О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 670
София, 16.09.2014 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на петнадесети септември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева ч.гр. дело № 4842 по описа за 2014 г., взе предвид следното:
Производството по делото е образувано е по частна жалба, подадена от Н. Х. Б. чрез адв. Е. П. от АК – В. срещу определение № 191/26.05.2014 г. на друг тричленен състав на Върховния касационен съд, по гр.д. № 2688/2014 г. по описа на първо гражданско отделение, с което е върната касационна жалба вх. № 530/24.01.2014 г. на Г. Х. Б..
Производството е по чл. 274, ал.2, вр. ал. 1, т. 1 ГПК.
Частната жалба е редовна от външна страна, подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимно лице, и е срещу подлежащи на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
Жалбоподателят излага съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт, защото счита, че цената на иска по който е постановено въззивното решение – отрицателен установителен иск за собственост на 2/3 ид.ч. от недвижим имот, следва да се определи не от искането на ищеца, а от претенцията на ответника, който поддържа, че е собственик на цялата недвижима вещ. В този смисъл – цената на иска е данъчната оценка на спорния имот, а не 2/3 от същия.
Г. Х. Б. има същото процесуално качество в процеса – на ответник, както и жалбоподателя Н. Х. Б., поради което подаденият от него отговор по частната жалба със становище за основателността й, следва да се квалифицира като присъединяване към жалба на обикновен другар по делото. Право на отговор по чл. 276 ГПК има само противната страна на жалбоподателя.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Въззивното решение, срещу което е подадена върнатата касационна жалба е постановено по отрицателен установителен иск за право на собственост върху 2/3 ид.ч. от недвижим имот.
Ограничението по чл. 280, ал. 2 ГПК засяга всички оценяеми граждански искове, независимо от правното основание и доколкото в друг нормативен акт изрично не е разпоредено нещо друго.
В случая цената на иска е определена от първостепенния съд въз основа на данъчната оценка на недвижимия имот в обема на спорното субективно материално право – правото на собственост върху 2/3 ид.ч. от вещта. Безспорно, цената на иска е под 5 000 лв.
Предметът на всеки иск се очертава със страни, правопораждащи юридически фактии петитум, като без значение е какъв обем от правото на собственост върху вещта, от своя страна, претендира ответникът по отрицателен иск за собственост – повече или по-малко от спорната с ищеца. Сила на присъдено нещо се формира до обема на спорното право, разрешено от съда.
В случая, въпросът на цената на иска е и вече разрешен при първата касация по делото, с определение № 188/18.05.2012 г. на Върховния касационен съд, второ гражданско отделение, по гр.д. № 361/2012 г. и с определение № 501/16.10.2012 г. по ч.гр.д. № 440/2012 г. на второ гражданско отоделение на Върховния касационен съд.
Въззивното решение, предмет на касационната жалба, образувана в гр.д. № 2688/2014 г. на І ГО на ВКС, е постановено след отмяна по чл. 303 ГПК на влезлите в сила решения по делото. Това не влияе върху цената на иска, определена още в първоинстаницонното производство, при образуване на делото.
В заключение, частната жалба е неоснователна, а определението, предмет на настоящото производство следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 191/26.05.2014 г. на друг тричленен състав на Върховния касационен съд, по гр.д. № 2688/2014 г. по описа на първо гражданско отделение, с което е върната касационна жалба вх. № 530/24.01.2014 г. на Г. Х. Б..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: