2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 670
ГР. С., 22.05.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 20.05.14 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №1761/14 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на В. С. срещу въззивното решение на Градски съд С. по гр.д. №12273/11 г.в осъдителната му част и по допускане на обжалването. С въззивното решение са уважени до размер от 3337 лв. и 622 лв. предявените от [фирма] срещу касаторката установителни искове по чл.415 ГПК, вр. с чл.79 и чл.86 от ЗЗД, като е признато , че ответницата дължи на ищеца посочените суми като цена на доставена топлинна енергия за посочения период и лихва за забавено плащане на цената. До пълния предявен размер от съответно 10 935 лв. и 5507 лв. исковете са отхвърлени като погасени по давност.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторката се позовава на чл.280, ал.1,т.2 ГПК. Твърди, че има противоречива практика на съдилищата по въпросите за „нищожност на облигационните отношения, поради липса на предмет на сделка, вследствие на липса на качествени показатели и неравноправни клаузи в ОУ, санкционирани от З.”. Навежда доводи от цитирани , но непредставени първоинстанционни и въззивни решения за начисляване на мораторна лихва върху „прогнозни, а не реални задължения”, за „липса на утвърдени нормативни документи за разпределение на топлоенергия за формиране на сметките и системно нарушаване на действащите такива”, за пълна неадекватност на практиката на някои съдебни състави при приложение на Европейска директива 2006/23/ЕО, както и за отказа на съда да се произнесе по „непочтена търговска практика, продължаваща и днес”. Намира за правилна практиката на съдилищата, в която съдът определя самостоятелно размера на дължимата от потребителя сума и най-вече тази, с която подобни искове се отхвърлят изцяло като неоснователни.
К. , въпреки дадените от въззивния съд указания, не е представила изложение на основанията по чл.280, ал.1 от ГПК, с ясно и точно формулирани правни въпроси и прилагане на описаните в жалбата й въззивни и първоинстанционни решения, от които да личи, че са окончателни. Само такива решения могат да обосноват допълнителното основание по чл.280, ал.1,т.2 от ГПК – ТР №1/19.02.10 г.
Освен, че изложените формално във връзка с осн. по чл.280, ал.1, т.2 ГПК в първата част от касационната жалба доводи не поставят точно и ясно правен въпрос от предмета на спора, те не съответстват и на приетото от въззивния съд по съществото му, а именно: между страните съществува договор за доставка на топлинна енергия, по който ищецът е изпълнил задължението си да достави такава, а ответницата – потребител не е изпълнила насрещното задължение да я заплати, съобр.договореното и приетите ОУ, към които препраща чл.150 от ЗЕ. Въз основа на данните от назначената експертиза, е прието, че установената стойност/цена/ е за потребената – реално доставената и респ. получена от потребителя за исковия период – топлинна енергия, формирана по показателите и компонентите на действащите нормативни актове, което изключва неравнопоставеност на страните като субекти на гражданския оборот и при приложение на договорното право.
Поради изложеното соченото основание за допускане на обжалването не се установява с основната и допълнителна предпоставки, разяснени в ТР №1/19.02.10 г. и ВКС на РБ, трето гр.отд.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Градски съд С. по гр.д. №12273/11 г. от 11.05.12 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: