Определение №671 от 15.5.2014 по гр. дело №2499/2499 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 671
София, 15.05. 2014 г.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на тринадесети март две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 2499 по описа за 2013 г. взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от [фирма], София, с ЕИК[ЕИК], представлявано от управителя О. Г. М., чрез адв. Вяра М., срещу въззивно решение на Софийски апелативен съд, постановено по гр.д. № 3637/2012 г.
Излагат се доводи за неправилност.
Насрещната страна Г. Н. К., частен съдебен изпълнител с рег. № 792 с район на действие Софийски окръжен съд, е отговорил в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на касационната жалба.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Предявен е частичен иск по чл. 74 ЗЧСИ за заплащане на обезщетение в размер на 135 667 лв. имуществени вреди и 26 000 лв. натрупана лихва. Ищецът твърди, че увреждането е разликата между действителната пазарна цена на имота, предмет на публичната продан, извършена от ответника и цената, на която имотът бил продаден.
Въззивният съд, като потвърдил решението на първостепенния Софийски окръжен съд, отхвърлил претенциите.
В изложението към касационната жалба са поставени следните въпроси: задължава ли законът ЧСИ да извърши нов опис и оценка на обявения за продан недвижим имот, когато от изготвянето и приемането на оценката на вещите лица до обявяването на втората публична продан, след първата нестанала, са минали две години, през което време са настъпили промени в актуалните пазарни условия; задължен ли е ЧСИ да извърши нов опис и оценка на обявения за публична продан недвижим имот, за да бъдат оценени междувременно направените подобрения върху същия, след датата на примане на оценката на вещите лица по чл. 374 ГПК от 1951 г., отм. и преди приключване на проданта; в тази връзка противоправно ли е неговото бездействие.
Според касатора, разрешаването на поставените въпроси е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, тъй като съдилищата не са имали повод за произнасяне, няма формирана съдебна практика, която да служи при тълкуването и прилагането на ГПК от 1951 г.-, отм.
Представени са още и две решения, постановени от състави на Върховния касационен съд – Р-139-2011-ІV ГО и Р-264-2010-ІV ГО, които не са по аналогични казуси, макар и постановени по искове с правно осн. чл. 74 ЗССИ, нито съдържат произнасяне по поставените правни въпроси.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Поставените правни въпроси са разгледани от въззивния съд при постановяване на обжалваното решение, но не са били решаващи за постановяване на крайния резултат. Съдът е намерил, че частният съдебен изпълнител не е допуснал виновно бездействие, съответно не е нарушил чл. 382, ал. 2, ГПК при извършване на проданта. В същото време, е прието, че спорните подобрения, са били оценени от съдебните експерти и са включени в определената оценка за втората продан. Въпросната дограма е била монтирана на сградата при огледа и оценката на експертите, поради което след това не е имала качеството на самостоятелна движима вещ и накрая, съдът е направил и извод, че ищецът не е доказал по никакъв начин, че е претърпял някакво имуществено увреждане поради разлика в цената, по която е извършена проданта и пазарната за имота. Касаторът не е поставил правни въпроси, имащи отношение към допълнителните, самостоятелни основания на съда, довели до отхвърляне на иска.
Независимо от казаното, за пълнота на изложението, следва да се посочи, че по поставените правни въпроси има постановена многобройна съдебна практика през годините, при действието на ГПК от 1951 г., нормата на чл. 382, ал. 2 ГПК от 1951 г., отм. е ясна и даденото разрешение от състава на Софийския апелативен съд е съответно на трайно установеното тълкуване. При действието на отменения ГПК публичната продан се извършва с начална цена, равна на оценката на имота. След обявяването на проданта за нестанала, може да бъде проведена нова продан с начална цена 80% от първоначалната. Изискването е новата продан да се проведе не по-рано от 6 месеца след първата, нестаналата, но няма законово определен краен, максимален срок. Идеята е втората продан да се предложи на по-ниска цена, като целта е привличане на купувачи и даване на още един шанс на взискателя да реализира правото си на принудително изпълнение. При неставане и на новата продан, е предвидено освобождаването на имота от изпълнение и заличаване на възбраната, като за взискателя остава правната възможност да насочи отново изпълнението върху него, в който случай вече се прави отново оценка на имота.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение на Софийски апелативен съд, постановено по гр.д. № 3637/2012 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top