О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 67
София 28.01.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 22 януари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 5270/2008 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „С. Индъстри” АД гр. П., подадена от пълномощника адв. Х, срещу въззивно решение № 228 от 11.07.2008г. по в.гр.д. № 125/2008г. на Пернишкия окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 780 от19.11.2007г. по гр.д. № 1248/2007г. на Пернишкия районен съд, с което „С. Индъстри” АД е осъдено да заплати на основание чл. 200 КТ на Б. А. З. сумите 4 500 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от трудова злополука, 96 лв. обезщетение за имуществени вреди от разходи за лечение, 676,56 лв. обезщетение за имуществени вреди от разликата в трудовото възнаграждение и болничното обезщетение и 292,60 лв. обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в стойността на неполучена безплатна храна.
Ответникът Б. А. З. от гр. П. в представеното по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК писмено възражение от пълномощника му адв. Ц. М. моли решението да се остави в сила.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима в частта относно присъденото обезщетение от 4 500 лв. за неимуществени вреди. В останалата й част, предвид обжалваемия интерес – под 1000 лв. за всеки един от искове, и на основание чл. 280, ал. 2 ГПК касационната жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд взе предвид следното:
За да уважи иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди въззивният съд е приел, че с разпореждане на РУ „СО” – Перник злополуката е призната за трудова. Същата е настъпила при товарене на подложни дъски върху вагони в цех ЕСДЦ, като ищецът е изпълнявал работа, присъща за заеманата от него длъжност. В процеса на работа десният крак на ищеца попаднал в дупка, в резултат на което получил тежко навяхване на глезена с частично разкъсване на връзките на глезенната става, довело до временна нетрудоспособност за период от 115 дни. При определяне размера на обезщетението съдът е взел предвид установените със заключение на съдебно-медицинска експертиза болки и страдания от увреждането и периода на лечение. Относно приложението на чл. 201, ал. 2 КТ е приел, че пострадалият не е допуснал груба небрежност, макар и да е носил не една, а две дъски. Настъпването на злополуката не е в причинна връзка с товара, който е носил пострадалият работник, а с неизпълнението от страна на работодателя на задължението си да поддържа в изправност подовете на работните места – без неравности и отвори.
Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-3 на същата разпоредба за всеки отделен случай.
Касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК. Излага съображения, че въззивното решение противоречи на практиката на съдилищата по приложението на чл. 188 ГПК, чл. 200 КТ, чл. 201, ал. 2 КТ и на чл. 52 ЗЗД. Прилага множество решения.
Върховният касационен съд намира, че не са налице критериите за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК. На първо място следва да се отбележи, че жалбоподателят не сочи конкретен съществен процесуалноправен или материалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Общото посочване на законовите текстове, без да се посочи конкретен правен извод на съда, който е съществен за решаването на делото, води до извод за липса на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Независимо от това следва да се посочи, че представените от жалбоподателя решения не съдържат практика, която да е в противоречие с приетото от въззивния съд по настоящото дело. В част от представените решения е обсъждано приложението на чл. 201, ал. 2 КТ, но при различна фактическа обстановка на настъпване на злополуката. Поради това тези решения, както и решенията в които е отказано намаляване на обезщетението на основание чл. 201, ал. 2 КТ не съдържат практика, противоречаща на решението на Пернишкия окръжен съд. Не се констатира противоречие и по въпроса за приложението на чл. 52 ЗЗД, тъй като злополуките, предмет на представените решенията, периодите на лечение и претърпените болки и страдания, са различни от злополуката, предмет на настоящото дело.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Пернишкия окръжен съд.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 228 от 11.07.2008г. по в.гр.д. № 125/2008г. на Пернишкия окръжен съд В ЧАСТА, относно присъденото на Б. А. З. обезщетение от 4 500 лв. за неимуществени вреди от трудова злополука.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на „С. Индъстри” АД гр. П. срещу същото решение в останалата му част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва В ЧАСТТА, с която касационната жалба е оставена без разглеждане, в едноседмичен срок от съобщението, извършено чрез връчването му на страната, пред друг тричленен състав на ВКС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно В ЧАСТТА, с която не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Председател:
Членове: