7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 67
София, 04.02.2015 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Геника Михайлова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 6498 от 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма]-гр.Н. срещу въззивното решение на Смолянския окръжен съд, постановено на 20.06.2014г. по в.гр.д.№194/2014г., в частта, с която след отмяна на решението на първоинстанционния съд дружеството е осъдено да заплати на С. М. К. солидарно с [община] на основание чл.49 ЗЗД във вр. с чл.49 ЗЗД обезщетение за причинените му имуществени вреди на жилищната сграда и имуществото му от наводняване през 2011г. на къщата, построена в УПИ ІІ, кв.89 по П. на [населено място] в размер на 9216.86лв., ведно със законната лихва, считано от 16.08.2013г. и на основание чл.86 ЗЗД лихва за забава за периода от 05.02.2013г. до 15.08.2013г. в размер на 596лв., както и в частта, с която решението на първоинстанционния съд е потвърдено в частта, с която дружеството е осъдено на основание чл.109 ЗС да преустанови действията, с които пречи на С. М. К. пълноценно да ползва собствения си имот УПИ ІІ, кв.89 по П. на [населено място], [улица], ведно с построената в имота триетажна масивна железобетонна жилищна сграда, като премахне намиращите се в дворното място “тежко земни почви” в размер на 126 куб.м., разположени върху площ от 230кв.м. с дебелина около 50см.
Със самостоятелна касационна жалба постановеното от въззивния съд решение е обжалвала и [община] в частта, с която след отмяна на решението на първоинстанционния съд е осъдена солидарно с [фирма] да заплати на С. М. К. сумата 9216.86лв., представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди на жилищната сграда и имуществото му от наводняване през 2011г. на къщата, построена в УПИ ІІ, кв.89 по П. на [населено място], както и в частта, с която е осъдена да преустанови неоснователните си действия, с които пречи на С. М. К. да ползва собствения си имот УПИ ІІ, кв.89 по П. на [населено място], [улица] като премахне намиращите се в дворното място “тежко земни почви” в размер на 126 куб.м., разположени върху площ от 230кв.м. с дебелина около 50см.
В изложението към подадената от [фирма] касационна жалба се излагат съображения, че съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, решавани противоречиво от съдилищата и имащи значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а именно:
· При неоспорени писмени доказателства /Актове за установяване категорията на почвата и действителните коти на извършените изкопни работи и Протоколи обр.19, в които са посочени извозените количества земни маси, следва ли да се приеме от съда, че същите не съответстват на извършената работа;
· Собствениците на по-ниските имоти длъжни ли са да приемат водата, която се оттича естествено от по-горните имоти;
· За доказване на събитието “наводнение” следва ли обстоятелството да бъде установено чрез събиране на доказателства за точния час, ден, дата и година на възникването и времетраенето, както и кои райони обхваща наводнението и начина на възникването, кои води са причинили наводнението-подпочвените или дъждовните;
· Незаконно изградените пристройки, граничещи със законно изградената подпорна стена до каква степен са допринесли за възникване на щетата;
· Допустимо ли е единствено с въвеждането на твърдения, без ангажирането на доказателства, да се приеме, че писменият приемо-предавателен протокол и актовете за установяване категорията на почвата и действителните коти на извършените изкопни работи нямат обвързваща сила и доказателствена тежест;
· Допустимо ли е при неоспорени по предвидения в ГПК ред писмени документи-приемо-предавателен протокол и актове за установяване категорията на почвата и действителните коти на извършените изкопни работи, да бъдат игнорирани от доказателствата по делото.
В изложението към подадената от [община] касационна жалба се излагат съображения, че съдът се е произнесъл по въпроса следва ли общината да носи отговорност по реда на чл.49 ЗЗД и по реда на чл.109 ЗС, въпреки, че нейни служители не са били ангажирани в пряка строителна дейност по изграждането на стената и въпреки, че има сключен договор за строителен надзор на обекта. Поддържа, че по този въпрос е налице противоречие с разрешението, дадено в решение №543/02.03.1970г., постановено по гр.д.№2383/1969г. на І ГО на ВКС.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответникът по подадените касационни жалби С. М. К. изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Касационните жалби са подадени срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационното обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
По реда на чл.109 ЗС С. М. К. е предявил срещу [община] и [фирма]-гр.Н. иск за преустановяване на неоснователните действия, които му пречат да упражнява пълноценно правото на собственост върху УПИ ІІ, кв.89 по П. на [населено място] като премахнат намиращите се в дворното място “тежко земни почви”, както и иск за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди на намиращата се в имота жилищна сграда и имощество от наводняване през 2011г.
С обжалваното решение е прието, че така предявените искове са основателни по отношение и на двамата ответници.
Прието е за установено, че скалните земни маси от направения за подпорна стена над процесния имот изкоп не са били извозвани от извършващото строителството [фирма], а са били депонирани в дворното място на С. К.. Обсъдени са доводите на дружеството, че в неоспорени от С. К. протоколи обр.19 е посочено, че всички изкопани земни и скални маси са извозени, както и твърдението, че струпаните в имота земни маси са от направен по поръчка на С. К. изкоп за гараж. Прието е обаче, че данните в представените по делото протоколи и показанията на част от разпитаните свидетели /М. П., В. Х. и Х. П./ не съответстват на констатациите на изслушаната по делото експертиза досежно наличието на депонирани в имота скални и земни маси и тяхното количество, а именно 126 куб.м., докато за гаража е направен изкоп на земна маса от около 3 куб.м. С оглед на това и на обстоятелството, че св.М. П. е осъществявал инвеститорския контрол на обекта, а св.В. Ханджийски и Х. П. са извършвали изкопните работи, съдът е приел, че показанията им са субективни и заинтересовани и е основал фактическите си констатации на показанията на незаинтересованите свидетели Б. С. и И. С..
По отношение на претенцията по чл.49 ЗЗД е прието, че механизмът, причинил наводняването, е установен от показанията на свидетелите С. и С., както и от заключенията на вещите лица Д. и С., а именно, че след като с изграждането на подпорната стена над имота на С. К. е премахнат подхода към имота му и съществуващата до него канавка, по която са се оттичали дъждовните води, идващи от горните имоти, и след като върху улицата е натрупана земна маса и не е налице шапка на подпорната стена, то дъждовните води от горните имоти през стената попадат в имота на С. К. и навлизат в жилищната му сграда. Прието е, че направената от С. К. стара бетонна плоча пред входната му врата от изток на жилищната сграда, допираща в подпорната стена, не е причина дъждовните води, преливащи от подпорната стена и падащи върху тази плоча да проникнат през входната врата в жилищната сграда. Изложени са съображения, че С. К. е бил изградил система за отводняване чрез направената канавка, която е затрупана при изграждането на новата подпорна стена и не може да се приеме, че чрез изградената пред входната врата стара бетонова плоча сам е съпричинил настъпването на вредата, тъй като от построяването на сградата през 1992г. до 2011г., когато е построена подпорната стена, сградата не е била наводнявана. С оглед на това е прието, че от една страна [община] с бездействието си и неупражняването на инвеститорски контрол, а от друга строителят [фирма] с неправомерните си действия по депониране в имота и неизвозването й след приключване на строителството на част от изкопаната земна и скална маса, както и невъзстановяването на околното място във вида преди откриване на строителната площадка са причинили претендираните вреди с отчитане и на признанието на С. К. за наличие на съпричиняване.
Възражението, че съгласно чл.108, ал.2 от Закона за водите собствениците на по-ниските имоти са длъжни да приемат водата, която се оттича естествено от по-горните имоти е прието за неоснователно. Изложени са съображения, че съгласно тази разпоредба С. К. е бил длъжен да търпи и съблюдава естественото по характера си сервитутно право на супрефициарните собственици на по-високо разположените поради денивелацията на терена имоти и да получава естествен отток повърхностните води от дъждове и сняг от тях. Прието е обаче, че предвиденото в чл.108, ал.2 ЗВ не следва да става изцяло за сметка на обслужващия имот, ако същият се наводнява неконтролируемо, а следва да бъде контролирано и регулирано по начин от собствениците и на двата имота /господстващ и обслужващ/, така че никой от тях да не търпи вреди /чл.109, ал.1 ЗВ/. Прието е, че при упражняване на законното и естествено сервитутно право [община] е задължена да причини възможно най-малко неудобства за собствениците на служещия имот, респ. дори да поеме необходимите за това разноски съгласно чл.106, т.4 ЗВ. Изложени са също и съображения, че до извършването на строителството на подпорната стена С. К. е изпълнявал задължението си по чл.108, ал.2 ЗВ, но след построяването на подпорната стена осигуреният от него начин на отвеждане на дъждовните води бил премахнат от дружеството, като не е бил предвиден начин за отводняването на имота му и съседните му имоти, които поради голямата денивелация са под нивото на улицата.
Прието е, че отговорността по чл.49 ЗЗД е гаранционно-обезпечителна и следва да бъде поета с оглед указанията, дадени в ППМС №7/1958г. от възложителя и прекия причинител солидарно. По отношение на [община] е прието, че следва да носи отговорност по причина неупражнен инвеститорски контрол като възложител на изграждането на подпорната стена.
Тези съображения на въззивния съд не дават основание да се приеме, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по поставените от касатора [фирма] въпроси, свързани с доказателственото значение на представените по делото писмени доказателства /актове за установяване категорията на почвата и действителните коти на извършените изкопни работи и протоколи обр.19/ , именно: при неоспорени писмени доказателства /Актове за установяване категорията на почвата и действителните коти на извършените изкопни работи и Протоколи обр.19, в които са посочени извозените количества земни маси, следва ли да се приеме от съда, че същите не съответстват на извършената работа; допустимо ли е единствено с въвеждането на твърдения, без ангажирането на доказателства, да се приеме, че писменият приемо-предавателен протокол и актовете за установяване категорията на почвата и действителните коти на извършените изкопни работи нямат обвързваща сила и доказателствена тежест; допустимо ли е при неоспорени по предвидения в ГПК ред писмени документи-приемо-предавателен протокол и актове за установяване категорията на почвата и действителните коти на извършените изкопни работи, да бъдат игнорирани от доказателствата по делото. Съдът не е отрекъл доказателственото значение на тези писмени доказателства, нито е игнорирал обстоятелството, че същите не са били оспорени досежно тяхната автентичност. Фактическите констатации на съда са основани на извършената от него преценка на всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, което според трайно установената съдебна практика, дава основание определени релевантни за спора факти да бъдат приети за доказани, респ. за недоказани. Поставените въпроси не сочат на такава особеност на настоящето дело, която да дава основание да се приеме, че имат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, доколкото произнасянето по тях е в основата на всеки един съдебен акт.
Не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване и по въпроса дали собствениците на по-ниските имоти са длъжни да приемат водата, която се оттича естествено от по-горните имоти, тъй като в случая претенцията не се основава на вреди, причинени от естественото отичане на водата от по-горния имот, а на твърдения за вреди, причинени от човешко действие-струпване на земна маса в по-ниския имот, което именно е причинило наводнението. И тъй като по делото не се установява наводнението да е било причинено от естествено отичане на водата от по-горния имот, въпросът следва да се приеме за неотносим.
Не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване и по въпроса, касаещ доказване на събитието “наводнение”, а именно следва ли обстоятелството да бъде установено чрез събиране на доказателства за точния час, ден, дата и година на възникването и времетраенето, както и кои райони обхваща наводнението и начина на възникването, кои води са причинили наводнението-подпочвените или дъждовните. Така поставеният въпрос изразява поддържаната от касатора защитна теза в процеса за необходимостта да бъдат доказвани обстоятелства, които касаторът счита за относими и съществени, които обаче по преценка на решаващия съд, съответстваща на трайно установената съдебна практика, не касаят съществото на правния спор, доколкото спорът касае необходимостта от обезщетяване на вреди, представляващи последица от човешка дейност, по причина на която е наводнен имотът на предявилото иска лице без да са били навеждани твърдения за “наводнение”, засягащо и останалата част от съответното населено място или район.
Поставеният от касатора въпрос незаконно изградените пристройки, граничещи със законно изградената подпорна стена до каква степен са допринесли за възникване на щетата според настоящия състав е фактически и изразява становището на касатора и защитната му теза за значението на извършеното в имота строителство, поради което не сочи на наличие на основание за допускане на касационно обжалване. Още повече, че съпричиняването е признато от ответника по касационна жалба и отчетено от въззивния съд.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по поставения от [община] въпрос следва ли общината да носи отговорност по реда на чл.49 ЗЗД и по реда на чл.109 ЗС, въпреки, че нейни служители не са били ангажирани в пряка строителна дейност по изграждането на стената и въпреки, че има сключен договор за строителен надзор на обекта. Даденият от въззивния съд отговор съответства на практиката на ВКС-В постановеното по реда на чл.290 ГПК решение №215/26.05.2011г. по гр.д.№874/2010г. на І ГО е прието, че отговорността по чл.109 ЗС е обективна и не изисква установяване на вина, като пасивно легитимиран да отговаря по негаторния иск при създаване на неоснователно състояние, което е пречка за упражняване правото на собственост, е както собственикът на имота, възложил работата, при която е създадено това състояние, чието поведение не е необходимо да е виновно, така и прекият извършител, ако се е отклонил от възложеното, или ако е действал без възлагане. Прието е също така, че отговорността на строителя по чл.163 ЗУТ не изключва отговорността на собственика на имота, възложил извършването на работата, при изпълнението на която неоснователно се смущава или пречи на упражняване правото на собственост. Същите изводи са направени и по повод ангажиране отговорността по чл.49 ЗЗД. И доколкото разгледания случай е аналогичен на настоящия /претендира се премахване на насипани земни маси при извършено строителство, възложено от общината, както и обезщетение за причинените от това вреди/ настоящият състав приема, че така даденото разрешение следва да намери приложение и в настоящия случай.
Даденото от въззивния съд разрешение на поставените въпроси съответства и на разясненията по приложението на чл.49 ЗЗД, дадени в ППВС №7/29.12.1958г. и ППВС №7/30.12.1959г.
Още повече, че обстоятелството, че общината е сключила договор за строителен надзор на обекта, в случая следва да се приеме за ирелевантно, тъй като не се претендират вреди от строителната дейност, а от насипване на земни маси в съседен имот, което не е част от действията по изграждане на подпорната стена. Освен това договорът, сключен с трето лице не би могъл да бъде противопоставен на собственика на увредения имот.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 20.06.2014г. по в.гр.д.№194/2014г. по описа на Смолянския окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма] и [община] да заплатят на С. М. К. на основание чл.78, ал.3 ГПК във вр. с чл.81 ГПК сумата 150лв. /сто и петдесет лева/, представляваща направените по делото разноски.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: