3
3
Определение по т. д. № 291/10 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. № 291/10 г., ВКС, ТК, І-во отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№671
С., 13.10.2010 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на двадесет и първи септември през две хиляди и десета година в състав:
Председател: Т. Р.
Членове: Д. П.
Т. К.
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Р. т. д. № 291 по описа за 2010 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от “С. инвест” ООД, гр. В. чрез процесуалния му пълномощник адв. Ц. З. срещу въззивно решение № 234/27.11.2009 г. по в. т. д. № 514/2009 г. на В. апелативен съд, с което е потвърдено решение № 287 от 09.07.2009 г. по т. д. № 228/2009 г. на В. окръжен съд , с което е уважен предявеният от С. Н. Д. от гр. В. иск по чл. 88, ал. 1 ЗЗД за сумата 14553 евро, ведно със законната лихва и присъдени разноски.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е порочно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и неправилно приложение на материалния закон /чл. 281, т. 3 ГПК/.
В приложение към касационната жалба се съдържа изложение на основанията за касационно обжалване по приложно поле на решението, подведени от касатора по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Твърди се, че спорът е решен от въззивната инстанция неправилно, тъй като изводите на съда за виновното поведение на ответника по иска поради спиране на строителните работи за период по-дълъг от три месеца /регламентация по чл. 18, ал. 3 от договора като основание за разваляне на договора от страна на купувача/ били необосновани. Като значим за делото въпрос касаторът формулира по следния начин: ”да се коментира кога може да се приеме, че строителните работи са спрени и кога са в състояние на престой, което ще подпомогне за развитие на правото”.
Ответникът по касационната жалба не взема становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи по чл. 280, ал. 1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Въззивният съд е посочил аргументите си за това, защо счита, че договорът за строителство е развален от страна на купувача на основание, предвидено изрично в чл. 18 от договора. При изясняване на спора от фактическа страна, въззивният съд се е позовал на събраните по делото писмени и гласни доказателства, свързани с поетапното изпълнение на строителните работи на обекта към определен и съществен за делото момент. Преценявано е и експертното заключение, базирано на проверка на строителните книжа за изпълнение на С. и е достигнато до извод, че отсъстват доказателства за факта, че след октомври 2008 г. строителството на обекта е продължило, както и за това, че спирането на строежа е по други причини, извън тези, свързани с поведението на ответника – изпълнител на строежа. Счетено е, че субективното право на купувача по чл. 18, ал. 3 от договора е възникнало и е упражнено валидно с предявяването на иска и поради настъпило разваляне на договора, жалбоподателят дължи връщане на платената сума на основание чл. 88, ал. 1 ЗЗД.
Настоящият състав на Търговска колегия, първо отделение приема, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно разглеждане на делото. С оглед мотивите на атакуваното решение, поставеният от касатора въпрос, свързан с определяне на белезите при спиране на строителни работи на обект и разграничаването им от състояние на престой може да се преценява като значим и обуславящ изхода на делото, но този въпрос е фактически и правните изводи на решаващия състав за основателността на иска са резултат от извършената цялостна и конкретна преценка на събрания по спора доказателствен материал.
Възприетата от В. апелативен съд фактическа обстановка и изводите по приложение на материалния закон не могат да се квалифицират като основания за допускане на касационно обжалване. Доводите на касатора в тази насока са относими към поддържаните основания за неправилност, но е недопустимо да се преценяват в производство по чл. 288 ГПК.
Предвид изложеното, съобразявайки и обстоятелството, че решаващите правни изводи на въззивната инстанция не са аргументирани с формулираното от жалбоподателя, следва да се приеме, че не е налице приложно поле по чл. 280, ал. 1 ГПК. Поради липсата на основната предпоставка за допускане на касационно обжалване по приложно поле не следва да се преценява приложената от касатора практика на ВКС, относима към поддържаната допълнителна предпоставка по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 234/27.11. 2009 г. по в. т. д. № 514/2009 г. на В. апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: