О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 670
София, 14.07.2009 год..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№198 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №338 от 21.07.08г. по гр.д. №612/08г. на Софийски градски съд, постановено при повторно разглеждане на делото от въззивната инстанция, е оставено в сила решението от 04.08.04г. по гр.д. №12898/02г. на СРС, 49 с-в, с което „Г” Е. гр. С. е осъдено да предаде на основание чл.108 от ЗС на Ц. П. К. владението на апартамент №9, находящ се на втория жилищен етаж в сградата на ул.”Б” №16 /а по нот.акт №13/, на ъгъла с ул.”Р” гр. С., подробно описан в решението на първата инстанция, както и на гараж №4 в същата сграда.
Въззивният съд е приел от фактическа страна, че на 28.03.97г. собственикът на парцела В. Г. П. е учредил на „С” Е. София право на строеж за изграждане на триетажна жилищна сграда с подземни гаражи и партерен етаж с офиси и магазини и ателиета в подпокривното пространство. На 10.09.97г. „С” Е. е продал на М. К. Ц. правото на строеж за процесния апартамент №9. На 25.06.98г. е вписана исковата молба на В. П. за разваляне на учреденото право на строеж на „С” ЕООД. С влязло в сила решение от 01.11.99г. по гр.д. №8443/98г. на СРС, 27 с-в, вписано на 02.12.99г., договорът е развален. На 11.04.01г. Валентин Г. П. е учредил на „Г” Е. правото на строеж за същата жилищна сграда. На 11.03.02г. Михаил К. Ц. е продал на Л. Р. А. правото на строеж върху процесния апартамент, а на 26.03.02г. Ангелов продава същото на ищцата. Сградата е завършена в груб строеж до 10.10.02г.
При тези данни въззивният съд е приел от правна страна, че ищцата е станала собственик на процесния апартамент по силата на нотариалния акт от 26.03.02г., с който е закупила правото на строеж за него и последващото изграждането на сградата в груб вид към 10.10.02г. Нейните праводатели също са били собственици на правото на строеж. Тъй като исковата молба за разваляне на договора, с който е учредено право на строеж в полза на първата строителна фирма, е вписана след продажбата на правото на строеж за процесния апартамент от 10.09.97г., то и развалянето е непротивопоставимо на купувача на това право М. К. Ц. – чл.88, ал.2 от ЗЗД. Прието е за неоснователно и възражението на ответника, че правото на строеж на ищцата се е погасило по давност. Изложени са мотиви, че правото на строеж е вещно право и не се погасява по давност, а разпоредбата на чл.67, ал.1 въвежда един преклузивен срок за упражняване на правото. Терминът „давностен”, употребен в закона, е използван за да се обоснове съответното приложение на института на погасителната давност, относно началния момент, основанията за спиране и прекъсване на срока. Преценено е, че в случая срокът за упражняване на правото на строеж е започнал да тече от датата на първото му учредяване – 28.03.97г., но не е изтекъл към датата на предявяване на исковата молба – 10.10.02г., тъй като за да настъпи преклузията, срокът не следва да бъде прекъсван. С оглед установеното по делото обстоятелство, че към 2002г. сградата е завършена в груб строеж, позовавнето на преклузията по чл.67, ал.1 от ЗС е неоснователно.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от „Г” ЕООД. В нея се поддържа, че в противоречие с практиката на ВКС – решения №124 от 23.04.90г. по гр.д. №15/90г. на ІV ГО; решение №124 от 23.04.90г. по гр.д. №31/90г. на ІV ГО, решение №1359 от 23.05.72г. по гр.д. №771/72г. на І ГО и др., въззивният съд приел, че срокът по чл.67, ал.1 от ЗС е преклузивен, а не давностен. Този въпрос бил от значение за изхода на делото с оглед данните, че учреденото на 28.03.97г. право на строеж, част от което е прехвърлено на ищцата, не е било реализирано в петгодишния срок по чл.67, ал.1от ЗС и се е погасило в полза на собственика на земята, а това рефлектира върху правата на ищцата върху процесния имот.
Ответникът в производството Ц. П. К. оспорва жалбата. Подробни доводи излага в писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че е налице соченото основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
По делото ответникът е направил възражение за погасяване по давност на правото на строеж на ищцата. Въззивният съд е взел отношение по въпроса дали срокът по чл.67, ал.1 от ЗС за упражняване на правото на строеж е давностен или преклузивен. Изразеното от него разбиране, че става въпрос за преклузивен срок влиза в противоречие с посочената от жалбоподателя съдебна практика, което е основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на І ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №338 от 21.07.08г. по гр.д. №612/08г. на Софийски градски съд.
Указва на жалбоподателя да внесе в едноседмичен срок от съобщението държавна такса по сметка на ВКС в размер на 219лв. и да представи вносния документ в същия срок, в противен случай жалбата ще бъде върната.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса, делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: