О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 670
гр. София 16.07.2018 г..
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети юни две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 1364/2018 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Сл. С., в качеството му на процесуален представител на [фирма]– С., против въззивно решение № 528/20.12.2017 г. постановено по в.гр.д.№ 857/2017 г. по описа Плевенски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1686/11.10.2017 г. по гр.д.№ 3453/2017 г. по описа на Плевенски районен съд,с което са уважени предявените от А. Г. Д. против [фирма] – С., обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1 – 3 КТ.
В жалбата се релевират оплаквания за неправилност и необоснованост на атакуваното решение и се иска неговата отмяна, като предявените искове бъдат отхвърлени.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи чл. 280, ал. 1,т.1 и т. 3 ГПК във връзка със следните въпроси: 1. Дали работодателят е изпълнил задължението си да събере информация, съгласно чл.1 от Наредба №5/1987 г., в случай, че работникът е отказал съдействие, изразяващо се в бездействие или умишлено затаяване на обстоятелства по чл.333 КТ, при отправено изрично искане за информация от работодателя, включително и с искане за писмени обяснения ; 2.Кое е от решаващо значение за закрилата в случая по чл.333, ал.1, т.3 КТ – обективното наличие на заболяване, предвидено в наредбата или знанието за него, съответно кои доказателства следва съдилищата да приемат за удостоверяващи обстоятелства, свързани с това знание, с оглед значението на отправения до служителя въпрос в искането за писмени обяснения ; 3. При отправено от работодателя изрично искане за предоставяне на информация по чл.1, ал.2 от Наредба №5/1987 г., кое поведение на работника или служителя следва да се определи като умишлено въвеждане в заблуждение на работодателя, че не страда от заболяване, за което се предвижда закрила – когато работникът или служителят изрично отказва да предостави информация/документи/, с която разполага или когато работникът или служителят предоставя невярна информация/документи/, че не страда от заболяване, за което се предвижда закрила ; 4. Достатъчно ли е само уведомяване или следва служителят да предостави надлежен документ за удостоверяване на обстоятелствата по чл. 333 КТ ; 5.Трябва ли в надлежният документ, издаден от здравните органи – болничен лист, експертно решение, епикриза или др. подобен, изрично да се посочва заболяването по чл.333, ал.1, т.3 КТ.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касация – А. Г. Д.,чрез пълномощника му адв.А.Д., в който е изразено становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване, а по същество жалбата е неоснователна.Претендират се разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Жалбата е постъпила в съда на 8.02.2018 г. след влизане в сила на измененията на ГПК, обнародвани с ДВ бр. 86 от 27.10.2017 г., поради което подлежи на разглеждане по новия ред. Подадена e в срока по чл. 283 ГПК, против въззивно решение, което с оглед предмета на предявените искове и на основание чл. 280, ал. 2, т. 3 ГПК подлежи на касационно обжалване,а касаторът е легитимирана страна да обжалва постановеното решение, поради което жалбата е процесуално допустима.
За да се произнесе с атакуваното решение въззивният съд е посочил, че първоинстанционния съд е установил правилно и всеобхватно фактическата обстановка по делото и е установил,че Д. е работил в дружеството на длъжност”ръководител звено,търговски екип с място на работа Северноцентрална търговска зона с център на администриране търговски офис П.”. Приела е, че уволнението е незаконно поради нарушение на предварителната закрила по чл.333 от КТ, в който случай уволнението е отменено само на това основание, без да се разглежда трудовият спор по същество, с оглед на чл.344, ал.3 от КТ , поради което е потвърдил първоинстанционното решение в обжалваната част.Обосновал е изводите си със следните мотиви:„Закрилата по чл.333, ал.1, т.2 КТ се прилага за работник или служител, който е трудоустроен. Когато с решението на ТЕЛК е определен процент на намалена работоспособност и са посочени противопоказни условия на труд, работникът е трудоустроен по смисъла на чл. 333, ал.1, т.2 КТ – наличието на заболяване, налагащо трудоустрояване,което е установено по законовия ред и от орган по чл.1, ал.1 от Наредбата за трудоустрояване. Без правно значение за обхвата на предварителната закрила по чл.333, ал.1, т.2 КТ е дали работникът или служителят заема длъжност, определена за трудоустроени. Трудоустрояването на работника се изразява в съобразяване на изпълняваната работа с противопоказанията за заболяването му, респ. преместването му на подходяща работа, поради което, когато изпълняваната работа е подходяща за здравословното състояние на служителя, трудоустрояването му е фактически изпълнено. Задължението за вземане на предварително становище на ТЕЛК и разрешение на инспекцията по труда за предстоящото уволнение е с оглед преценката за евентуалното отражение на смяната на работата върху здравословното състояние на трудоустроения работник и възможностите му за адаптация на ново работно място, предвид което предварителната закрила по чл.333, ал.1, т.2 КТ за трудоустроени работници и служители обхваща всички случаи, когато лицето страда от заболяване, налагащо облекчени условия на труд, независимо дали заема длъжност, определена от работодателя за трудоустроени.С експертното решение от 01.12.2016 г. на А. Д. е определена 52 % трайно намалена работоспособност, посочени са и противопоказните условия на труд, като същият може да работи професията по производствената характеристика, поради което следва да се приеме, че същият е трудоустроен по смисъла на чл.333, ал.1, т.2 от КТ. Една от болестите, определени в Наредба № 5/20.02.1987 г., е исхемична болест на сърцето,поради което правилно е прието от първоинстанционния съд, че А. Д. страда от посочената болест съгласно горепосоченото експертно решение.Правилно е прието, че работодателят е уведомен за горепосоченото експертно решение на 12.12.2016 г.Споделят се изложените доводи, че закрилата е предварителна, тъй като предхожда извършването на уволнението. В този случай уволнението е поставено в зависимост от получаването на предварително разрешение от определен държавен орган.Тя е относителна, защото може да бъде преодоляна чрез получаване на съгласие от съответния държавен орган.Според чл.333, ал.7 от КТ моментът, към който предварителната закрила се осъществява, е този на връчване на заповедта за уволнение.Д. е получил искането за писмени обяснения на 17.01.2017 г., в което е посочено, че в случай, че са налице обстоятелства, предвидени в чл.333 от КТ, в посочения срок, да представи доказателства, които да удостоверяват съществуването на тези обстоятелства.След получаването на това искане той не е представил отново експертното решение от 01.12.2016 г., но то вече е било представено на работодателя във връзка с първото му искане изх.№ СО – 1337/02.12.2016 г., получено на 12.12.2016 г.и е със срок на определения % трайно намалена работоспособност до 01.12.2019 г., т.е.за 3 години и не е изменяно.На основание чл.333, ал.1, т.2 и т.3 от КТ работодателят може да уволни дисциплинарно по чл.330, ал.2, т.6 от КТ, след предварително разрешение от инспекцията по труда за всеки отделен случай ( за всяка хипотеза на закрила), трудоустроен работник или служител, както и работник и служител, боледуващ от болест, определена в наредба на МЗ.Когато един работник се ползва от закрила на повече от едно основание, какъвто е процесния случай, то всяко от тях трябва да бъде преодоляно поотделно.Прието е, че от работодателя не е изискано мнението на трудово – експертната лекарска комисия съгласно чл.333, ал.2 от КТ и не е отправено искане до съответната инспекция по труда за разрешение по чл.333, ал.1 от КТ за уволнението на Д..Разрешението на инспекцията по труда е абсолютна предпоставка за законосъобразност на уволнението, тъй като същият е трудоустроен и страда от болест, определена от министъра на здравеопазването.“
Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материално-правен или процесуално-правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие с практиката на ВКС, да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Решаващият извод на съда в постановеното въззивно решение е , че работодателят следва да се счита уведомен, по смисъла на Наредба № 5 от 20.02.1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от Кодекса на труда, когато ТЕЛК му е връчил по надлежния ред свое експертно решение, установяващо намалена работоспособност на работника и съответно закрила за последния, по смисъла на чл.333, ал.1 КТ, преди процесното уволнение.Въпрос в посочения смисъл, обаче касационният жалбоподател не е поставил.За пълнота на изложението следва да бъде посочено,че за да се обоснове наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е достатъчно единствено бланкетното му посочване. Касаторът следва да обоснове самото касационно основание за допускане на касационно обжалване, т.е. какво е значението на поставения от него въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Следва да се има предвид, че точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, каквито данни в случая липсват.Разпоредбите на чл.333 на КТ са ясни и категорични и не се нуждаят от тълкуване.
Съобразно изложеното атакуваното решение не следва да се допуска до касационна проверка.
При този изход на спора касаторът дължи направените и доказани разноски от ответника за настоящата инстанция в размер на 1100/хиляда и сто /лева.
По изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 528/20.12.2017 г. постановено по в.гр.д.№ 857/2017 г. по описа Плевенски окръжен съд .
ОСЪЖДА [фирма] – С. да заплати на А. Г. Д. разноски за настоящата инстанция в размер на 1100/хиляда и сто /лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: