О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №67
гр. София, 18.02.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закритото заседание на втори февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Теодора Нинова
Светлана Калинова
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 582 по описа за 2014 г.
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 528/ 17.10.2013 г. по гр. д. № 732/ 2013 г. по описа на Плевенски окръжен съд в частта, с която:
· след частична отмяна на решение № 369/ 01.03.2013 г. по гр. д. № 6432/ 2011 г. по описа на Плевенски районен съд, ІХ-ти граждански състав по иска на М. Н. Р. с правна квалификация чл. 30, ал. 3 ЗС, въззивният съд е потвърдил основното първоинстанционно решение в частта, с която М. Р. е осъдена да плати на Н. И. Т. на основание чл. 30, ал. 3 ЗС сумата 9 307. 24 лв. – подобрения в съсобствения апартамент, ведно със законната лихва от 23.03.2012 г. и
· след частична отмяна на основното първоинстанционно решение в частта по привременната мярка въззивният съд е потвърдил основното първоинстанционно решение в частта, с която Н. Т. е осъден да заплаща на М. Р. на основание чл. 344, ал. 2, пр. 2 ГПК обезщетение за ползване на апартамента по 150 лв. месечно за периода от 15.11.2012 г. до окончателното извършване на делбата.
Обжалвано е и решение № 529/ 17.10.2013 г. по гр. д. № 732/ 2013 г. по описа на Плевенския окръжен съд. С допълнително решение въззивният съд е потвърдил решение № 653/ 01.04.2013 г. по гр. д. № 6432/ 2011 г, с което първоинстанционният е отхвърлил молба за допълване на основното първоинстанционно решение с произнасяне и по искането на М. Р. за привременно разпределение на ползването на апартамента (чл. 344, ал. 1, пр. 1 ГПК).
Недоволен от въззивните решения (основно и допълнително) в посочените части е съделителят Н. Т.. Касаторът твърди, че в първата обжалвана част на основното въззивно решение са решени три въпроса в противоречие със задължителните указания, дадени с ТР ОСГК на ВКС № 85/ 68 г. и ППлВС № 6/ 74 г. Въпросите са следните: 1) според събраните доказателства за вида на извършените подобрения в съсобствения имот, каква е точната квалификация на иска – чл. 61, ал. 2 ЗЗД или чл. 72 и чл. 74 ЗС; 2) според събраните доказателства има ли основание въззивния съд да отхвърли претенцията за подобрения по причина, че извършеното представлява текущ ремонт на съсобствената вещ, след като задължение на съда е да квалифицира иска и 3) има ли основание за отхвърляне на претенция за подобрения в съсобствения имот, пред вид събраните доказателства, че демонтажът на трайно или технически закрепени подобрения е възможен, но довежда до увреждане на съсобствената вещ. Касаторът твърди, че във втората обжалвана част на въззивното решение е решен въпрос в противоречие със задължителните указания, дадени с ТР № 7/ 2012 г. ОСГК на ВКС. Въпросът е: има ли основание за присъждане на обезщетение по чл. 344, ал. 2 ГПК, след като ползващият съсобственик е предал на неползващия ключовете от съсобствения имот и неползващият не е проявил желание за лично ползване по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС. Касаторът счита, че са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото въпросите: 1) има ли съотношение и какво е то между възможността на съделителя да поиска пресъждане на обезщетението по чл. 344, ал. 2, пр. 2 ГПК като привременна мярка в делбеното производство и възможността по чл. 346 ГПК да предяви иск при квалификацията на чл. 31, ал. 2 ЗС за период във втората фаза на делбата и 2) при какви обстоятелства възниква правото на съделителя да иска изменение или отмяна на постановената в делбеното производство привременна мярка. Касаторът не въвежда основания за допуск до касационно обжалване на допълнителното въззивно решение.
Касантът М. Н. Р. възразява, че жалбата не следва да бъде допусната до разглеждане. Счита, че в изложението са поставени въпроси, изцяло свързани с оплаквания за неправилност на решенията. Намира за правилни решенията в обжалваните части.
По касационната жалба в частта, с която се иска да бъде допуснато до касационно обжалване основното въззивно решение в осъдителната част по претенцията за подобрения.
Върховният касационен съд намира, че касаторът основава и трите въпроса в тази част от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на доводи, че въззивният съд неправилно е интерпретал събраните доказателства и е пренебрегнал относими факти, които са били доказани. Следователно в тази част изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК навежда на оплакване за необоснованост на въззивното решение.
В т. 1 от ТР № 1/ 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/ 2009 г. ОСГКТК на ВКС прие, че основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение (чл. 281, т. 3 ГПК). Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва, едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба (чл. 290, ал. 1 ГПК). Тази проверка не би могла да се извърши в закрито заседание в отсъствие на страните, защото би противоречала на непосредствеността и устността – основен принцип в ГПК (чл. 11). Ето защо Върховният касационен съд не приема, че оплакването за необоснованост обосновава основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане и в тази част.
По касационната жалба в частта, с която се иска да бъде допуснато касационно обжалване на основното въззивно решение по привременната мярка по чл. 344, ал. 2 ГПК.
Върховният касационен съд намира, че привременната мярка е постановена с основното първоинстанционно решение и е изменена с въззивното във втората обжалвана част. Следователно жалбата има характеристика и на частна касационна (чл. 344, ал. 3, in fine ГПК, вр. чл. 374, ал. 3, т. 2 ГПК).
Върховният касационен съд не приема, че са налице основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допуск на частната касационна жалба до разглеждане. И двата поставени от касатора въпроси са без значение за предпоставките, при които се постановява привременната мярка по чл. 344, ал. 2, пр. 2 ГПК. По първия въпрос: по причина, че в делбеното производство иск при квалификацията на чл. 31, ал. 2 ЗС не е предявяван. Съответно и не е искано той да бъде допуснат до разглеждане при условията на чл. 346 ГПК, наред с упражнената от Р. възможност по чл. 344, ал. 2 ГПК. Вторият въпрос е пряко в последиците на въззивното решение в частта по привременната мярка. Той не е в основанието (условията) на разрешения въпрос по спорната съдебна администрация.
По касационната жалба в частта, с която се иска да бъде допуснато касационно обжалване на допълнителното въззивно решение.
Върховният касационен съд намира, че искането за разпределяне на ползването на съсобствения апартамент до окончателното извършване на делбата е направено от М. Р.; не от касатора. От съделителката е и въззивната жалба срещу отказа на първоинстанционния съд да допълни първоинстанционното решение с произнасяне и по тази привременна мярка в делбеното производство. По жалбата на Р. се произнася въззивният съд с решение № 529/ 17.10.2013 г. по гр. д. № 732/ 2013 г. по описа на Плевенския окръжен съд, потвърждавайки решение № 653/ 01.04.2013 г. по гр. д. № 6432/ 2011 г. по описа на Плевенския районен съд. Съделителят Н. Т. няма интерес да иска отмяна на допълнителното въззивно решение. То е обективно негодно да засегне неговите права на съделител. Следователно касационната жалба в тази част е недопустима.
При тези мотиви, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ по същество касационната жалба на Н. И. Т. ЕГН [ЕГН] срещу решение № 529/ 17.10.2013 г. по гр. д. № 732/ 2013 г. по описа на Плевенския окръжен съд.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 528/ 17.10.2013 г. по гр. д. № 732/ 2013 г. по описа на Плевенски окръжен съд в обжалваните части.
Определението може да се обжалва от Т. в първата част с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването на преписа, като във втората част е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.