О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 670
Гр.София, 24.11.2009 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 477 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. И. Л., гр. Д. срещу решение № 7/20.02.2009г., постановено по т.д. № 369/2008г. от С. окръжен съд, с което е отменено решение № 18/14.04.2008г. по гр.д. № 636/07г. на С. районен съд и е обявена за недействителна спрямо З. “Ж” сделката за покупко – продажба на недвижими имоти в гр. С., сключена на 21.12.2006г. между Н. И. Л., като продавачи и Н. К. М. , като купувач.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на произнасянето от съда в противоречие с практиката на ВКС.
Ответникът З. “Ж”, с. Н., общ. Нова З. оспорва допустимостта и основателността на жалбата.
Ответниците Н. К. и Н. М. не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел по иска с правно основание чл.135 ЗЗД, че ЕТ “Н” е длъжник на З. “Ж”, като извършената продажба на 21.12.06г. на недвижими имоти от Н. К. и В. Л. на Н. М. представлява увреждащо действие, за което е налице знание и от третото лице с оглед на презумпцията по чл.135, ал.2 ЗЗД. Възражението на ответниците по иска, че председателят на кооперацията Н. Д. не разполага с представителна власт, защото мандатът му е изтекъл, е счетено за неоснователно, предвид на липсата на избор и вписването на нов председател в регистъра на кооперациите.
Настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Допускането на касационното обжалване е визирано от законодателя в нормата на чл.280, ал.1 ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Материалноправеният или процесуалноправен въпрос е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт, и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка. Твърдяната неправилност на решението не би могла да аргументира наличието на основанията за касационно обжалване, ако същата се изразява в необоснованост на въззивния акт, при която са опорочени фактическите констатации на съда и въз основа на тях е приложен материалният закон.
Според касатора въззивният съд се е произнесъл по предявения иск при липса на активна процесуална легитимация на председателя на кооперацията – ищец в производството по делото. Поддържаната теза е, че след изтичане на мандата на избрания председател същият не разполага с представителна власт и че кооперацията следва да се счита за прекратена по право съгласно П. 2 от ПЗР на ЗК. Посочени са решения на ВКС относно приложението на нормата на ЗК.
Поставеният въпрос за представителната власт на председателя на кооперацията не е решен в противоречие с практиката на ВКС. Практика в твърдяния от касатора смисъл не е представена по делото и такава не съществува, предвид и на обстоятелството, че в процеса не е бил спорен фактът, че лицето, подписало исковата молба, е вписаният в регистъра на кооперациите председател. Въпросът за прекратяване на кооперацията не бил въведен в процеса и по същия липсва произнасяне от въззивния съд. Независимо от това следва да се отбележи, че касаторът прави смесване между прекратяване на кооперацията и загуба на правосубектност.
По тези съображения изложените основания по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не обосновават приложното поле на касационното обжалване.
Разноски за настоящото производство са претендирани от З. “Ж”, но не са представени доказателства за направени такива, поради което не следва да се присъждат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 7/20.02.2009г., постановено по т.д. № 369/2008г. от С. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.