Определение №67 от по гр. дело №1475/1475 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

 
О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е
 
N  67
 
София, 20.01.2010г.
 
В ИМЕТО НА НАРОДА
 
    Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети януари…………………….
две хиляди и десета година в състав:
                                                                   Председател:   ТАНЯ МИТОВА                                                                                        Членове:   ЕМИЛ ТОМОВ                                                            
                                                                                       ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
при секретаря……………………..…………………………………………………………… в присъствието на прокурора..….………………………………………………. изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………………
гр.дело N 1475/2009 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Т. С. и В. Т. С., двамата от София, чрез пълномощника им адв. Н. П. от САК, срещу решение № 269 от 31.03.2009 година по гр.д. N 1592/2008 година на Софийския апелативен съд, с което е оставено в сила решение от 9.06.2008г. по гр.д. № 1425/2004г. на Софийски градски съд. С него е отхвърлен иск на касаторите срещу „Х” А. , София, за присъждане на сумата 374 000 лева, представляваща обезщетение за забава на парично задължение от 8 000 лева, която забава се отнася за времето от 1.02.1991г. до 30.07.1999г. – иск с правно основание чл.86 ЗЗД.
Ответникът „Х” А. , София, не е заявил становище.
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е постъпила в срока по чл.283 ГПК, подадена е от легитимирани лица и е с обжалваем интерес над 1000 лева. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, поради следното:
В изложение за допускане на касационно обжалване и в отговор от 10.08.2009г. не са формулирани въпроси. Не е посочено и основание, на което да бъде разгледано искането, с оглед удовлетворяване на някоя от хипотезите на чл.280, ал.1 ГПК. Касаторът счита, че е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради това е налице касационно основание за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. То се изразява в това, че „съгласно чл.154, ал.1 ГПК основен принцип за гражданското съдопроизводство по доказателствената тежест на страните повелява, че всяка от страните е длъжна да посочи и представи писмените доказателства, на които основава твърденията си, исканията и възражения си. В настоящият случай ответната страна поддържа твърдение за погасителна давност. С оглед посочения правен принцип ответната страна е задължена да посочи писмените доказателства, на които основава възражението си за наличие на погасителна давност. Става въпрос за това дали евентуално и кога е отменено от Министерския съвет разпореждане № 1* от 1951г. Недопустимо е без наличие на писмено доказателство, а именно без наличие на второ разпорежзане на Министерския съвет за отменяване на първото разпореждане от 1951г. -№1208 да се приеме от съда на свое лично усмотрение наличие на изтекъл погасителен давностен срок”.
От изложеното следва, че се поддържат твърдения за неправилност на решението поради допуснати нарушения на съществени съдопроизводствени правила, довели до материална незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт – касационни основания за отмяна по смисъла на чл.281, ал.1 ГПК. За да се премине към обсъждане на доводите по съществото на правния спор, обаче, трябва да се преодолеят изискванията за допускане на касационното обжалване, а в случая те не са налице. Както се посочи, не са формулирани материалноправни или процесуалноправни въпроси, които да се разгледа в контекста на някоя от хипотезите по чл.280, ал.1 ГПК, нито развитите оплаквания имот отношение към предмета на делото. Не са приложени и съдебни решения във връзка с решителните мотиви на въззивния съд, довели до отхвърляне на иска по настоящото дело, а именно, че искът за мораторна лихва е акцесорен и уважаването му зависи от съдбата на главния иск, който в случая е отхвърлен в влязло в сила решение. Представени са съдебните решения, с които е отхвърлен искът за главницата, но те са извън предмета на настоящото производство и не могат да бъдат обсъдени в желаната от касаторите насока.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 269 от 31.03.2009 година по гр.д. N 1592/2008 година на Софийския апелативен съд.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:1.
 
2.

Scroll to Top