О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 672
Гр.София, 26.11.2009 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 484 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на З. “А”, гр. С. срещу решение № 629/08.01.2009г., постановено по гр.д. № 925/2008г. от Пловдивския апелативен съд, с което е отменено решение № 28/10.04.2008г. по т.д. № 580/07г. на С. окръжен съд и е отхвърлен предявеният от касатора против Н. Т. Н. иск за заплащане на сумата от 24721 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застрахователен договор за застраховка “К”, сключен с полица от 07.02.2001г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на произнасянето от въззивния съд по въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът Н. Н. , гр. С. оспорва касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ответникът Н. е причинил щети на автомобил, чийто собственик е сключил с ищеца /настоящ касатор/ застрахователен договор за риска “К”. Застрахователят е изплатил обезщетение по договора на застрахования на 19.08.2003г., а водачът на автомобила, причинил увреждането, е имал застраховка “Гражданска отговорност” при ЗПАД “В” АД. Решаващият състав е изложил съображения, че съгласно нормата на П. 143 на ПЗР на ЗИД на К. за застраховането правилото на чл.213, ал.1, изр.4 от КЗ се прилага за случаите, при които не е извършено плащане от застрахователя, защото все още не е възникнало правото му да се суброгира в правата на увредения. С разпоредбата регресното вземане на застрахователя по имуществените застраховки е сведено до размера на причинените вреди, които надхвърлят размера на застрахователната сума по договора за задължителна застраховка “Гражданска отговорност”. В случая, с оглед на липсата на твърдения и на доказателства за надхвърляне на застрахователната сума и на основания по чл.268 КЗ за отказ на застрахователя – ЗПАД “В” да заплати обезщетение, искът е отхвърлен като неоснователен.
Настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Според касатора тълкуването на нормата на П. 143 от ПЗР на ЗИД на К. за застраховането противоречи на смисъла на разпоредбата и на целта на законовата суброгация, който въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото поради липсата на съдебна практика по същия.
Основанието за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК предполага неяснота, непълнота или противоречие в правна норма, по която не съществува съдебна практика и произнасянето от ВКС по поставения правен въпрос ще допринесе за прилагането на закона според точния му смисъл.
В случая, по тълкуването и прилагане на П. 143 от ПЗР на ЗИД на КЗ ВКС, след допуснато касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1, т.3 ГПК, е постановил две решения по реда на чл.290 ГПК – Решение № 119/07.10.2009г. по т.д. № 40/2009г. на ВКС, ТК, І отд. и Решение № 99/02.11.2009г. по т.д. № 70/2009г. на ВКС, ТК, І отд.
Обжалваният въззивен акт съответства изцяло на приетите разрешения в практиката на ВКС, което изключва заявеното основание за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, както и основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 629/08.01.2009г., постановено по гр.д. № 925/2008г. от Пловдивския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: