О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 671
София, 19.10.2015 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на дванадесети октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева ч.гр. дело № 4831 по описа за 2015 г. взе предвид следното:
Производството по делото е по чл. 274, ал. 3, т.1 ГПК и е образувано по частна касационна жалба, подадена от В. С. С., чрез адв. С. И. З., срещу определение № 440/03.07.2015 г. на Апелативен съд – Варна, постановено по ч. гр. д. № 325/2015 г.
Жалбоподателят излага съображения за неправилност – правните изводи на въззивния съд не съответстват на данните по делото, както и за необоснованост – изложени са общи съображения за имущественото състояние на С., без конкретно да бъде преценено дали при изложените факти, тя е в състояние да заплати държавна такса от 14 177 лв.
Насрещните страни [фирма] и В. Б. Н., чрез адв. И. З., отговарят, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и, че частната жалба е неоснователна. Молят за присъждане на съдебноделоводни разноски.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че частната жалба е допуостима, подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Представено е и изложение на основанията за допускане на касационното обжалване.
Жалбоподателят се обосновава с въпросите: към кой момент съдът следва да извърши преценка за наличието на предпоставките за освобождаване от държавна такса по чл.83, ал.2 ГПК – към датата на произнасяне по искането за освобождаване от държавна такса, към датата на завеждане на иска, или преценката следва да бъде извършена като се изследва имущественото състояние на молителя към по-ранен период; следва ли преценката на съда за наличието на основанията за освобождаване от държавна такса да бъде конкретна, като се вземе предвид конкретния размер на дължимата държавна такса за иска за който е направено искането за освобождаване. Счита, че разглеждането на въпросите е от значение за точното приложение на закона, както и за развитие на правото. Поставя и въпроса – дали от факта, че молителката е регистрирана като търговец в търговския регистър, следва че искането й за освобождаване от държавна такса трябва да се остави без уважение, като поддържа, че разрешението на въззивния съд противоречи на това, взето от състав на ВКС с определение № 211/18.05.2010 г. по гр. д. № 207/2010 г.
За да се произнесе, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, взе предвид следното:
Варненският апелативен съд, като е потвърдил определението на Варненския окръжен съд, е отхвърлил молбата на В. С. за освобождаване, на основание чл.83, ал.2 ГПК, от внасяне на такси и разноски по делото.
Преди това, първостепенният съд, с определение № 355 от 28.01.2015 г., е освободил ищцата В. С. С. от внасяне на държавна такса по делото, но след възражения от насрещната страна и представяне на нови доказателства, съдът е достигнал до извода, че С. има възможност да заплати таксите по производството. Въззивният съд, като е потвърдил определението на първата инстанция, е изложил съображения, че има имущество, което й позволява да плаща таксите и разноските по делото – притежава право на собственост към четири поземлени имота, включително двуетажна сграда с дворно място от 1315 кв.м. в [населено място]. К., обл.Варна. Преди подаване на исковата молба се е разпоредила със своя част от друг недвижим имот в [населено място] за сума от 3000 лв. за целия имот, при данъчна оценка 89 769,40 лв. Четири месеца преди това се е разпоредила с друг съсобствен имот на стойност 50 000 евро. Съдът посочил, че сумите по разпоредителните сделки са получени от нея в кратък период преди подаване на исковата молба, като същите са и на значителна стойност. Към същия период е имала и налична сума от 134 709,96 лв. по своя банкова сметка, което значи, че получените от разпоредителните сделки суми не са изразходвани до произнасянето на съда за посрещане на обичайни нужди, вкл. и за адвокатски хонорари по водени от нея и срещу нея дела. Освен това, ищцата е съдружник и собственик на капитала в много търговски дружество, което, независимо от липсата на доказателства за реализирани приходи от дейността им, сочи на възможност за реализиране на такива. Съдът е изложил съображения, че идеята на законодателя да даде възможност за освобождаване на страна от заплащане на такси и разноски по производството е мотивирана от социални съображения и е установена в полза на хора с ниски материални възможности. В случая страната е в млада и трудоспособна възраст, с възможности за работа и реализиране на доходи, разполага със значителна недвижима собственост, а малко преди подаване на исковата молба се е разпоредила с други два, като е реализирала доходи. В заключение, съдът е достигнал до извод, че не е осъществена хипотезата на чл. 83, ал. 2 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
По първите два правни въпроса – за момента, към който съдът следва да извърши преценка за наличието на предпоставките за освобождаване от такси и разноски по чл.83, ал.2 ГПК и следва ли преценката на съда да е конкретна, е налице съдебна практика, която не непротиворечива, а разрешаването на въпросите не създава проблеми и е еднозначно. В ТР 6/2013 г. на ОСГТК е изяснено, че искането по чл. 83, ал. 2 ГПК се разглежда не само с оглед на конкретно задължение да се плати държавна такса или съдебни разноски по жалбата, съответно във връзка с отговора по нея, а доколко страната разполага с достатъчно средства, за да се натовари с плащането на таксите и съдебните разноски в съдебното производство. В случаите, когато съдът намери, че страната е материално затруднена по начин, че няма да може да упражнява предоставените й процесуални права по делото, я освобождава от заплащането им по чл. 83, ал. 2 ГПК и това разрешение е важимо до приключване на съдебното производство във всички инстанции, доколкото няма промяна в обстоятелствата. Преценката за наличие на предпоставките за освобождаване от внасяне на държавна такса се извършва от съда въз основа на доказателства за доходите на лицето и на неговото семейство, удостовереното с декларация имуществено състояние, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост и възрастта. Изброяването на тези предпоставки не е изчерпателно, тъй като същите не могат да обхванат всички житейски хипотези, поради което законодателят в т. 7 на чл. 83, ал. 2 ГПК е посочил като критерий и „други констатирани обстоятелства“, относими към възможността за изпълнение на задължението на ищеца за внасяне на държавна такса по подадена искова молба. Преценката за наличие на законовите предпоставки по чл.83, ал.2 ГПК за освобождаване от държавна такса се извършва от съда конкретно за всеки случай, предвид наличните доказателства за това.
Разрешението на въззивния съд в обжалваното определение е съобразено с общоприетото тълкуване на чл. 83, ал. 2 ГПК, което и настоящият състав напълно споделя като съответно на закона. Варненският апелативен съд е преценил към датата на произнасяне по молбата обстоятелствата, имащи значение за преценката му по чл. 83, ал. 2 ГПК, е както стана ясно, при промяна на относимите обстоятелства, съдът може да измени веднъж постановеното определение.
Третият въпрос – дали съдът може да откаже освобождаване от заплащане на такси и разноски по делото само поради това, че страната – молител, е регистрирана като търговец в търговския регистър, е неотносимо към постановеното от въззивния съд. Той е разгледал доказателствата относно всички обстоятелства, изброени в чл. 83, ал. 2 ГПК и е извършил преценка, в съвкупност, на установеното по тях, включително, но не само, на участието на страната в търговски дружества.
В заключение, не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване.
Разноските, сторени от страните в производството по чл. 274 ГПК се дължат според изхода по материално правния спор и се присъждат от съда при постановяване на съдебното решение, евентуално при прекратяване на производството.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 440 от 03.07.2015 г., постановено по ч. гр. д. № 325/2015 г. на Апелативен съд Варна.
РАЗНОСКИ не се присъждат.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: