5
Върховен касационен съд на Р. Б. ГК, І г.о. дело № 856/2010 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 67
гр.София, 28.01.2011 година
Върховният касационен съд на Р. Б., Първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 856/2010 година
Производство по чл.288 ГПК.
Обжалвано е въззивното решение на Варненския окръжен съд с № 139 от 05.02.2010 год., постановено по гр.дело № 2268/2009 год., с което е отменено решение № 2485/22.07.2009 год., постановено по гр.дело № 10704/2007 год. на Варненския районен съд, ХХІ състав в частта, с която е отхвърлен иска на М. Т. С., ЕГН [ЕГН] от[населено място] против Б. Т. Б., ЕГН [ЕГН] и З. Б., ЕГН [ЕГН], и двамата от[населено място], с правно основание чл.109 ЗС за осъждане на ответниците да прекратят действията по препятстване упражняване правото й на собственост върху съсобствената сграда, построена в дворно място с площ от 950 кв.м., находяща се в землището на[населено място], м.”В.”, съставляваща УПИ ХІ-1473 в кв.21 по плана на В. зона,[населено място], изразяващи се в смяна на патроните на входната врата на дворното място и на една от вратите на сградата, в налагане на забрана за влизането в имота от страна на ищцата и ползването на постройката; в предявено искане сграда да бъде опразнена, тъй като ответникът възнамерявал да започва строителни работи, и вместо него е постановено друго за осъждане Б. Т. Б., ЕГН [ЕГН] и З. Б., ЕГН [ЕГН], и двамата от[населено място] да преустановят действията, с които препятстват упражняването правото на собственост на М. Т. С., ЕГН [ЕГН] от[населено място] върху притежаваната от нея ? идеална част от сградата, построена в дворно място с площ от 950 кв.м., находяща се в землището на[населено място], м.”В.”, съставляваща УПИ ХІ-1473 в кв.21 по плана на В. зона,[населено място], изразяващи се: в препятстване достъпа до описания поземлен имот и в една от стаите на сградата чрез смяна на патроните на входната врата на мястото и на една от вратите на постройката, в налагане на забрана за влизането в имота от страна на ищцата и ползването на постройката; в предявено искане сградата да бъде опразнена, тъй като ответникът възнамерявал да започва строителни работи, на основание чл.109 от ЗС, като е оставено в сила решение № 2485/22.07.2009 год., постановено по гр.дело № 10704/2007 год. на Варненския районен съд, ХХІ състав в частта, с която е определено право на ползване на М. Т. С. от[населено място] върху част от дворно място с площ от 950 кв.м., находяща се в землището на[населено място], м.”В.”, съставляваща УПИ ХІ-1473 в кв.21 по плана на В. зона,[населено място], представляваща площ от 135.20 кв.м., както е очертана с пунктирана линия на скицата на л.120 от делото на В., пътека с трайна настилка от входа 8.10 кв.м., която е оцветена в жълт цвят на скицата на л.120 от делото на В. и водомерна шахта от 1 кв.м., както е обозначена на скицата на л.120 от делото на В., която приподписана и от въззивния съд, представлява неразделна част от решението на основание чл.64 от ЗС.
Недоволни от въззивното решение са касаторите Б. Т. Б. и З. Б., представлявани от адвокат К. М. от Варненската адвокатска колегия, които го обжалват в срока по чл.283 ГПК като считат, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК подробни съображения излагат по чл.281 ГПК, но по съществото на спора. Прилагат съдебни решения.
От ответника по касация М. Т. С., представлявана от адвокат С. Н. от Варненската адвокатска колегия е постъпил отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за недопустимост на касационното обжалване. Претендира за направените разноски по делото.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че в поземления имот, който е индивидуална собственост на М. А. К. и е урегулиран с план на вилната зона на[населено място], за която няма застроителен план, по време на брака му с ищцата след 1978 год. /за времето от 1979 год. – 1983 год./ е разрешено изграждането на сезонна постройка, но съпрузите са построили масивна такава на 2 етажа с тухлени зидове и ж.б.елементи, която по предназначение надхвърля ограниченията за сезонна постройка – за това е налице характеристиката на търпим строеж по смисъла на § 16, ал.1 ПР на ЗУТ и след прекратяване на брака двамата съпрузи притежават по ? ид.ч. от нея. С оглед събраните доказателства, вкл. гласните такива, искът по чл.109 ЗС е приет за доказан в уважената част.
Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено и частично отменено първоинстанционно решение приема, че касационната жалба е подадена в срок и е допустима.
Касационно обжалване не следва да се допусне макар разрешените от въззивния съд процесуални и материалноправни въпроси да са съществени – процесуалните се отнасят до правото на защита и тежестта на доказване, а материалноправният е обусловил съдържанието на постановеното въззивно решение.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд и тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската и търговската колегии на Върховния касационен съд.
Доколкото незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” е все пак „противоречива” е основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. М. или процесуалноправен въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение, в което същият материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен по различен начин, при което е без значение кой съд е постановил другото решение. За да има противоречиви разрешения по същия въпрос трябва да се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани, което налага винаги да се сравняват отделните случаи, да се намери общото между тях и това общо да е същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос, което не е направено.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено, за да намери приложение чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Приложените съдебни решения касаят различна фактическа обстановка:
Определение № 64 от 04.11.2008 год. по търговско дело № 460/2008 год. на ІІ търговско отделение на Върховния касационен съд е по чл.288 ГПК и е неотносимо към спора;
Решение № 782 от 11.02.2004 год. по гр.дело № 498/2003 год. на І гражданско отделение е постановено в делбено производство и във връзка с чл.19, ал.1 СК и чл.77 ЗС;
Решение № 293 от 21.02.2000 год. по гр.дело № 1275/1999 год. на ІV гражданско отделение на Върховния касационен съд касае приложението на чл.55 и чл.92 ЗС по иск за ревандикация по чл.108 ЗС;
Решение № 912/1996 год. на Петчленен състав на Върховния касационен съд се отнася до правилото на чл.64 ЗС, но при реституция;
За решение № 71 от 28.05.2008 год. по гр.дело № 507/2007 год. на В. апелативен съд липсва заверка, че е влязло в сила, поради което не следва да се обсъжда;
ТР № 44 от 18.05.1971 год. на ОСГК на Върховния съд е свързано с приложението на чл.19 и чл.13, ал.1 СК/отм./, но касае сгради, които нямат самостоятелен характер, а са предназначени да обслужват други сгради или полски имоти.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника по касация се присъждат направените разноски за адвокатски хонорар пред настоящата инстанция в размер на сумата 1 500 лева.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд с № 139 от 05.02.2010 год., постановено по гр.дело № 2268/2009 год.
ОСЪЖДА Б. Т. Б. ЕГН [ЕГН] и З. Б. ЕГН [ЕГН], двамата от[населено място], [улица] да заплатят на М. Т. С. ЕГН [ЕГН] от[населено място], улица № 52 на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 1 500/хиляда и петстотин/лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: