О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 67
гр.София 17.10.2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Пето гражданско отделение в закрито заседание на шестнадесети октомври две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 2832/2008 година
Производството е по чл.288 ГПК.
И. Г. И. от гр. Ч. б. и П. П. И. от гр. В. са подали жалба вх. № 339 от 13.03.2008 год. срещу въззивното решение № 29 от 07.02.2008 год. по в.гр.дело № 859/2007 год. на Плевенския окръжен съд, с което е обезсилено като недопустимо решението на Червенобрежкия районен съд № 135 от 15.06.2007 год. по гр.дело № 268/2004 год. по предявения от жалбоподателите иск по чл.108 ЗС срещу О. Ч. б., Областен управител- П. и „Ч”ЕООД/в ликвидация/, както и в частта срещу третото лице-помагач ЕТ”А”-гр. Ч. б. , за предаване владението на: ливада от ? идеална част от 4.500 дка, цялата от 10.791 дка в м.”С”, в землището на гр. Ч. б. , имот № 1* по плана за земеразделяне, заедно с построената в него сграда за складова база върху 720 кв.м. и на ливада от 2 дка, цялата от 6.464 дка в същата местност, съставляваща имот № 1* по плана за земеразделяне. Поддържа се, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона – основание за допускане на жалбата за касационно разглеждане по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на V г.о. намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
За да обезсили първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че равандикационният иск за процесните земеделски земи е преждевременно заведен – в полза на ищците/касатори/ не била възстановена собствеността върху двата имота нито с решение на поземлената комисия/ОСЗГ/-гр. Ч. б. по чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ – в стари реални граници, нито по чл.27 ППЗСПЗЗ – с план за земеразделяне. Прието е, че такова решение не може да бъде издадено, тъй като бил налице друг способ – по реда на чл.10б ЗСПЗЗ, чрез обезщетяване, който изключвал възстановяване на земите в м.”С” в стари реални граници.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК би било налице, ако произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което би се достигнало до отстраняване на непълноти или неясноти на правните норми; когато съдът за първи път се произнася по даден правен спор или когато изоставя едно тълкуване на закона, за да възприеме друго. В случая, решаващият мотив на съда да приеме, че ревандикационният иск е недопустим като преждевременно предявен, не се обхваща от хипотезите на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Напротив, разбирането и тълкуването на разпоредбите на чл.108 ЗС във връзка с чл.10, ал.1; чл.10б, ал.1; чл.14, ал.1, т.т.1 и 2 от ЗСПЗЗ, респ. чл.18ж, ал.1 и чл.27, ал.1 ППЗСПЗЗ, свързани с предпоставките за допустимостта на исковете за ревандикация на земеделски земи е довело до постоянна и непротиворечива съдебна практика.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на V г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 29 от 07.02.2008 год. по в.гр.дело № 859/2007 год. на Плевенския окръжен съд по жалба вх. № 339 от 13.03.2008 год., подадена от И. Г. И. от гр. Ч. б. и П. П. И. от гр. В..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: