O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 67
София, 21.11.2008 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на първо отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на деветнадесети ноември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЖИВА ДЕКОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 2720 /2008 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 12485/23.05.2008 година на ТПК”С” гр. П., чрез Председателя Х. Х. срещу въззивно РешениеNо 571/11.04.2008 година, постановено по гр.възз.д.Nо 403/2008 година на Пловдивския окръжен съд , с което е отменено Решение от 22.11.2007 година по гр.д. Nо 630/2007 г. на Пловдивския районен съд и е постановено ново, с което ТПК”С” гр. П. е осъдено да предаде владението на едноетажна масивна административна сграда с площ от 304.56 кв.м., намираща се в източната част на дворно място- гр. П.IV-Б. Е. в кв. 6 по плана на “И”- II част, цялото от 6 360 кв.м. и едноетажна полумасивна стопанска сграда, склад тип холандско хале с площ 355.91 кв.м, намиращ се в югоизточната част на същото място, до границата с ул.”А”, на основание чл. 75 ЗС.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, съществени процесуални правила и е необосновано, основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК, тъй като неправилно е възприет основният според по делото факт- кога е отнето владението на недвижимия имот.
По делото е представено изложение, съгласно изискванията на чл. 284 ал. 3 т.1 ГПК, в което кооперацията- жалбоподател мотивира допустимостта на касационното обжалване на посоченото решение на въззивния съд с наличие на основание по см. на чл. 280 ал. 1 т.1 ГПК – съществения процесуално правен въпрос за преценка на доказателствата по делото , разрешен по делото в противоречие с трайната практиката на ВКС, без да се сочат конкретни решения.
По делото е подаден отговор от ответника по касация- “Б”Е. гр. П. в срока по чл.287 ГПК, с което се навеждат доводи за липса на основания за допускане на касационното обжалване: липсва съществен материално правен въпрос, тъй като искът е по чл. 75 ЗС, релевираните доводи касаят начина на преценка на доказателствата – т.е. това е въпрос по съществото на законосъобразността на обжалваното решение , а не основание за неговата допустимост, и възприетият от решаващият съд подход на преценка на доказателствата не е в противоречие с практиката на съдилищата.
Състав на ВКС след преценка наличие на основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
Касационната жалба е процесуално допустима от гл.т. спазване срока по чл.283 ГПК, така и с оглед изискването за наличие на обжалваем интерес над 1000 лв. , преценено с оглед данните по установената в хода на делото пазарната оценка на двете сгради – 167 400 лв..
С обжалваното решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по жалба на “Б”Е. гр. П. е отменил решението на първата инстанция по отхвърления иск на търговското дружество срещу Т. ”С”- гр. П. по чл. 75 ЗС и след като е приел, на база на самостоятелна преценка на доказателствата по делото, че е владението на дружеството по отношение на двете процесни сгради – а именно на едноетажна масивна административна сграда с площ от 304.56 кв.м., намираща се в източната част на дворно място- гр. П.IV-Б. Е. в кв. 6 по плана на “И”- II част, цялото от 6 360 кв.м. и на едноетажна полумасивна стопанска сграда, склад тип холандско хале с площ 355.91 кв.м, намиращ се в югоизточната част на същото място, до границата с ул.”А”,е отнето , е осъдил ответника- нарушил Т. “С” да върне същото чрез фактическото предаване на вещите.
Пред въззивния съд , видно от обстоятелствената част на въззивната жалба , спорен е бил въпроса не от кога ищцовата страна –въззивник е узнала за това , че владението и е отнето, а за това владението продължава да бъде смутено и към момента на заявяване на иска и делото. Този въпрос е бил разрешен позитивно за въззивника на база на признанието от страна на повереника на ТПК”С“- адв. Н в съд. заседание от 19.03.2008 година.
При преценка на наведените доводи с изложението и касационната жалба , настоящият състав на ВКС намира , че не са налице предпоставките на закона за допустимостта на касационното обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т.2 ГПК- противоречие на решението на въззивния съд с трайно установена практика на съдилищата относно всестранната и пълна преценка на доказателствата по делото.
При липсата на легална дефиниция в ГПК кой въпрос от материално-правен или процесуален характер е “съществен”по см. на чл. 280 ал.1 ГПК, настоящият състав намира , че във всеки конкретен случай преценката следва да бъде извършена от гл.т. на значимостта на въпроса за конкретното дело с оглед предмет на спора , както и значимостта му спрямо общите принципи и цели на гражданския процес като средство за защита на накърнени субективни права.
Релевираният процесуално правен въпрос противоречие с трайно установена практика на съдилищата относно всестранната и пълна преценка на доказателствата по делото, касае съществен процесуален въпрос от гл.т. на установен от законодателя основен принцип на правораздаването за установяване на истината по делото т.е. за установяване на правно релевантните факти. Този принцип като такъв е прилаган безпротиворечиво от съдилищата, а доколкото е налице неговото нарушаване по конкретен гражданско-правен спор, както правилно се поддържа и с възражението по чл. 287 ГПК , то това съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като основание за отмяна на допуснатото до касационно обжалване по см. на чл. 281 т.3 ГПК. В тази смисъл е недопустимо релевираното едно и също нарушение на съдопроизводствените правила и като основание за допустимост на касационно обжалването и като основание за отмяна на решението, при допуснато касационно обжалване.
Не са налице основанията по см. на чл.280 ал.1 т.2 ГПК за допускане на касационното обжалване , тъй като постановеното решение на въззивния съд , което се базира на безспорно установени доказателства и признанието на ответника, не може да се квалифицира като противоречиво с константната практика на съдилищата.
Задължителната преценката на доказателствата по делото от решаващия съд , съгласно изискванията на чл. 188 ГПК /отм./ задължава съдилищата да анализират всички доказателства по делото,но в предметната рамка на обжалването. При конкретните данни по делото, след като с въззивната жалба се иска установяването само на нови факти, то правилно преценката на съда относно доказването им се концентрира върху тях.
Ето защо , приемайки, че постановеното от въззивния съд решение, касателно въпроса за всестранната и пълна преценка на доказателствата по делото, при постановяване на съдебния акт по същество въззивният съд е съблюдавал основния принцип за устсновване на истината по делото, в съответствие с трайно установената съдебна практика и не са налице предпоставките на закона за допускане на касационното обжалване на релевираното основание по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК,и на основание чл. 288 ГПК , състав на ВКС- първо отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 12485/23.05.2008 година на ТПК”С” гр. П., заявена чрез Председателя Х. Х. , срещу въззивно РешениеNо 571/11.04.2008 година, постановено по гр.възз.д.Nо 403/2008 година на Пловдивския окръжен съд , с което е отменено Решение от 22.11.2007 година по гр.д. Nо 630/2007 г. на Пловдивския районен съд и е постановено ново, с което ТПК”С” гр. П. е осъдено да предаде владението на едноетажна масивна административна сграда с площ от 304.56 кв.м., намираща се в източната част на дворно място- гр. П.IV-Б. Е. в кв. 6 по плана на “И”- II част, цялото от 6 360 кв.м. и едноетажна полумасивна стопанска сграда, склад тип холандско хале с площ 355.91 кв.м, намиращ се в югоизточната част на същото място, до границата с ул.”А”, на основание чл. 75 ЗС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: