О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 67
гр. София, 23.01.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 16 ЯНУАРИ през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело №3108 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.3 т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от страна на синдиците на „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА“АД-в несъстоятелност, приподписана от процесуалния пълномощник, срещу определение №3082/09.10.2018 г. по т.д. №1978/2018 на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение на СГС,VІ-1 състав от 02.03.2018 г. по т.д. №1519/17 за прекратяване на производството пред съда по несъстоятелността по иск, предявен от синдиците на „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА“АД-в несъстоятелност с правно основание чл.135 ЗЗД срещу „БК и РЗ Оранжерии Петрич“ЕООД и „Подгорие 2013“ООД за относителна недействителност спрямо ищеца на сключен на 15.06.2015 г. между ответниците по иска договор за залог на търговско предприятие и изпращане на делото за разглеждане от ОС-Благоевград по общите правила за местна подсъдност-чл.105 ГПК, с оглед седалището и адресите на управление на ответните дружества.
Излагат се оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение на въззивния съд.
Като основания за допускане до касация се сочат визираните в чл.280 ал.1, т.3 ГПК.
От страна на ответниците по иска не са постъпили писмени отговори на ЧКЖ.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е в законовия срок срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалвания пред ВКС акт, с който се потвърждава определение на СГС,VІ-1 състав от 02.03.2018 г. по т.д. №1519/17 за прекратяване на производството пред съда по несъстоятелността по иск, предявен от синдиците на „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА“АД-в несъстоятелност с правно основание чл.135 ЗЗД срещу „БК и РЗ Оранжерии Петрич“ЕООД и „Подгорие 2013“ООД за относителна недействителност спрямо ищеца на сключен на 15.06.2015 г. между ответниците по иска договор за залог на търговско предприятие и изпращане на делото за разглеждане от ОС-Благоевград по общите правила за местна подсъдност-чл.105 ГПК,съставът на въззивния съд се позовава на това, че в случая така предявеният П. иск не попада в уредените в специалния Закон за банковата несъстоятелност-чл.62 ал.2 изрични хипотези, в които такъв иск се разглежда от съда по несъстоятелността, и за които общото правило на чл.105 ГПК за разглеждане на спора пред съответния съд , в района на който е седалището на ответника , не се прилага. Това така, доколкото с предявения иск не се атакуват сделки или действия от страна на банката, с които се намалява или обременява масата на несъстоятелността и това води до поставяне под въпрос удовлетворяването на нейните кредитори, в който само случай се прилага чл.62 ал.2 ЗБН, както за специалните отменителни искове в производството по несъстоятелност, така и за иска по чл.135 ЗЗД. Предявеният П. иск има за предмет сключен между ответниците договор за учредяване на залог върху търговско предприятие от длъжник на банката в полза на трето лице-втория
ответник, за който договор се твърди,че уврежда интереса на банката като кредитор, който спор е извън обсега на специалната уредба в чл.62 ал.2 ЗБН и не попада по правилата на местната подсъдност в компетентността на съда по несъстоятелността на КТБ АД/н/ , а се прилагат общите правила на чл.105 ГПК.
Като основания за допускане до касация от страна на синдиците на КТБ АД/н/ се сочат визираните в чл.280 ал.1, т.3 ГПК. Като правни въпроси от изхода за спора се сочат три въпроса, които обобщено се свеждат до обсега на приложното поле на специалната норма на чл.62 ал.2 ЗБН относно специалната подсъдност на съда по несъстоятелността на споровете по искове по чл.135 ЗЗД, предявени от синдиците на банка в производство по несъстоятелност.
Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. Липсата на формулиран, обуславящ изхода на спора въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, като ВКС не разполага с правомощия да извлича и формулира по своя преценка правен въпрос, доколкото това противоречи на диспозитивното начало в гражданския процес.
В случая гореобобщеният, като формулировка, правен въпрос съответства на това общо изискване на закона. Не е налице, обаче, соченото като допълнително такова-последният не се явява от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото по смисъла на чл.280 ал.1,т.3 ГПК. Съгласно т.4 от горепосоченото ТР, точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика, каквито данни в случая липсват. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по даден материалноправен или процесуален въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързан с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неясноти в правната норма.
По въпроса, поставен от касатора е налице достатъчно практика на ВКС: в редица актове на ВКС / определение №373/01.08.2018 по ч.т.д. № 1526/18 на ВКС,ТК,І т.о. , определение № 344/20.06.2018 г. по ч.т.д. 1465/18 на ІІ т.о.на ВКС , определение №347 от 26.06.2017г. по ч.т.д. №1119/2017г. на ВКС, ТК, II т.о., определение №404 от 20.07.2017г. по ч.т.д. №1581/2017г. на ВКС, ТК, II т.о., определение №370 от 05.07.2017г. по ч.т.д. №1476/2017г. на ВКС, ТК, II т.о. и др./, се приема, че предмет на изброените в чл.62, ал.1 от ЗБН отменителни искове са правни действия и сделки, които са извършени от или са сключени с участие на банката в несъстоятелност и имат за последица намаляване или обременяване на масата на несъстоятелността. Участието на банката в действието или сделката, засягаща масата на несъстоятелността, е причината законодателят да предвиди специална подсъдност за исковете по ал.1 на чл.62 от ЗБН и да възложи разглеждането им на съда по несъстоятелност. Специалната подсъдност по 62, ал.2 от ЗБН се прилага и за иска по чл.135 от ЗЗД, посочен изрично в ал.1 на чл.62 от ЗБН, когато той е предявен под формата на отменителен иск, т. е. като иск за обявяване на относителна недействителност по отношение на кредиторите на несъстоятелността на сделки или действия с участие на банката в несъстоятелност, чрез които е намалена или обременена масата на несъстоятелността и по този начин е застрашено удовлетворяването на кредиторите. Извън посочената хипотеза, предявяването на иск по чл.135 от ЗЗД от синдиците, в изпълнение на правомощията им по чл.31 от ЗБН, с цел попълване на масата на несъстоятелността чрез оспорване на разпоредителни сделки, сключени от длъжници на банката в несъстоятелност, е подчинено на общите правила за подсъдност по чл.105 и сл. от ГПК и за тях не се прилага чл.62, ал.2 от ЗБН.
Ето защо по тази ЧКЖ не е налице основание по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В частната касационна жалба е направено искане за освобождаване на частния жалбоподател от предварително заплащане на държавна такса на основание чл.62, ал.2 ЗБН. От завеждане на делото производството по иска с правно основание чл.135 ЗЗД е администрирано без предварително събиране на държавна такса, вероятно на основание на чл.62, ал.2 ЗБН. При тези обстоятелства държавната такса и за настоящото производство следва да бъде събрана при окончателното приключване на делото в зависимост от неговия изход.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №3082/09.10.2018 г. по т.д. №1978/2018 на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.