О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 674
гр. София, 26.05.2015 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 25 май през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 7334 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от ищцата Х. С. Д. против решение № 1033/07.07.2014 г. по в.гр.дело № 1084/2014 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решението на Варненския районен съд от 13.03.2014 г. по гр.дело № 7739/2013 г., с което е отхвърлен предявения иск от жалбоподателката Х. С. Д. срещу Й. С. Д. за признаване за установено в отношенията между страните, че ищцата Х. С. Д. не дължи на ответницата Й. С. Д. вземането, предмет на изпълнение по изп.дело № 20133110400234 на ДСИ при ВРС в размер на 11 283 лв., поради изтекла давност на осн.чл. 439, ал.1 ГПК. Поддържаните основания за неправилност на обжалваното решение са нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на процесуалните правила.
В изложението са поставени правните въпроси:1.може ли да се прилага разпоредбата на чл.116,б.”а” ЗЗД и при вземания, установени с влязло в сила решение или с актове, ползващи със същата задължителна сила на присъдено нещо, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, 2. допустими ли са гласни доказателства за установяване на признание на задължение установено с влязло в сила решение или с друг акт ползващ се със сила на пресъдено нещо, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът по касационната жалба Й. С. Д. в писмен отговор, чрез адв.Е. С. е изразила становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима.
Въззивният съд се е произнесъл по предявен иск с пр.осн.чл.124 ГПК, вр.чл. 439 ГПК.
От фактическа страна е прието, че с влязло в сила определение от 26.02.2007г. по гр.дело № 2216/2006г. на Варненския районен съд е одобрена постигната между страните и трето за процеса лице съдебна спогодба, в качеството им на съделители, по силата на която Х. Д. се е задължила да заплати на ответницата по жалбата Й. С. Д. сума за уравнение на дяловете в размер на 11 283 лева в шестмесечен срок, считано от влизане на спогодбата в сила. Прието е също, че сумата не е била заплатена, поради което въз основа на молба от 04.02.2013г. в полза на Й. Д. е издаден изпълнителен лист за принудителното й събиране и, че изпълнителното производство е образувано на 22.04.2013г.
Съдът е приел, че предявеният иск е допустим, поради наличието на правопогасяващи твърдения, основани на факти, настъпили след приключване на делото, решението по което е предмет на принудително изпълнение. Прието е за безспорно, че към датата на издаването на изпълнителния лист и образуването на изпълнителното производство са изтекли повече от пет години, считано от настъпване изискуемостта на вземането -26.08.2007г.
Въззивният съд е възприел показанията на свидетелите Г. Г. и Р. К. Х., изслушани от районния съд, като непротиворечиви, взаимно кореспондиращи си и неопровергани от насрещното доказване на Х. Д. и е приел за установено, че нееднократно между страните са били водени разговори за дължимостта на исковата сума, при които Х. Д. не е отричала, че я дължи и е обещавала да плати.
Преценени са за неоснователни възраженията на ищцата Х. Д. за недопустимост на гласните доказателства. Според въззивния съд не е налице нито една от хипотезите на чл.164 ГПК, при които законодателят е въвел забрана за установяване на определени факти със свидетелски показания. Прието е също, че разпоредбите на чл.116 б.”а” ЗЗД също не предвиждат форма за признанието на дълга. Съдът е приел, че е достатъчно същото да е ясно и недвусмислено относно основанието и съществуването на вземането.
Въззивният съд е направил извода, че от показанията на посочените свидетели е установено, че през месец януари 2012г. – преди изтичането на 5-годишния погасителен давностен срок ищцата Х. Д. е направила признание, че дължи исковата сума, както е уговорена в сключената съдебна спогодба. Посочил е, че установеното от показанията на свидетелите от фактическа страна не е оспорено от ищцата във въззивната й жалба.
Като е взел предвид изложеното съдът е направил извода, че на основание чл.116 б.”а”, вр. чл.117 ЗЗД погасителната давност е била прекъсната и от 08.01.2012г. е започнал да тече нов давностен срок, че към датата на образуване на изпълнителното производство -22.04.2013г. новият давностен срок не е изтекъл и вземането, предмет на принудителното изпълнение не е погасено. Извел е и решаващия извод за неоснователност на предявения иск. При тези съображения въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което предявеният иск е отхвърлен.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателката Х. Д. за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 по първия правен въпрос от изложението. Съгласно тълкуването, дадено в т.4 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. Формулираният въпрос от жалбоподателката касае приложение разпоредбите на чл.116, б.”а” ЗЗД, които са ясни и пълни и не се нуждаят от тълкуване. По приложението и е установена съдебна практика, според която разпоредбата на чл.116,б.”а”ЗЗД се прилага и при вземания, установени с влязло в сила решение – решение № 1820/06.09.1966 г. по гр.дело № 1186/66 г. на ВС, I г.о. С тази практика въззивният съд е съобразил решаващите си правни изводи. Не са налице данни за промени в обществените условия и законодателството, които да налагат осъвременяване на посочената съдебна практика. С оглед на това не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по този правен въпрос.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по втория въпрос от изложението. Жалбоподателката не е мотивирала в какво се изразява значението на поставения правен въпрос за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Точното прилагане на закона по смисъла на чл.280,ал.1,т.3 ГПК е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато жалбоподателката не е цитирала и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика. Жалбоподателката Х. Д. не е посочила такава погрешна съдебна практика. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по поставения процесуално правен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота на правната норма, за което данни в настоящия случай не са установени. С оглед на посоченото съдът преценява, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по втория правен въпрос от изложението.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК по поставените въпроси от жалбоподателката Х. Д..
С оглед изхода на спора в полза на ответницата по жалбата следва да се присъди сумата 500 лв. разноски по делото за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 1033/07.07.2014 г. по в.гр.дело № 1084/2014 г. на Варненския окръжен съд по касационна жалба вх. № 23152/12.08.2014 г., подадена от ищцата Х. С. Д., [населено място], [улица], чрез адв. Д. Б..
Осъжда Х. С. Д. ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] да заплати на Й. С. Д., съдебен адрес [населено място], [улица], № 79 сумата 500 лв. разноски по делото за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: