О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 671
София, 26.10.2009 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
с участието на секретаря
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 549/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на З. Б. Н. от гр. П. срещу решение № 146 от 22.04.2009 г. по в. гр. д. № 197/2009 г. на Великотърновски окръжен съд. С обжалваното решение е обезсилено решение № 5 от 06.01.2009 г. по гр. д. № 290/2008 г. на Павликенски районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от З. Б. Н. от гр. П. срещу Б. К. Б. от гр. П. иск по чл. 108 ЗС за предаване владението върху магазин за хранителни и промишлени стоки, подробно описан в исковата молба, като производството по него е прекратено и в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното решение за оставяне без разглеждане на иска по чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД за прогласяване нищожността на предварителен договор от 21.01.2003 г. за продажба на същия недвижим имот.
Касаторката твърди, че въззивното решение е неправилно поради необоснованост и противоречие със закона. Поддържа становище, че предявените искове са допустими и следва да бъдат разгледани по същество, като изразява несъгласие с извода на решаващия състав, че е обвързан от влязлото в сила решение по гр. д. № 523/2006 г. на Павликенски районен съд, воден между същите страни на основание чл. 135 ЗЗД за обявяване относителна недействителност на договор за продажба на процесния недвижим имот от 21.12.2005 г. Според касаторката, въпросът за валидността на предварителния договор от 21.01.2003 г. не е разглеждан в производството по посоченото дело и поради това решението по него не се ползва със сила на пресъдено нещо. Развити са и подробни съображения за недопустимост на производството по гр. д. № 523/2006 г., предвид неучастието в него на „Д” ООД, гр. П., като една от страните по договора от 21.12.2005 г., атакуван с иска по чл. 135 ЗЗД.
В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторкта е обосновала допускането на касационното обжалване с твърдението, че въззивното решение „е в открито противоречие с практиката на Върховен касационен съд и правилата за признаване силата на пресъдено нещо в производството по Павлов иск”. В подкрепа на това са представени: решение № 631 от 18.10.2006 г. по т. д. № 224/2006 г. на І т. о.; решение № 811 от 03.07.2007 г. по т. д. № 899/2006 г. на ІV г. о. и решение № 1* от 27.12.2007 г. по гр. д. № 629/207 г. на ІV г. о.
Освен това, поддържа, че от съществено значение за развитието на правото е изясняването на въпросите: какви са способите за защита на права при постановено и необжалваемо решение по недопустим иск с несъответствие на петитума с изискванията на закона; поражда ли недопустимото решение правни последици със силата на пресъдено нещо в частта на мотивите; възможно ли е иск по чл. 135 ЗЗД да се води само срещу третото лице приобретател и да има действие спрямо главния длъжник, неучастващ в процеса.
Ответникът – Б. К. Б. от гр. П. заявява становище за недопускане на касационното обжалване по съображения, изложени в писмен отговор от 03.06.2009 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да обезсили първоинстанционното решение, в частта, с която е отхвърлен предявеният от З. Б. Н. срещу Б. К. Б. иск по чл. 108 ЗС, въззивният съд е счел, че този иск е недопустим и производството по него следва да бъде прекратено, тъй като в отношенията между страните по настоящото дело въпросът за собствеността върху процесния имот е разрешен със сила на пресъдено нещо, а именно – с влязлото в сила решение по гр. д. № 523/2006 г. на Павликенски районен съд, постановено между същите страни по предявен иск по чл. 135 ЗЗД, в което е установено, че собственик на имота е лицето Б. К. Б..
Потвърждаването на първоинстанционния акт в частта, с която е оставен без разглеждане искът по чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД за прогласяване нищожността на предварителен договор за продажба на процесния недвижим имот от 21.01.2003 г. е мотивирано с преклудирането на правото на ищцата да релевира довод за недействителност на същия договор. Според съдебния състав, всички доводи и възражения, касаещи предварителния договор от 21.01.2003 г., е следвало да бъдат заявени в производството по чл. 135 ЗЗД, тъй като ищецът по Павловия иск – Б. К. Б. /сега ответник/ е обосновал качеството си на кредитор именно с този предварителен договор.
С оглед мотивите на въззивното решение и твърденията на касаторката в изложението й по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, настоящият състав намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на атакуваното решение.
Преди всичко, следва да се отбележи, че само по отношение на единия от въпросите, а именно – за пределите на силата на пресъдено нещо на постановеното решение по иск по чл. 135 ЗЗД по отношение на образуваното впоследствие дело между същите страни по иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД за прогласяване нищожността на предварителния договор за продажба на същия недвижим имот – е осъществена главната предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като решаването на този въпрос е от значение за изхода на правния спор.
Това условие обаче не е налице по отношение на останалите въпроси, посочени от касаторката като такива, имащи значение за развитие на правото. Всички тези въпроси се отнасят към допустимостта на иска по чл. 135 ЗЗД и съответно допустимостта на постановеното по него решение по гр. д. № 523/2006 г. на Павликенски районен съд, т. е. те касаят едно друго, а не настоящото производство. Поради това, тези въпроси не могат да бъдат предмет на решаване в настоящия процес и следователно не могат да обусловят изхода на конкретното дело. Оттук и изводът, че липсва главната предпоставка за допускане на касационно обжалване, поради което не следва да се разглежда наличието на допълнителните изисквания, специфични за поддържаното от касаторката основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Настоящият състав намира, че и по отношение на значимия за делото процесуланоправен въпрос също не е налице твърдяното противоречие. Решенията, на които се позовава касаторката, са относими принципно към въпроса за предпоставките за уважаване на Павловия иск и последиците от това. Те обаче нямат никаква връзка с поставения процесуалноправен въпрос и поради това не могат да обосноват приложимостта на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Предмет на настоящия спор е нищожността на предварителния договор от 21.01.2003 г. за продажба на процесния имот, а не относителната недействителност на договора за продажбата му от 21.12.2005 г. – въпросът за която вече е решен в производството по гр. д. № 523/2006 г. на Павликенски районен съд, където именно са преценявани предпоставките по чл. 135 ЗЗД.
С оглед всичко изложено, настоящият състав приема, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №
146 от 22.04.2009 г. по в. гр. д. № 197/2009 г. на Великотърновски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: