4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 671
София, 25.11.2014 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на дванадесети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 657/2014 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Н. И. от [населено място] срещу решение № 1970 от 31.10.2013 г. по т. д. № 2879/2012 г. на Софийски апелативен съд, с което, след отмяна на постановеното от Софийски градски съд, VІ-17 състав решение № 971 от 15.05.2012 г. по т. д. № 181/2011 г. в частта, с която по предявен от същото лице иск с правно основание чл. 25, ал. 6 ЗЮЛНЦ са отменени решенията на Сдружение с нестопанска цел „Съюз на Българските Журналисти”, [населено място] от 23.01.2010 г. поради липса на редовно уведомяване на делегатите за проведеното на тази дата годишно отчетно-изборно общо събрание, и е постановено отхвърлянето на същия иск.
Касаторката поддържа неправилност на обжалвания акт на всички основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Счита, че в нарушение на чл. 260 ГПК въззивният съд се е произнесъл по непредявени в жалбата основания и по-конкретно, че е взел предвид съдържащото се в нея препращане към доводите на ответното сдружение в депозираните от него отговор на исковата молба и писмена защита, което е довело до произнасяне „плюс петитум”. Развити са подробни оплаквания и срещу извода на решаващия състав за редовно свикване на процесното общо събрание чрез поставяне на поканата на видно място и за легитимен избор на делегатите за същото.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК като обуславящи изхода на делото са поставени въпросите: „1. Дали въззивният съд може да се произнася по ненаведени от въззивника основания; 2. Относно разпределението на доказателствената тежест за доказване факта на обявяване на поканата; 3. За наличието на редовно свикване на общо събрание”. По отношение на всички въпроси се поддържа, че са „от значение за точното прилагане на закона”, а по отношение на първия процесуалноправен въпрос се твърди и противоречие със задължителната практика на ВКС – решение № 133 от 26.05.2011 г. по гр. д. № 664/2010 г. на ІІІ г. о.; решение № 676 от 18.01.2011 г. по гр. д. № 1707/2009 г. на ІІІ г. о.; решение № 11 от 21.01.2011 г. по гр. д. № 309/2010 г. на І г. о.; решение № 307 от 04.10.2011 г. по гр. д. № 1187/2010 г. на ІІІ г. о.; решение 0 135 от 03.06.2010 г. по гр. д. № 820/2009 г. на ІV г. о.; решение № 61 от 18.05.2011 г. по т. д. № 374/2011 г. на І т. о. и решение № 1017 от 27.12.2004 г. по гр. д. № 140/2004 г. на ІІ т. о.
Ответникът по касационната жалба – Сдружение с нестопанска цел „Съюз на Българските Журналисти”, [населено място] – заявява становище за недопускане на касационното обжалване, респ. за неоснователност на касационната жалба, по съображения, изложени в писмен отговор от 25.02.2014 г. Претендира присъждане на разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да отмени първоинстанционното решение в обжалваната негова част и да отхвърли предявения иск по чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ за отмяна решенията на Сдружение с нестопанска цел „Съюз на Българските Журналисти”, [населено място] от 23.01.2010 г. поради липса на редовно уведомяване на делегатите за проведеното на тази дата редовно годишно отчетно-изборно общо събрание, въззивният съд е преценил, че тези решения са легитимни, тъй като не е доказано поддържаното в исковата молба твърдение за нередовно свикване на събранието. Изложени са съображения, че поканата за свикване на процесното общо събрание отговаря на изискванията за пълнота на съдържанието, както и за надлежното й разгласяване съобразно предвиденото в Устава на сдружението. Като неоснователни въззивният съд е преценил оплакванията във въззивната жалба за недопустимост на иска поради предявяването му след предвидения в чл. 25, ал. 6 ЗЮЛНЦ преклузивен срок, както и за липса на активна легитимация на ищцата И. Н. И..
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК – значимост за изхода на конкретното дело – в смисъла, разяснен в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, е изпълнено само по отношение на първия процесуалноправен въпрос, но не и за останалите два въпроса, тъй като отговорът на същите предпоставя преценка за правилността на направените от въззивния съд фактически и правни изводи, каквато е недопустима в производството по чл. 288 ГПК.
Отделно от това, поддържаното по отношение на тези въпроси (а също и за първия въпрос) основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК изобщо не следва да бъде обсъждано предвид ненадлежното му заявяване. Съгласно т. 4 от цитираното тълкувателно решение, „точното прилагане на закона и развитието на правото” формират едно общо основание за допускане на касационното обжалване, докато в случая с твърдението си, че тези въпроси са „от значение за точното прилагане на закона” касаторката е заявила само част от посоченото основание при това само бланкетно, без да аргументира наличието му.
К. контрол не може да бъде допуснат и по обуславящия изхода на делото процесуалноправен въпрос, свързан с правомощията на въззивната инстанция по чл. 269 ГПК. По отношение на същия не е доказано поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – противоречие със задължителната практика на ВКС, цитирана от касаторката, според която съдът не може да се произнесе по непредявен иск или по незаявени във въззивната жалба основания. В случая, обаче, не би могло да се счете, че Софийски апелативен съд се е произнесъл извън правомощията си, очертани в императивната норма на чл. 269 ГПК, тъй като е съобразил всички изложени в жалбата на Сдружение с нестопанска цел „Съюз на Българските Журналисти” оплаквания, част от които касаят и въпроса за редовността на процесното общо събрание от гледна точка на разгласяване на поканата за същото, които оплаквания са развити подробно и в депозираната във въззивното производство писмена защита. Що се отнася до това дали оплакванията във въззивната жалба са достатъчно аргументирани и по-конкретно – може ли да бъдат заявени чрез препращане към изложеното от ответника по иска в първоинстанционното производство (в отговора на исковата молба и в писмената му защита), това е въпрос, който не е изрично поставен от касаторката, а и представената с изложението практика не съдържа произнасяне по него.
С оглед изложените съображения, настоящият състав намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на атакуваното решение.
При посочения изход на делото на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените разноски за настоящото производство в размер на сумата 150 лв. – адвокатско възнаграждение, чието заплащане в брой е удостоверено в представения с отговора на касационната жалба договор за правна защита и съдействие № 0221966 от 25.02.2014 г.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1970 от 31.10.2013 г. по т. д. № 2879/2012 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА И. Н. И. от [населено място], със съдебен адрес: [населено място], [улица] партер, чрез адвокат И. Й., да заплати на Сдружение с нестопанска цел „Съюз на Българските Журналисти”, [населено място], [улица] направените за настоящото производство разноски в размер на 150 (сто и петдесет) лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: