О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 671
ГР. София,24.06.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 17.06.09 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №782/09 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
В него ВКС се произнася по допустимостта и допускането на касационната жалба на Д. П. срещу въззивното решение на Апелативен съд Велико Търново /АС/ по гр.д. №731/08 г., с което е уважен предявеният от С. Х. иск за поставяне на касатора под ограничено запрещение.
В срока за отговор ищецът Ст. Х. е подал насрещна жалба.
Касационната жалба на Д. П. е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
Не са налице обаче основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК – касаторът се позовава на т.1 / въпросът за поставянето на ответника под ограничено запрещение е разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителните указания по приложението на материалния и процесуален закон при поставяне под запрещение, дадени в ППВС №5/80 г./.
За да постави касатора Д. П. под ограничено запрещение въззивният съд е приел, че са кумулативно налице двата критерия за това: медицинският – слабоумие и този на възможностите на лицето – ограничена способност да се грижи за себе си и работите си. Състоянието на ответника не е така тежко, за да бъде поставен под пълно запрещение, затова е постановено поставянето му под ограничено, на осн. чл.5, ал.2 от ЗЛС.
Процесуалноправният въпрос за начина на установяване на двата критерия за уважаване на иска е разрешен от въззивния съд в съответствие с указанията на ППВС №5/80 г., на които се позовава касаторът. Заболяването му: слабоумие – при органичен тип деменция от съдово естество, пълна моторна и частична сензорна афазия, наличие на психични отпадни процеси, е установено с помощта на единична и тройна медицински експертизи. Въз основа на тях, на непосредствените впечатления от лицето при разпита му по чл.275, ал.3 от ГПК и свидетелските показания е формиран изводът на съда, че то не може да се грижи за своите работи. Данните от посочените доказателства са съвпадащи и допълващи се и установяват напълно двата критерия за поставяне под запрещение. Съдът не е имал основание да се усъмни и отхвърли заключението на медицинската експертиза – то, за разлика от случаите в т.5 от ППВС №5/80 г., дава подробни данни за болестното засягане на лицето, довело до слабоумие, а преценката на експертите за ограничената му при заболяването възможност да се грижи за себе си и своите работи съвпада с установеното непосредствено от съда състояние на лицето в дома му, описано и от свидетелите / нищета в обстановката и личностна занемареност, трудна и бавна реакция при отговор на въпроси, силно нарушена ориентация и комуникация с околните, вследствие чувствително занижените поради прекаран мозъчен инсулт интелектуални и физически възможности на лицето/.
Не са налице основания по чл.280, ал.1 от ГПК за допускане касационната жалба за разглеждане; насрещната жалба не се разглежда, ако не бъде разгледана касационната.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Апелативен съд Велико Търново по гр.д №731/08 г. от 29.01.09 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: