Определение по ч.т.д.№ 617/2011 год. на ВКС-ТК, І т.о. 3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№670
С.,10.10.2011 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на седми октомври през две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Д. П.
Т. К.
при секретаря К. А. като изслуша докладваното от съдията П. ч.т.д.N 617 по описа за 2011 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК.
Образувано е по частната жалба на [фирма] срещу Определение № 78 от 11.05.2011 год. по т.д.№ 135/2011 год. на Великотърновски апелативен съд с което е оставена без разглеждане въззивната жалба на дружеството срещу тази част от Решение № 159 от 15.12.2010 год. по т.д.№ 204/2010 год. на Великотърновския окръжен съд с която е определена началната дата на неплатежоспособност на [фирма] (н).
За да остави без разглеждане депозираната на 22.12.2010 год. въззивната жалба, съставът ВТАС е приел, че тя е недопустима, поради това, че [фирма] не е от кръга на лицата по чл.613а ал.1 (изм.) ТЗ.
Доводите по частната жалба на [фирма] са свързани с прилагането на изменената (ДВ бр.101/2010 год.) ал.1 на чл.613а ТЗ по отношение на вече висящите производства по несъстоятелност, съгласно § 22 от ЗИДТЗ.
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275 ал.1 ГПК и е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Т.д.№ 204/2009 год. на Великотърновския окръжен съд е образувано по молбата по чл.626 ал.1 ТЗ на [фирма] за откриване на производство по несъстоятелност. Производството е открито и неплатежоспособността е обявена с Решение № 159 от 15.12.2010 год. на ПлОС. Както бе посочено по-горе, въззивната жалба на третото лице [фирма] е депозирана на 22.12.2010 год. Банката се е легитимирала като кредитор на несъстоятелното дружество по договор за банков кредит, за обезпечение на който е бил вписан особен залог. Поради неизпълнение на задълженията на кредитополучателя, вземането на банката е било обявено за предсрочно изискуемо, на 22.11.2010 год. е вписано пристъпване към изпълнение, издаден е на 25.11.2010 год. изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 7986/2010 год. на Плевенския районен съд.
Към момента на депозиране на въззивната жалба, процесуалноправната норма на чл.613а ал.1 ГПК, определяща кръга на третите лица легитимирани да обжалват първоинстанционния акт е била в редакцията и, съобразно изменението в ДВ бр.38/2006 год. Няма спор, че [фирма] не е притежавала материалноправната легитимация на кредитор с вземане, установено с влязло в сила съдебно решение или акт, а оттам и активната процесуалноправна легитимация на въззивник, съобразно изискванията на този член. Спорно е, дали с § 22 на ЗИДТЗ на изменението на чл.613а ал.1 ГПК е придадено обратно действие.
Правилна е преценката на състава на ВТАС, че законът (§22) не въвежда такова саниращо легитимацията на депозираната преди изменението на ТЗ въззивна жалба обратно действие. Дори да се приеме, че е възможно придаването на обратно действие на процесуална норма (каквото становище съдебният състав не споделя), то и в този случай би следвало да е налице висящност на въззивното производство (съобразно изричното изискване на § 22) към датата на депозиране на жалбата. Такова би било налице, ако би била депозирана жалба от трето лице, отговарящо на изискванията на чл.613а ал.1 ТЗ, а П.”АД в този случай би придобил качеството на присъединен въззивник. Както вече бе посочено, съдебният състав не счита, че това е правилното тълкуване на разпоредбата на § 22 от ЗИДТЗ, но го сочи за пълнота на изложението, поради това, че дори в този най-благоприятен за банката случай, жалбата и би била недопустима, доколкото няма депозирана жалба от друг, отговарящ на изискванията на закона кредитор.
Водим от горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 78 от 11.05.2011 год. по т.д.№ 135/2011 год. на Великотърновски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.