2
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 643/2012 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 673
гр.София, 17.12.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на четиринадесети декември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
ч.гражданско дело под № 643/2012 година
Производство по чл.274, ал.2 ГПК.
Обжалвано е въззивното определение от 05.10.2012 год., постановено по гр.дело № 11823/2012 год. по описа на Софийския градски съд, ІІ-Б въззивен състав, с което е спряно производството по делото до приключване с влязло в сила решение гр.дело № 13326/2011 год. на Софийския районен съд, 36-ти състав.
Недоволен от въззивното определение е жалбоподателят [фирма] със седалище [населено място], който го обжалва в срока по чл.275, ал.1 ГПК като счита,че е неправилно и незаконосъобразно тъй като няма преюдициалност на делото по иска по чл.53, ал.2 ЗКИР по отношение на иска по чл.108 ЗС, „защото предмет на двата иска е правото на собственост но към различен момент, както и по отношение на различен градоустройствен статут на имотите-регулационен и съответно кадастрален, при приложен регулационен план от 1977 г. и 1997 г.”. Подробни съображения се излагат по съществото на споровете.
Ответникът по частната касационна жалба Р. С. С. от [населено място] не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение, разгледа частната касационна жалба и като взе предвид доводите на страната и данните по делото, приема следното:
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че производството по настоящия ревандикационен иск следва да се спре понеже установителният иск по чл.53, ал.2 ЗКИР има за предмет установяване правото на собственост към минал момент, а този по чл.108 ЗС е за установяване правото на собственост към настоящ момент.
Частната касационна жалба е редовна и допустима.
Разгледана по същество се явява неоснователна.
Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно като при постановяването му е спазена разпоредбата на чл.229, ал.1, т.4 ГПК.
При постановяване на обжалвания съдебен акт въззивният съд е съобразил, че при едновременно предявени искове по чл.53, ал.2 ЗКИР и иск по чл.108 ЗС първо следва да се реши спора за материално право, свързан с грешка или непълнота в кадастъра, същите да се отстранят въз основа на влязлото в сила решение по чл.53, ал.2 ЗКИР и едва след това правото да се защити с иска по чл.108 ЗС, поради което правилно е спряно производството при наличие на преюдициалност на спора.
По изложените съображения частната касационна жалба следва да се остави без уважение, поради което Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определението от 05.10.2012 год., постановено по гр.дело № 11823/2012 год. по описа на Софийския градски съд, ІІ-Б въззивен състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: