2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 67
[населено място], 27.01.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 1218 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение от 28.09.2011 постановено от Монтански окръжен съд по гр.д. № 245/2011г., с което е отменено решение на Монтански районен съд по гр.д. № 160/2010г. и е отхвърлен предявения от В. М. Г. против Ю. Б. Г., В. Е. Г. и Б. Е. Г. иск с правно основание §4в ПЗР ЗСПЗЗ във вр. с чл. 72 ЗС за извършени подобрения в размер на 6059 лв. в имот № * по плана на новообразуваните имоти на зона „П.”, в землището на [населено място].
Касационната жалба е подадена от ищцата В. М. Г.. Тя намира решението за неправилно. Поддържа, че е постановено в противоречие с постоянната практика на Върховния касационен съд и по-конкретно с определението, с което е отменено прекратяването на производството по делото. Съставът не се е съобразил с указанията в това определение, а е преписал мотивите на предходното прекратителното определение на друг състав на въззивния съд. Представя решения на ВС и ВКС, но липсва интерпретация по тях с оглед изискванията на чл. 280, ал.1 ГПК. Жалбоподателката се позовава и на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК поради необходимост от усъвършенстване членовете на съответните съдебни инстанции за точното прилагане на закона.
Ответниците не са представили писмен отговор на жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Преди да пристъпи към преценка на основанията за допускане на касационно обжалване съдът съобрази следното:
Производството е по иск за заплащане на подобрения, извършени в недвижим имот. Ищцата е била носител на право на ползване върху земеделски имот, предоставено на основание ПМС №1/1981г. и е претендирала придобиване на собственост върху имота на основание §4а ПЗР ЗСПЗЗ. С влязло в сила решение на административен съд въз основа на жалба от страна на ответниците, е отречено правото й да заплати имота. Тя твърди, че е извършила в имота редица подобрения, подробно индивидуализирани, и претендира заплащане на стойността им в размер на 7313 лв. на основание §4в ПЗР ЗСПЗЗ във вр. с чл. 72 ЗС. Безспорно е, че към момента на завеждане на иска ищцата е във владение на имота и че в полза на ответниците не е издадена заповед по §4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ за предоставяне на имота.
Производството по делото е било прекратено с определение на Монтански районен съд, потвърдено от Окръжен съд Монтана. Развити са били съображения за недопустимост на иска, тъй като ищцата продължава да упражнява фактическа власт върху имота, при което вземането за подобрения не е изискуемо и за нея липсва интерес от водене на иска; извършено е позоваване на ППВС №6/1974г., т.13.
Определението е било отменено с определение на Върховния касационен съд, ІІ г.о., № 132 от 07.04.2011г. по ч.гр.д. № 91/2011г. Според него въпросът за изискуемостта на вземането за подобрения е относим към основанието за реализиране на твърдяното от ищцата материално право и съответно към основателността на предявения иск, а не към допустимостта му.
За да отхвърли предявения иск Окръжен съд Монтана е приел, че искът е неоснователен като преждевременно предявен, тъй като вземането за подобрения не е станало изискуемо. Изтъкнал е съображения, основани на ППВС № 6/1974г., според които вземането за подобрения в чужд имот става изискуемо от прекъсване на владението, от превръщането му в държане със съгласието на собственика или от момента на смущаването му чрез предявяване на иск за собственост. В случая ищцата е във владение на имота, ползва подобренията и все още няма право да претендира заплащане на стойността им с оглед и на това, че подобренията се заплащат доколкото съществуват към момента на разрешаване на спора.
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
Липсва соченото противоречие с отменителното определение на Върховния касационен съд. В него е прието, че ищцата има правен интерес от предявяване на иска, а въпросът за изискуемостта на вземането има отношение към основателността на претенцията. В. съд също е намерил, че ищцата разполага с правен интерес доколкото претендира заплащане на подобрения, извършени от нея като ползувател на имот, подлежащ на възстановяване на ответниците. Изрично при преценка допустимостта на иска съдът се е позовал на определението на ВКС.
Решение № 740 от 26.10.2010г. по гр.д. № 1935/2009г. на ВКС, ІІг.о. е постановено в производство по чл. 290 ГПК и изтъква, че дадените указания от ВКС по тълкуването и прилагането на закона са задължителни за въззивния съд, на когото делото се връща. В случая, както бе посочено по-горе дадените указания в отменителното определение за допустимост на предявения иск са били спазени от въззивния съд. Следователно не е налице основание по чл. 280, ал.1,т.1 ГПК.
При констатираното съответствие на действията на въззивния съд с указанията в отменителното определение на ВКС не може да бъде обосновано и противоречиво разрешаване на въпроса за задължителния характер на указанията на по-горната инстанция, дадени в отменително решение, респ. определение с оглед приложените към касационната жалба Решение на ВС № 212 от 24.03.1986г. по гр.д. № 778/86г. и Решение № 50 от 1.06.1979г. по гр.д.№ 35/79г. на ОСГК на ВС. Освен това, те имат предвид контролно-отменителното второинстанционно производство съгласно редакцията на чл. 208 ГПК/отм./ преди измененията в ДВ бр.124/1997г.
С касационната жалба е представено и Решение № 37 от 11.02.1988г. по гр.д. № 673/97г. на ІVг.о на ВС, според което добросъвестният владелец може да предяви иск за заплащане на подобренията не само срещу собственика, който е бил такъв по време извършване на подобренията, но и срещу недобросъвестния приобретател на вещта. Липсва обаче изложение с кои спорни въпроси по настоящето дело е свързано това решение. Следва да се посочи, че за да бъде допуснато касационно обжалване в хипотезата на т.2 на чл. 280, ал.1 ГПК е необходимо не само да бъде представена съдебна практика, но и да бъде посочено кой правен въпрос е разрешен в съответните решения и в какво се изразява противоречието с обжалваното решение. Такава обосновка в касационната жалба на В. Г. липсва.
Хипотезата на чл. 280, ал.1,т.3 ГПК също не е мотивирана от жалбоподателката. Позоваването на текста на закона, без излагане на съображения относно конкретните проявления на значението на въпросите за точното прилагане на закона и за развитието на правото, както те са разяснени в Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на О. на ВКС, т.4. не може да обуслови допускане на касационно обжалване.
Поради това, след като не се установява основание по чл. 280, ал.1 ГПК следва да се откаже касационен контрол на решението.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 28.09.2011 постановено от Окръжен съд Монтана по гр.д. № 245/2011г. по касационната жалба на В. М. Г. от с.Д-р Й., обл. М..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.