О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 670
София, 15.05. 2014 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на седемнадесети април през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 7747 по описа за 2013 г. взе предвид следното
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от С. В. Б., чрез адв. Ц. М., срещу въззивно решение от 13.05.2013 г. на Софийски градски съд, постановено по гр.д. № 16152/2012 г.
Излага доводи за необоснованост и противоречие с материалния закон.
Не са депозирани отговори в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Подадена е молба за промяна фамилното име на молителката от Б. на С.. Молбата е отхвърлена от инстанциите по същество.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
В изложението към касационната жалба е поставен въпроса съдът трябва ли да допусне исканата промяна в името на молителя, ако са налице важни обстоятелства по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР, щом по този начин не се засяга чужда правна сфера или не се преследват цели, различни от заявените причини; известността на молителя в обществото с дадено име, е ли важна причина по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР. Поддържа се наличие на противоречива съдебна практика при разрешаване на поставените въпроси, като касаторът се обосновава с решение № 161/2009 г. на ВКС по гр.д. № 1643/2008 на ІІ ГО, постановено по реда на чл. 218а, ал. 1 ГПК от 1951 г., отм. и решение № ІІІ-171 от 06.1.22010 г. на ОС – Бургас по гр.д. № 1847/2010 г.
Касаторът евентуално се позовава и на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. на
Съставът на Върховния касационен съд намира, че не са налице поддържаните от касатора основания за допускане на касационно обжалване.
В случая, така както са поставени, правните въпроси не са залегнали в решаващите съображения на съд. Той не е приел, че не може да се уважи молба по чл. 19, ал. 1 ЗГР, въпреки, че са налице важни обстоятелства по смисъла на цитираната разпоредба, нито, че известността на едно лице в обществото с дадено име не може да се приеме за такова важно обстоятелство. Същественото в случая е, че с исканата промяна, молителят ще промени информацията за произхода си, каквато съгласно закона дава фамилното име. Съдът е изложил съображения, че подобно изменение е противно на императивни правни норми и не е обхванато от хипотезата на чл. 19, ал. 1 ЗГР. Молителят желае да носи фамилното име „С.”, с което е известен родът на майка й, сред членовете, на които е израснала и е добила известност в обществото с това фамилно име. Разрешението на въззивния съд е в съответствие с константната практика на Върховния касационен съд; дори да е имало противоречива съдебна практика, хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК е неприложима, защото противоречието е преодоляно по реда на чл. 290 ГПК с множество съдебни решения на състави на Върховния касационен съд. Според даденото в тях разрешение, важни по смисъла на чл.19, ал.1 ЗГР са такива лични и обществени обстоятелства, които правят носенето на името лично и обществено неудобно или неподходящо. Тази преценка обаче винаги трябва да бъде обвързана с императивните изисквания на чл.13 и 14 от ЗГР /и посочените в тях възможни отклонения/ относно начина на образуване на бащиното и фамилно име на физическото лице. Името носи информация за произхода на лицето и е един от основните идентификационни белези на всяко едно физическо лице. Детето приема за фамилия фамилията или презимето на бащата /при установен произход от баща/ – виж решение № 346/2011 г. на ІІІ г.о. по гр.д. № 1387/2010 г, решение № 507 от 22.10.2010 г. по гр.д. № 227/2010 г. на III г. о., решение № 200 от 14.04.2010 г. по гр.д. № 25/2009 г. на IV г.о., решение № 434 от 24.06.2010 г. по гр.д. № 712/2009 г. на IV г.о. и др.
Няма основание така формираната задължителна съдебна практика по тълкуване на правната норма да бъде изменяна, поради което неприложима е и хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение от 13.05.2013 г. на Софийски градски съд, постановено по гр.д. № 16152/2012 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: