4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 673
София, 26.10.2016г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на шести октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
т.дело № 53409/2015 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ДФ „З.“, подадена чрез юрк. Д. К., срещу въззивно решение № 1304 от 14.07.2015г. на Пловдивския окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 1616/2015 г., с което е потвърдено решение № 110 от 07.04.2015г. по ч.гр.д.№ 743/2009г. на Асеновградския районен съд, с което е отхвърлена молбата на ДФ „З.“ за издаване на дубликат на изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д.№743/2009г. по описа на А. против К. П. М. за сумата от 35 939 лева, главница по договор №240-ПКЖ от 26.10.2006г. за кредит и субсидия, ведно с обезщетение за забава в размер на 334 лева за периода от 07.04.2007г. до 19.06.2009г. и в размер на законната лихва от 19.06.2009г. до окончателното й заплащане.
В касационната жалба се релевират доводи за незаконосъобразност и неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1 т.3 ГПК. Искането е за отмяна на решението и уважаване на предявената молба за издаване на дубликат на изпълнителен лист.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 т.3 ГПК, по въпроса „Съставлява ли искането на взискателя, инкорпорирано в подадената молба по чл. 426 ГПК за иницииране на изпълнително производство, да бъде приложен определен изпълнителен способ изпълнително действие, прекъсващо давността по отношение на присъденото с изпълнителния лист вземане?“. Поддържа, че същият е от обуславящо значение за изхода на спора и произнасянето по него ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответната страна К. П. М. изразява становище, че не са налице основанията за допускане до касационен контрол на въззивното решение, а по същество за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежно конституирана страна с интерес от предприетото процесуално действие срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е отхвърлена молбата на молителя за издаване на дубликат на изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д.№743/2009г. по описа на А., въззивният съд е приел за установено, че издаденият на 22.06.2009г. изпълнителен лист по ч. гр. д. № 743/2009г. по описа на А. е изпратен на НАП за събиране на вземането, като впоследствие с писмо с изх.№ 11-03-1404/ 15.02.2011г. на НАП, обективиращо изявление по чл.426 ГПК, същият е изпратен до ЧСИ Др. М. – Т., рег.№ 828, но няма данни писмото да е получено от съдебния изпълнител. Счел е за безспорно по делото, че по подадената молба изпълнително производство и дело не е образувано.
При тези фактически констатации въззивният съд е приел за основателно релевираното от ответната страна възражение за погасителна давност. Заключил е, че от издаване на изпълнителния лист – 22.06.2009г. до подаване на молбата за издаване на дубликат по чл.409 ГПК на 10.12.20014г. е изтекъл петгодишния давностен срок. Обосновал е извод, че направеното насрещно възражение на молителя по молбата за издаване на дубликат за прекъсване на давността на основание чл.116, б.”в” ЗЗД, поради предприети действия за принудително изпълнение, е неоснователно. Посочил е, че обстоятелствата във връзка с инициативата за започване на принудително изпълнение са ирелевантни за прекъсване на давността, съобразно т.10 от ТР №2 от 26.06.2015г. по т.д.№ 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, като е обосновал довод, че образуването на изпълнителното дело не съставлява изпълнително действие, което да прекъсва давността. Заключил е, че в настоящия случай не е налице дори образувано изпълнително дело, а инициатива за предприемане на принудително изпълнение, което фактическо действие не е годно да прекъсне изтеклата в полза на длъжника погасителна давност по отношение на процесното вземане.
Според разясненията в ТР № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС на РБ, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът е длъжен да формулира правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. Той следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, а не за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Същевременно касаторът следва да обоснове и наличието на поддържаната специфична предпоставка – дали правният въпрос е решен в противоречие със задължителната за съдилищата практика – чл.280 ал.1 т.1 ГПК, като в този случай следва да се позове на конкретни съдебни актове от обхвата на тази практика / Постановления на Пленума или Тълкувателни решения на ВКС, решения по чл.290 ГПК, определения по чл.274 ал.3 ГПК/ и обоснове в какво се състои твърдяното противоречие; дали правният въпрос се разрешава противоречиво от съдилищата – чл.280 ал.1 т.2 ГПК, в който случай следва да се позове на влезли в сила съдебни актове от обхвата на казуалната практика и обоснове твърдяното противоречие; дали разрешеният от съда правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото – чл.280 ал.1 т.3 ГПК, като в този случай касаторът следва да обоснове тезата си относно това до какъв принос за точното прилагане на закона и развитие на правото би довело произнасянето на ВКС по неговата жалба. Основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е налице, когато по приложимата към казуса материалноправна или процесуалноправна норма няма правна уредба, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия, или когато правната уредба е непълна или неясна, поради което се налага тълкуване на закона, или когато разглеждането на делото от касационната инстанция би допринесло за промяна в създадената съдебна практика, и то, когато тази промяна се налага поради неточното тълкуване на дадена правна норма, довело до тази практика; или когато се налага осъвременяване на съдебната практика поради настъпило изменение в законодателството и обществените условия.
Настоящият състав на ВКС, намира, че поставеният от касатора правен въпрос е включен в предмета на спора и е обусловил правната воля на въззивния съд, обективирана в решението, поради което съществува общата предпоставка по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК, но касаторът не обосновава наличието на допълнителната такава по т.3 на чл. 280, ал.1 ГПК. По правния въпрос за изпълнителните действия, прекъсващи погасителната давност по отношение на присъденото вземане, съществува задължителна съдебна практика, обективирана в т.10 ТР № 2 от 26.06.2015г. по т. д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС. В същата е прието, че съгласно чл. 116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Изпълнителният процес обаче не може да съществува сам по себе си. Той съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи. В изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. В случая въззивният съд не се е отклонил от задължителната за съдилищата практика, а доколкото касаторът не обосновава необходимостта от промяната й, поради неточното тълкуване на дадена правна норма, довело до тази практика, или нейното осъвременяване, поради настъпило изменение в законодателството и обществените условия, то не е налице основанието за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.
С оглед гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1304 от 14.07.2015год. на Пловдивския окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 1616/2015 год.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: