради с № 3 и № 4 с обща площ от 150 кв.м. за период от 5 години възлиза на 8 438 лева – 140 лева месечно.
Въззивният съд е преценил за правилни изводите на първоинстанционния съд за неоснователност на предявения насрещен иск от Т. Л. срещу А. Ш. с правно основание чл.59 ЗЗД. Възприети са изводите на районния съд, според които в производството по делото не е установено, че А. Ш. е препятствала достъпа до сградата, че е пречела и възпрепятствала Т. Л. да ползва мястото извън сградата за нормалното й обслужване. Преценени са за неоснователни доводите на Т. Л. за превратно обсъждане от районния съд на събраните гласни доказателства. Въззивният съд е преценил показанията на свидетелите Б. Б. и Г. Г., като непротиворечиви. Посочил е, че от същите е установено, че на ищцата по насрещния иск Л. не е бил отказван достъп до собствения й имот, че през определен период от време, съвпадащ с исковия Л. е разполагала с ключ от вратата и е осъществявала свободно достъп до собствената си сграда. Прието е за установено, че след 2014 г. този ключ бил сменен, като винаги когато идвала ключът й бил даван и тя можела да осъществи достъп до имота си. Според съда обстоятелството, че ищцата е трябвало да взема ключа от ответницата А. или нейни близки не представлява препятстване на достъпа до имота. Взето е предвид и обстоятелството, че за сградата има и друга врата, ключ от която има само ищцата Л..
При тези съображения въззивният съд е направил решаващия извод за неоснователност на предявения насрещен иск с правно основание чл.59 ЗЗД, както и иска с правно основание чл.86,ал.1 ЗЗД, и е потвърдил първоинстанционното решение в частта, с която исковете са отхвърлени.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателката за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по въпросите, поставени в изложението. Според тълкуването, дадено в т. 1-ва от ТР № 1/2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правен въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното решение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Жалбоподателят е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може да го уточни и конкретизира. Материално правният или процесуално правният въпрос следва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В производството по чл.288 ГПК К. съд трябва да се произнесе дали формулирания от жалбоподателят правен въпрос от значение за изхода на делото е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК. Като взема предвид посоченото тълкуване съдът преценява, че в изложението жалбоподателката не е формулирала правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Изложението съдържа доводи, които касаят правилността на съдебното решение – обсъдените от въззивния съд доказателства и възприетата фактическа обстановка. С оглед на това доводите в изложението представляват касационни основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК, но не и правни въпроси според цитираната по-горе практика на ВКС. Само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда наличието на предпоставките, предвидени в чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
С оглед изхода на делото в полза на ответницата по жалбата следва да се присъдят разноските за настоящото производство за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 120/05.04.2016 г. по в. гр. дело № 93/2016 г. на Хасковския окръжен съд по касационна жалба вх. № 5028/17.05.2016 г., подадена от Т. К. Л., [населено място], [улица], чрез адв. Д. Р..
Осъжда Т. К. Л., с ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], да заплати на А. Л. Ш., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], сумата 500 лв. разноски по делото за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: