О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 670
Гр. София, 06.12.2018 год.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на 03.12.2018 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
ч.т.д. № 2647/2018 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на В. Е. П. и Н. П. П., приподписана от процесуален пълномощник, срещу определение № 235/19.06.2018 г., постановено по в.ч.гр.д. № 289/2018 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 180/19.04.2018 г. по гр.д.№ 534/2016 г. на Великотърновски окръжен съд за прекратяване на производството по делото, на основание чл.129 ал.3 ГПК, поради неизпълнение на дадени указания за внасяне на дължимата държавна такса.
В частната жалба се твърди, че определението е незаконосъобразно и се моли за неговата отмяна. Излагат се доводи, че в отговор на полученото разпореждане от 14.03.2018 г. жалбоподателите – ищци по прекратеното гр.д. № 534/2016 г., са депозирали своевременно писмено искане за освобождаването им от държавна такса, по което ВТОС не се е произнесъл. Поради това производството е било неправилно прекратено на посоченото основание, а въззивната инстанция необосновано е приела, че такова искане не е предявено по делото. Твърди се, че жалбоподателите отговарят на изискванията на чл.83 ал.2 ГПК и не дължат исканата от тях държавна такса, а ако молбата им в този смисъл, изпратена по пощата, е изгубена, то това не е по тяхна вина.
В представено изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди наличието на хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК по въпроса – надлежно ли е сезиран съдът с молба /искане/ за освобождаване от внасяне на държавна такса, която молба обаче, само по вина на съдебната администрация, не е приложена към конкретното дело.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид доводите в частната жалба и изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, както и материалите по делото, намира следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – изхожда от легитимирани лица, насочена е против подлежащ на обжалване съдебен акт и е депозирана в законоустановения срок по чл.275 ал.1 ГПК.
За да достигне до обжалвания резултат, съставът на въззивния съд е приел, че безспорно частните жалбоподатели не са представили в указания от съда срок доказателства за внасяне на държавна такса по заведеното от тях дело. По конкретните оплаквания, свързани с непроизнасяне от страна на първата инстанция по искането за освобождаване от държавна такса, е намерил, че няма доказателства след постановяване на разпореждането от 14.03.2018 г. и връчването му на ищците на 22.03.2018 г. от тях да е депозирано писмено искане по чл.83 ал.2 ГПК, по което съдът да се произнесе. По тези съображения, частната жалба против определението по чл.129 ГПК е счетена за неоснователна.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение не следва да се допуска до касационна проверка. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК не е формулиран надлежен правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК /обуславящ решаващата правна воля на съда за изхода по делото, а не правилността на обжалвания акт, която стои извън спорния предмет в етапа по селекция на касационните жалби/, съгласно задължителните указания на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, т.1. В случая поставеният въпрос касае изцяло обосноваността и оттам – правилността на изводите на въззивния съд във връзка с това, че ВТОС не е бил сезиран с молба по чл.83 ал.2 ГПК, поради липсата на представени от жалбоподателите доказателства за подаването на такава. Въпросът предполага извършването на оценка на факти, които не са били приети от въззивния съд за осъществени, и поради това не удовлетворява изискванията на основния селективен критерий на закона за достъп до касация. Горното, съгласно цитираното по-горе тълкувателно решение, е достатъчно основание, за да се откаже исканото касационно обжалване.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 235/19.06.2018 г. по ч.гр.д. № 289/2018 г. на Великотърновски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: