О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 671
Гр. С., 22.05.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 20.05.14 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №1424/14 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на И. С. срещу въззивното решение на Апелативен съд В. /АС/ по гр.д. №312/12 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение касаторката е поставена под ограничено запрещение, на осн. чл.5 от ЗЛС.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторката се позовава на чл.280, ал.1,т.2 и 3 ГПК. Намира, че въпросът за необходимостта от задълбочено наблюдение и клинично изследване на лицето, чието поставяне под запрещение се иска на осн. чл.5 ЗЛС, е решен от въззивния съд в противоречие с р. по гр.д. №1244/76 г. на второ г.о. на ВКС. Освен това въпросите за установяване на критериите за поставяне под запрещение и определяне на вида му са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото предвид зачестилите психични заболявания в условията на съвременната динамика на обществените отношения. Въпросът за преценката на съдебно психиатричната експертиза /СПЕ/, също е от особено значение по делата за поставяне на лице под запрещение.
В. решение не е постановено в противоречие с практиката на ВКС – ППВС №5/79 г. и представеното р. по гр.д. №1244/76 г. В., както и първоинстанционният съд са формирали изводите си за наличие на медицинския и юридическия критерий за поставяне на лицето под запрещение след задълбочен и обстоен анализ на данните по делото, получени от изслушването на лицето от съда, св. показания и СПЕ. Прието е, и това не се оспорва в касационната жалба, че лицето страда от психично заболяване – параноидна шизофрения, с над 10 годишна давност, довела до 80 % трайна неработоспособност. Болестното състояние ограничава способността на лицето да извършва съзнателни действия и да насочва и управлява волята си за постигане на разумно определени цели, в защита на собствените му интереси и дела. Долавят се параноидни налудности и налудна продукция – касаторката е писала и продължава да пише жалби и сигнали до различни институции, лишени от смисъл, с нелепо и неясно съдържание. Паметта и интелекта й са болестно трансформирани. От друга страна обаче, тя не е лишена съвсем от възможността да разбира действията си и да ги ръководи, като преценява и се ориентира в конкретната житейска ситуация. Това, че касаторката помни и идва в определения час в съд. заседание, депозира молба за правна помощ, води свидетел за установяване на твърдяни от нея в защитната й позиция обстоятелства, сама ходи на ТЕЛК за преосвидетелстване и има знание и отношение за наследствените си имоти, сочи на интерес към собствените й работи и на стремеж да ги ръководи – т.е. тя може да възприема и осъзнава в общи линии и по насока житейската ситуация и да се справя в нея, макар отчасти и не по най-добрия начин.
В решенията и на двете инстанции по съществото на спора са изложили мотиви за наличие и на двата критерия / основания/ за поставяне на лицето под запрещение, както е указано в р. по гр.д. №1244/76 г. на второ г.о. на ВКС.. Уточнена е диагнозата, протичането и проявните форми на душевната болест, от която касаторката страда и степента на болестно засягане на поведението й. Същевременно СПЕ е ценена наред с останалите доказателства по делото и личните впечатления на съда от лицето; изводът на експерта за необходимостта от поставяне на касаторката под пълно запрещение не е възприет изцяло и безкритично от съда, а е формиран подробно мотивиран извод за поставянето й под ограничено запрещение – ППВС №5/79 г. Така не са налице основания за допускане на обжалването по чл.280, ал.1,т.1 и 2 от ГПК.
Застъпването на поставените от касатора въпроси в трайната, вкл. задължителната практика на съда, на която въззивното решение съответства, обуславя липса и на основанието по т.3. В случая заболяването и проявните му форми, както и установеното към момента състояние на касаторката не са нови и необичайни спрямо тези, въз основа на които е формирана трайната съдебна практика по делата за поставяне под запрещение.
Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд В. по гр.д. №312/12 г. от 4.01.13 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: