О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 672
гр. София, 26.11.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, Второ отделение в закрито заседание на 13 ноември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №626/19 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на „ТУПЛЕКС”ЕООД ЕИК:[ЕИК] срещу решение №1744 от 09.07.2018 на Софийски апелативен съд, ТО, по т.д. №6509/2017 г., в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение № 1137 от 15.06.2017 г. по т.д. № 3294/2012 г. на СГС,ТО-21 с-в , с което са отхвърлени обективно съединените при евентуалност искове на касатора срещу „Антекс-Реклама”ЕООД/н./ и „МИГ Инженеринг”ЕООД , както следва: по 646 ал.1,т.3 ТЗ , евентуално –чл.646 ал.2,т.4 ТЗ за обявяване нищожност на извършена от ЧСИ, рег.№ 861, по изп.дело 20118610400511 публична продан на недвижими имоти-собственост на първия ответник, придобити от втория, и иск по чл.647 ал.1,т.3 ТЗ за относителна недействителност на същата продан, по посоченото изп.дело, по отношение на кредиторите на несъстоятелността, както и в частта за разноските.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че формулираният първи въпрос е от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото-основания за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 и т.3 ГПК, а по отношение на втория се твърди, че е решен в противоречие с практиката на ВКС.
От страна на ответника по касационната жалба „МИГ ИНЖЕНЕРИНГ” ЕООД в отговора на същата се изразява становище за липса на основания за допускане до касация, съответно- за неоснователност. Претендира разноските в настоящата инстанция.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното въззивно решение, съдебният състав се е позовал на следните, установени по спора факти:
Изпълнително дело № 20118610400511 на ЧСИ, рег.№ 861, е образувано по молба на взискател „МИГ Инженеринг”ЕООД въз основа на ИЛ изд. на 14.04.2011 г. , изд. от СРС по гр.д. №12302/11 на осн.чл.417 т.3 ГПК за сумата от 237 027,34 лева, в полза на „МИГ ИНЖЕНЕРИНГ”ЕООД срещу „Антекс Реклама”ЕООД. С постановление за възлагане от 01.03.2012 г. на кредитора, в качеството му на взискател, е възложен имотът- собственост дотогава на „Антекс Реклама”ЕООД. Постановлението е влязло в сила на 08.03.2012 г.. С решение от същата дата по т.д. /н./ № 4746/11 на СГС , съдът по реда на чл630 ал.1 ТЗ е обявил неплатежоспособността на длъжника, с начална дата 31.10.2012 г. , и е наложил общ запор и възбрана върху имуществото на длъжника и е назначен временен диндик. Решението е обявено в ТР на 14.03.2012 г.. С определение по същото дело съдът по несъстоятелността е задължил ЧСИ с рег.№ 861 да преведе събраната от публичната продан сума от 683 000 лева по особената сметка на синдика, което последният е сторил на 02.05.2012 г. за остатъка от горната сума, след погасяване на публични задължения на длъжника /ДДС и местен данък за имота/, или до размер на 552 748,23 лева.
За да отхвърли исковете, в тяхната поредност на предявяване, съставът на въззивния съд се е позовал на общото съображение, че всички искове по чл.646 и чл.647 ТЗ, с които синдик или кредитор на несъстоятелен длъжник атакуват разпоредителни действия и сделки, които касаят имуществото на последния и по-този начин увреждат интересите на кредиторите му, имат за предмет именно действия и сделки на самия длъжник, но не и други отчуждителни способи, какъвто представлява публичната продан на принадлежащ на длъжника недвижим имот, осъществен по реда на изпълнителното производство по ГПК.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят сочи като такива:1. Елемент от фактическия състав на исковете по чл.646 и 647 ТЗ ли е разпоредителните действия и сделки да бъдат извършени от страна на неплатежоспособния длъжник или е достатъчно, това да е станало след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, но не по установения в производството ред и 2. Следва ли съдът да изложи в мотивите на въззивното решение свои собствени съображения по всяко едно от оплакванията във въззивната жалба.
Твърди се, че формулираният първи въпрос е от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото-основания за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 и т.3 ГПК, а по отношение на втория се твърди, че е решен в противоречие с практиката на ВКС.
По първия въпрос е налице константна практика на ВКС по чл.290 ГПК/ Р №187/19.03.2010 г. по т.д. № 135/2009 на Второ т.о. на ВКС и Р. №58/07.08.2015 г. по т.д. №1388/14 на Първо т.о. на ВКС/, с която на въпроса се дава отговор, идентичен с този в обжалваното решение: За да бъдат относително недействителни, действията и сделките трябва да изхождат от длъжника. Това следва от изричната разпоредба на чл. 646, ал. 2 и чл. 647 ТЗ. Липсва каквото и да е основание тази практика да бъде променена като създадена при неточно тълкуване на закона/ т.4 от ТР №1/2010 по тълк.дело №1/2009 на ОСГТК/. Ясните и недвусмислени по съдържание законови разпоредби, посочени по-горе, изключват такава необходимост. Не са налице и промени в обществените условия, които да водят до нужда от достигане до различно тълкуване на закона.
Отговорът на този въпрос води до извода за необуславящия характер на втория процесуално правен въпрос, доколкото крайният резултат по спора, не би се повлиял от отговора на последния.
С оглед гореизложеното не е налице основание за допускане на касация по чл.280 ал.1, ГПК.
По отношение на разноските пред ВКС:
От съдържанието на приложения към отговора на КЖ договор за правна защита и съдействие се установява, че страната-ответник по касация е заплатила сумата от 6000 лева-възнаграждение за процесуално представителство пред ВКС. Касационният жалбоподател с писмена молба е направил бланкетно възражение за прекомерност по чл.78 ал.5 ГПК, без да изложи съответните надлежни основания за това искане. Ето защо настоящият състав на ВКС счита, че възражението е неоснователно и не следва да бъде уважено.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1137 от 15.06.2017 г. по т.д. № 3294/2012 г. на СГС,ТО-21 с-в.
ОСЪЖДА „ТУПЛЕКС”ЕООД ЕИК:[ЕИК] да заплати на „МИГ Инженеринг”ЕООД ЕИК[ЕИК] сумата от 6000 лева-възнаграждение за процесуално представителство пред ВКС.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.