О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 67
София, 28.01.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
с участието на секретаря
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 34/2010 година
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Застрахователна компания „Български имоти” АД със седалище в гр. С., подадена чрез процесуалния представител на дружеството адв. Й, против определение № 2* от 01.10.2009 г. по ч. гр. д. № 2573/2009 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е оставена без уважение въззивна частна жалба на З. „Български имоти” АД против определение от 24.07.2009 г. по гр. д. № 6508/2009 г. на Пловдивски районен съд. С това определение е оставено без уважение направено от застрахователното дружество по реда и в срока на чл.119, ал.3 от ГПК възражение за местна неподсъдност на спора на сезирания съд и свързаното с него искане за изпращане на делото по компетентност на Софийски районен съд на основание чл.108, ал.1от ГПК.
В частната касационна жалба се излагат доводи за неправилност на определението поради нарушение на разпоредбите на чл.108, ал.1 от ГПК и чл.116 от ГПК, регламентиращи местната подсъдност на исковете. Частният жалбоподател аргументира доводите си със становище за неприложимост на установената в чл.116 от ГПК изборна местна подсъдност в хипотезата, когато с една искова молба са предявени няколко иска с различно правно основание и срещу различни ответници при условията на пасивно евентуално съединяване. Поддържа теза, че в посочения случай местната подсъдност на спора следва да бъде определена съобразно адреса или седалището на избрания от ищеца предпочитан ответник. Предвид релевираните доводи, частният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното определение и за изпращане на делото на местно компетентния първоинстанционен съд, в района на който се намира неговото седалище – Софийски районен съд.
В представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК допускането на касационно обжалване на определението е обосновано с основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. Излагат се твърдения, че с определението въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос от значение за делото – относно местната подсъдност на искове, предявени при условията на евентуалност срещу различни ответници, в противоречие с постоянната практиката на Върховния съд и на Върховния касационен съд в тази насока.
Ответницата по частната касационна жалба Р. С. Е. оспорва жалбата като неоснователна по съображения, изложени в депозиран от процесуалния й представител адв. П. Ц. писмен отговор. Изразява становище, че жалбата не следва да се разглежда по същество, тъй като не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение.
Ответникът А. П. М. не взема становище по частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, приема следното :
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в процеса в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване съгласно чл.274, ал.3, т.2 от ГПК.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че възражението на ответника – частен жалбоподател З. „Български имоти” АД за местна неподсъдност на предявения срещу дружеството осъдителен иск е неоснователно, тъй като с иска се претендира заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане /пътно-транспортно произшествие/, което предпоставя определяне на местната подсъдност на спора съобразно специалната разпоредба на чл.115 от ГПК. Изложени са съображения, че нормата на чл.115 от ГПК дава право на ищеца да избере пред кой съд да предяви иска си – пред съответния първоинстанционен съд по седалище на ответника /чл.108, ал.1 от ГПК/ или пред съда по местоизвършване на деянието; След като ищецът е упражнил правото си на избор, предявявайки исковете си пред Пловдивски районен съд, в чийто район е извършено увреждащото деяние, възражението на ответника З имоти” АД за местна подсъдност на спора на Софийски районен съд, в района на който се намира седалището му, е неоснователно.
Допускането на касационно обжалване на определението, съгласно чл.280, ал.1 от ГПК, предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за делото, по отношение на който са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 от ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК частният жалбоподател се позовава на основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК /посочено като такова по т.1/, но в случая това основание не е налице. Формулираният от жалбоподателя процесуалноправен въпрос, за който се твърди, че е разрешен в противоречие с постоянната практика на Върховния съд и на Върховния касационен съд – за определяне на местно компетентния първоинстанционен съд по искове, предявени срещу различни ответници на различно правно основание при условията на евентуалност, не се явява значим за спора по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК. Изводът на въззивния съд относно първоинстанционния съд, компетентен по правилата за местна подсъдност да разгледа предявения срещу З. „Български имоти” АД осъдителен иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ, е направен след преценка на юридическия факт, пораждащ претендираното чрез иска вземане – непозволено увреждане /пътно-транспортно произшествие/, с оглед на който е прието, че местната подсъдност следва да бъде определена съобразно разпоредбата на чл.115 от ГПК. Въпросът за местната подсъдност на искове, предявени срещу различни ответници на различно правно основание при условията на пасивно евентуално съединяване, изобщо не е обсъждан от съда и обжалваното определение не съдържа произнасяне по него, поради което той няма обуславящо значение за изхода на делото. Поставеният процесуалноправен въпрос принципно е значим за конкретното дело, доколкото същото е образувано по искове срещу двама ответници, предявени при условията на пасивно евентуално съединяване, но след като няма определящо значение за изводите на въззивния съд за неоснователност на релевираното от частния жалбоподател в качеството му на предпочитан ответник възражение по чл.119, ал.3 от ГПК, не може да обоснове допускане на касационно обжалване на атакуваното определение. Поради отсъствие на главното условие за допустимост на касационното обжалване, не следва да се обсъжда дали е осъществена специалната предпоставка на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, а именно – дали формулираният процесуалноправен въпрос е решен в противоречие с постоянната практика на Върховния касационен съд.
Мотивиран от изложените съображения, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 2* от 01.10.2009 г., постановено по ч. гр. д. № 2573/2009 г. на Пловдивски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :