1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 670
ГР. С., 08.12.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 22.11.11 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. ч.гр.д. №576/11 г.,
намира следното:
Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на В. Н. срещу въззивното определение на Градски съд – С. /ГС/ по ч.гр.д. №6716/11 г., с което е потвърдено първоинстанционното за прекратяване на производството по иска на касатора срещу Агенция „Митници” с пр. осн. чл.124, ал.4 от ГПК. С иска е оспорена верността на длъжностното и поименно разписание на митница К., извън производството по адм.дело №3441/10 г. на Софийски административен съд, в което са представени като доказателство и ищецът е пропуснал да ги оспори. Административното производство е по жалба на ищеца срещу заповедта за уволнението му като държавен служител при ответника поради съкращаване на щата.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно определение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.2 от ГПК. Намира, че съществен за спора и противоречиво решаван от съдилищата е процесуалният въпрос: допустим ли е искът по чл.124, ал.4 от ГПК при характера на оспорените документи щатно и поименно разписание на ответника. Според въззивния съд щатното и поименно разписание са частни удостоверителни документи. Те не се ползват с обвързваща материална доказателствена сила, а се преценяват от съда наред с всички останали доказателства по делото. Затова ищецът няма интерес от оспорването им с иска по чл.124, ал.4 от ГПК. В представените от касатора влезли в сила решения по граждански и административни дела щатното и поименно разписание са счетени за официални свидетелстващи документи по см. на чл.143 от ГПК, отм. /чл.179 от ГПК/, а по административните спорове са характеризирани и като вътрешноведомствени административни актове.
Въпросът се решава противоречиво по см. на чл.280, ал.1,т.2 от ГПК, когато противоречието е между обжалваното въззивно решение / в случая определение/ и друго влязло в сила решение на първоинстанционен, въззивен или ВКС по реда на ГПК, отм. – ТР №1/10 г. В случая това основание за допускане на обжалването е налице, поради което частната касационна жалба следва да се разгледа по същество.
В. съд е приел, че щатното и поименно разписание на ответната агенция са подписани от служители в агенцията не в качеството им на длъжностни лица по см. на чл.179 от ГПК, а на представители на агенцията, в рамките на предоставените им правомощия за упражняване на разпоредителна работодателска власт. Затова следва да се окачествят като частни документи. В съдържателната си част те са свидетелстващи, тъй като обективират удостоверителни изявления за възприети от подписалите ги лица факти. В частта за утвърждаването им те имат диспозитивен характер, тъй като обективират изразената воля на подписалите ги лица
В представените решение по гр.д. №86/07 г. на Пловдивски апелативен съд, по реда на чл.218а от ГПК, отм., вр. с пар.2,ал.4 от ПЗР на ГПК и на Великотърновски окръжен съд по гр.д. №315/08 г., които са постановени от граждански съд по реда на ГПК и са влезли в сила, както е указано в ТР за основанието по т.2, е прието, че щатното и поименно разписание на работодателя / в първото решение той е бюджетна организация – Р., а във второто решение – търговско дружество/ са официални свидетелстващи документи, издадени от компетентен орган в кръга на правомощията му, според посоченото в чл.143 от ГПК, отм. В представените решения на Върховния административен съд, които макар да са извън обхвата на осн. по т.2 също следва да се имат предвид при връзката между споровете, пък е прието, че щатното разписание е административен акт от вътрешнослужебно естество. Той обективира волеизявление на орган на изпълнителна власт, чието действие е относимо към подчинените на издателя субекти. Тези актове не подлежат на съдебен контрол за законосъобразност – чл.5, ал.1 от З., т.2 от ППВС №4/76 г.
ВКС на РБ, трето г.о. намира за правилно първото становище: щатните разписания се съставят и утвърждават от длъжностните лица на агенцията, в качеството на управляващи и представляващи я. Те не действат като органи на държавна власт, нито материализираните в щатните разписания удостоверителни изявления са в упражнение на държавноправна компетентност.. Този смисъл се влага и в понятието вътрешнослужебни актове, използвано в решенията по административни спорове. Според ППВС №4/76 г. задълженията от такива актове произтичат само за лица, които са в служебнойерарахическа подчиненост на адм. орган и могат да се отнасят само до пряката им служебна работа. Характер на официално удостоверяване на отразеното в щатното и поименно разписание не е придаден и от закона с изрична разпоредба, както напр. е за трудовата книжка – чл.347 от КТ, за заверения от адвокат препис от документ – чл.32 от З..
Съгласно т.9 от П. №85/01 г. за работната заплата в бюджетните организации, длъжностното разписание на бюджетните организации, въз основа на което се сключват трудовите и служебните правоотношения се разработва по приложен образец, съобразен с особеностите на използваните длъжности и различните видове правоотношения в бюджетната организация. Разписанието се разработва от съответната администрация и се утвърждава от ръководителя й. Поименното разписание на длъжностите подпомага процеса на управление и контрол на набирането, подбора, назначаването и развитието на персонала в предприятието или организацията. От него във всеки момент може да се установи колко и кои длъжности са заети, има ли назначени служители, които не отговарят на изискванията за заемане на длъжността и какви нарушения са допуснати, за да се вземат съответни мерки.
Характерът на щатното разписание като частен документ е отчетен и в Р по гр.д. №3960/08 г. на ВКС, по реда на чл.290 от ГПК и по гр.д. №2754/2000 г. на трето г.о. .
Частната касационна жалба е неоснователна. В. определение, с което искът е приет за недопустим поради липса на правен интерес от оспорването на частните документи без обвързваща доказателствена сила щатно и поименно разписание, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Затова ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Градски съд С. по ч.гр.д. №6716/11 г. от 22.07.11 г.
ОСТАВЯ В СИЛА това въззивно определение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: