4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 673
София, 16.07.2012 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , второ отделение , в закрито заседание на тринадесети юли , през две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 488 / 2012 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.274 ал.3 т.2 ГПК .
Образувано е по касационна частна жалба на Ч. А. А. против определение № 236 / 23.04.2012 год. по т.д.№ 194 / 2012 год. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение , с което е потвърдено определение № 695 / 10.02.2012 год. по т.д.№ 2222 / 2010 год. на Варненски окръжен съд .С потвърденото определение е оставена без уважение молбата на Ч. А. , за освобождаването му от заплащане на дължима държавна такса по въззивно обжалване от същия на постановеното от Варненски окръжен съд решение № 1628 / 30.12.2011 год. по т.д.№ 2222 / 2010 год., на основание чл.83 ал.2 от ГПК . Жалбоподателят оспорва правилността на атакуваното определение , като счита че постановявайки отказ съдът не е съобразил, че притежаваното от него имущество е запорирано, респ. възбранено в обезпечаване принудителното изпълнение на издадената на основание чл.417 ГПК заповед № 9692 / 28.10.2010 год. за изпълнение на парично задължение, на Варненски районен съд , обусловила предявяването на иска на кредитора [фирма] , с правно основание чл.422 ГПК . Счита, че не са съобразени в съвкупност всички представени доказателства за материалното му състояние , вкл. не е отчетено обстоятелството, че от така запорираните и възбранени имущества, както и наложени запори върху дружествени дялове, , притежавани от страната в търговски дружества , предвид наложените обезпечителни мерки , не е възможно генериране на доходи . Намира направените от въззивния съд изводи – относно имотно състояние на съпругата , в резултат на реализирана публична продан на имоти – СИО , с оглед правните последици уредени в чл.504 ГПК и за възможна печалба от търговските дружества, с установено в същите участие на жалбоподателя като съдружник и акционер – за основани на презумпции за имотно състояние на страната , изключващо приложението на чл .83 ал.2 ГПК . Във всички случаи , според страната е подлежало на съобразяване съотношението между стойността на установеното като притежавано имущество спрямо размера на дълга и дължимата по въззивната жалба държавна такса / 94 659 лв. / , което изключва и в този случай възможност за заплащането й . Съобразяването на притежаваното от съпругата – недлъжник имущество , вкл. в резултат на изкупуване от същата на дела на съпруга – недлъжник , за част от недвижимите и движими имущества , според жалбоподателя следва да отчита и задоволяването на жилищните и нуждите по издръжката на семейството на Ч. А. . В обосноваване допускане на касационното обжалване, страната сочи хипотеза на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, по отношение на следните материалноправни въпроси , които , с оглед правомощието си по т. 1 на ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС , настоящият състав конкретизира както следва : 1/ Съобразимо ли е при преценка на материалното състояние на страната, с оглед освобождаването й от държавна такса , на основание чл.83 ал.2 от ГПК , запорирано и възбранено имущество на същата, вкл. такова в обезпечаване вземането на взискател , което е предмет на установяване в производството по което се претендира освобождаване от държавна такса ? ; 2 / Не е ли оправдано прилагането на чл.83 ал.2 ГПК , когато затруднението на страната в заплащането на държавната такса е последица на принудително създаденото положение на затруднение , в резултат на предприети от взискателя – страна по спора – действия ? 3/ Допустимо ли е преценката по чл.83 ал.2 от ГПК да се гради на предположения за имущественото състояние на страната ? ; 4 / Допустимо ли е отказът за прилагане на чл.83 ал.2 от ГПК да се основава единствено на установено за съпругата – недлъжник факти по притежавано в индивидуална собственост имущество и не следва ли да се отчита обстоятелството , че тази собственост осигурява жилищните нужди на семейството ? ; 5/ Не подлежи ли на преценка при произнасяне по молбата по чл.83 ал.2 ГПК , съотношението между стойността на констатираното като притежавано имущество и размера на дължимата такса , за да би била обоснована възможност за заплащането й от страната ? .
За да потвърди първоинстанционното решение въззивният съд е съобразил, че вследствие наложените възбрани и запори жалбоподателят действително е лишен от възможност да се разпорежда с това си имущество . Паралелно , обаче, е съобразил притежание от ищеца на дялове в 7 търговски дружества , за които няма данни да са преустановили дейност . Дори да би се приело, че страната не разполага с имущество и доходи , съдът се е позовал на недекларирано от Ч. А. имуществено състояние на съпругата му , за значителност на което е направил извод от факта на изкупени от съпругата – недлъжник ,за значителна сума , идеални части от имоти – СИО , изнесени на публична продан за съответната им идеална част , в удовлетворяване вземането срещу съпруга – длъжник . Съдът е съобразил , като относим към имущественото състояние на семейството на жалбоподателя , и факта на изнесени на публична продан значителни на стойност недвижими и движими имущества , от които съпругата и след реализиране на публичната продан , по силата на чл.504 ГПК би следвало да е получила , съответна на притежаваната от нея 1 / 2 ид. част , значителна парична стойност .
В обобщение : за да потвърди първоинстанционния отказ за освобождаване от държавна такса на жалбоподателя – ответник Ч. А., съдът е съобразил няколко кумулативно съществуващи факта , навеждащи на извод за непълнота на предоставената от Ч. А. декларация за семейно и имотно състояние , доколкото тежест на същия, а не на ищеца е посочване обхвата на притежаваното имущество, частта от същото обременена със запори, възбрани или предмет на реализирано принудително изпълнение и последиците му по отношение правата и имуществото на семейството , вкл. съпруга – недлъжник, с оглед чл.83 ал.2 т.1 пр. второ ГПК .
Формулираните от страната въпроси нямат характер на правни, по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК вр. с т.1 на ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ВКС . Същите не кореспондират с решаващите изводи на въззивния съд по обосноваване на отказа на основание чл.83 ал.2 ГПК и в по-голямата си част са фактологично обусловени , предпоставяйки преценка за правилността на определението на основание конкретните съобразени доказателства за имущественото състояние на страната . Съдът не е обосновал извода си въз основа на притежанието на запорираното и възбранено имущество , поради което първия от поставените въпроси е изцяло неотносим към съображенията на отказа . Разпоредбата на чл.83 ал.2 от ГПК не съдържа изискване за субективна преценка на затруднението и в резултат на правни действия на кредитора –страна по спора, по който се претендира освобождаването от държавна такса и разноски , а преценка на обективно съществуващи факти по смисъла на т. 1 – 7 . До преценка на съотношението между действително установена стойност на доходи / имущество / и размера на дължимата държавна такса , за да би се дал отговор за възможност за заплащане на последната с оглед същите , съдът изобщо не е стигнал, тъй като от непълнотата на подадената от жалбоподателя декларация и доказателствата в подкрепа на извода за тази непълнота , е била изключена тази възможност .Предвид така изложеното, отговори на въпросите по п.2 и п .5 не са обуславяли решаващите изводи на съда , защото не са съществували визирани от закона / п.2 / или предполагани от доказателствата / п.5 / предпоставки за това . Съдът не е обосновал отказа си с приложение на презумпции за имуществото на страната , защото както се посочи от преждеизложеното, от представените от ищеца доказателства за имущественото състояние на ответника – настоящ жалбоподател е съобразил непълнота в декларираното от същия имотно състояние, вкл. това на семейството и конкретно на съпругата . В този смисъл съдът дори е изключил възможността да презумира , че запорираното и възбранено имущество , вкл. запорирани дружествени дялове в търговски дружества , изчерпват цялото имущество на страната и семейството й , отчитайки факта на разпореждане със значителна сума при изкупуване изнесения на публична продан дял на съпруга – длъжник от съпругата – недлъжник . и възможното реализиране на парични средства от реализирана публична продан на недвижими имоти – СИО . Следователно въпросът по п. 3 не кореспондира с логиката на отказа на решаващия съд и в този смисъл е напълно неотносим към решаващия му извод . Въпросът по п. 4 е непрецизно поставен, тъй като предполагаемото имуществено състояние на съпруга не е изведено като единствена предпоставка за отказа .
Дори да би се приело , че поставените въпроси покриват общия критерий за допускане касационното обжалване по чл.280 ал.1 ГПК, жалбоподателят не е обосновал допълнителния критерий на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК – значение на отговора на така поставените въпроси кумулативно – за точното прилагане на закона и за развитието на правото . Не се установява противоречива практика по приложението на чл.83 ал.2 ГПК , нито непротиворечива , но неправилна и подлежаща на преодоляване съдебна практика по същата , обусловени от неяснота, непрецизност или непълнота на нормата на чл.83 ал.2 ГПК .
Водим от горното , Върховен касационен съд, Търговска колегия , второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА обжалване на определение № 236 / 23.04.2012 год. по т.д.№ 194 / 2012 год. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение .
Определението е окончателно .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :