3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 670
София,25.11.2014 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на пети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 583/2014 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община] срещу решение № 188 от 18.10.2013 г. по гр. д. № 341/20013 г. на Видински окръжен съд, с което е потвърдено постановеното от Видински районен съд решение № 5228 от 27.05.2013 г. по гр. д. № 2603/2012 г. в обжалваната негова част за прогласяване нищожността на чл. 18 от договор № 686 от 07.04.2008 г. относно уговорената неустойка.
К. поддържа, че атакуваното решение е неправилно на всички предвидени в чл. 281, т. 3 ГПК основания. Изразява несъгласие с извода на въззивния съд за нищожност на клаузата за неустойка поради противоречие с добрите нрави, като подробно аргументира становището си за липса на такова противоречие.
Със изложените в касационната жалба съображения за неправилност на въззивния акт, повторени дословно в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът моли за допускане на касационното обжалване на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, като твърди противоречие на обжалваното решение с практиката на ВКС – решение № 958 по т. д. № 5/2004 г. на ІІ т. о., решение № 140 по т. д. № 408/2005 г. на І т. о., решение № 218 по т. д. № 750/2006 г. на І т. о. и решение № 418 по т. д. № 88/2007 г. на ІІ т. о., както и с арбитражната практика, обективирана в 4 решения на АС при БТПП.
Ответникът по касация – [фирма], [населено място] – моли за недопускане на касационно обжалване, респ. за оставяне на касационната жалба без уважение по съображения, изложени в писмен отговор и становище от 31.01.2014 г. Претендира присъждане на разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди първоинстанционното решение в частта, с която по предявен от [община] срещу [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД е прогласена нищожността на чл. 18 от сключения между страните договор за наем № 686 от 07.04.2008 г., въззивният съд е споделил изцяло извода на Видински районен съд, че уговорената неустойка за забавено изпълнение на задължението за плащане на наемната цена противоречи на добрите нрави. Решаващият състав е приел, че клаузата за неустойка е явно несправедливо съглашение поради обективната неравностойност на насрещните задължения на страните, като се е позовал на факта, че размерът на договорената неустойка е в пъти по-голям от законната лихва, посочена в заключението на счетоводната експертиза.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Напълно достатъчно основание за това, съгласно задължителните указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, е липсата на конкретно посочен материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, по отношение на който следва да бъде извършена преценката за наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК представлява буквално повторение на оплакванията за неправилност на въззивното решение и изобщо не съдържа твърдение за това кой, според касатора, е въпросът, който е обусловил изхода по конкретното дело. Както е прието в цитираното тълкувателно решение, формулирането на въпрос е задължение на самия касатор, като за касационната инстанция съществува единствено възможността да уточни и конкретизира същия, но не и служебно да го извежда от твърдяните обстоятелства. Поради неизпълнението на това задължение не може да бъде направена преценка относно наличието на поддържаните основания по чл. 280, а. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
Независимо от изложеното, дори и да се счете, че релевантен за спора е въпросът за нищожността на клаузата за неустойка поради противоречието й с добрите нрави, касационният контрол отново не би могъл да бъде допуснат, тъй като посочените от касатора решения на ВКС, постановени по реда на отменения ГПК, не доказват твърдяното от него противоречие с практиката на касационната инстанция, доколкото във всеки от случаите валидността на клаузата за неустойка е преценявана с оглед специфичните факти и доказателства, т. е. липсва идентичност на делата. Що се отнася до представените арбитражни решения, същите не представляват релевантна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК и поради това не подлежат на обсъждане. В този смисъл са и указанията по т. 3 от цитираното по-горе тълкувателно решение.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, касаторът следва да заплати на ответника по касация разноски за настоящото производство в размер на сумата 400 лв. – адвокатско възнаграждение, чието заплащане е удостоверено в приложения към отговора на касационната жалба договор за правна защита и съдействие № 3985 от 31.01.2014 г.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 188 от 18.10.2013 г. по гр. д. № 341/20013 г. на Видински окръжен съд.
ОСЪЖДА [община], ЕИК[ЕИК], [населено място], пл. „Б.” № 2 да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] разноски за настоящото производство в размер на сумата 400 /четиристотин/ лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: