2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 674
гр. София, 29.05. 2013 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети май през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗОЯ АТАНАСОВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 1245 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Б. Г. срещу решение от 05.07.2012 г., постановено по въззивно гр. дело № 5256/2012 г. на Софийския градски съд. С него, като е потвърдено решение № ІІ-74-31/12.02.2012 г. по гр. дело № 36320/2011 г. на Софийския районен съд, са отхвърлени предявените от жалбоподателката срещу [фирма] искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4 от КТ за признаване за незаконно и отмяна на дисциплинарното й уволнение, извършено със заповед № 0000/1102/22.08.2011 г. на изпълнителен директор и главен изпълнителен директор на ответната банка; за възстановяване на предишната й работа – заеманата преди уволнението й длъжност „експерт персонално банкиране” в сектор „Обслужване на клиенти и продажби” в ЦУ-ФЦ 192 при ответната банка; и за поправка на основанието за уволнението й, вписано в трудовата й книжка; в тежест на жалбоподателката са възложени разноските по делото.
Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. В нея се поддържат оплаквания и подробни доводи за неправилност на обжалваното въззивно решение, поради нарушения на материалния закон, необоснованост и нарушение на процесуалните правила – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на жалбоподателката, като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са формулирани следните три правни въпроса: 1) относно правилата, при които решаващият съд формира извод за релевантните обстоятелства относно факта на дисциплинарното нарушение и неговата установеност, прилагане на опитните правила при изграждане на извод за наличие или липса на връзка между фактите, установени с писмени и с гласни доказателства, и основанието за игнориране на конкретни свидетелски показания с и без довод за противоречие в показанията, кредитирането на свидетелски показания на лица с трудова обвързаност със страната, която ги е ангажирала, както и преценката на оспорени самопризнания; 2) относно критериите за установяване и преценка на тежестта на нарушенията на трудовата дисциплина при отсъствието на други дисциплинарни наказания, наложени на работника, несъмнени доказателства за много добро изпълнение на трудовите задължения, недоказаност на нарушенията, които работодателят е вменил на работника при уволнението му, с писмени доказателствени средства по реда на ГПК за установяване на тежки нарушения на трудовата дисциплина; и 3) кому принадлежи тежестта на доказване, нейното разпределение между страните в процеса и преценката за наличието на пълно и несъмнено доказване по смисъла на ГПК с оглед твърденията (доводи и възражения) на ищеца и ответника.
По отношение и на трите правни въпроса в изложението на жалбоподателката се сочи наличие и на трите допълнителни основания за допускане на касационно обжалване по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК. В тази връзка са посочени и представени (в преписи и в препис-извлечения) две тълкувателни решения на ОСГТК и на ОСГК на ВКС, множество решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 от ГПК, както и няколко определения на ВКС, постановени по реда на чл. 288 от ГПК, но без в изложението по какъвто и да било начин да е посочено в какво се изразява твърдяното от страна на жалбоподателката противоречие на въззивното решение с тези съдебни актове на ВКС – по формулираните от нея правни въпроси, както и без излагане на каквито и да било аргументи тези правни въпроси да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Вместо това в изложението са преповторени, изложените в касационната жалба, оплаквания и доводи за наличие на касационните основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.
Ответната [фирма] в отговора си излага становище и подробни доводи и съображения, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, както и за неоснователност на касационната жалба.
За да отхвърли предявените по делото искове по чл. 344, ал. 1 от КТ за защита срещу незаконно уволнение, въззивният съд, включително чрез препращане съгласно чл. 272 от ГПК към мотивите на първоинстанционния съд и при подробни мотиви в отговор на оплакванията и доводите във въззивната жалба на ищцата, е приел за установено, че последната е извършила и двете нарушения на трудовата дисциплина, за които е наказана, а именно: 1) на 17.06.2011 г. е осчетоводила теглене от спестовна сметка на клиент в отсъствието на последната и без нейното знание и съгласие; и 2) на 16.06.2011 г. е осчетоводила като теглене, внесена сума по разплащателна сметка на клиент за погасяване на месечна вноска по кредит на клиента. Този извод съдът е направил след преценката поотделно и в съвкупност на писмените и гласните доказателства по делото, сред които: подробен доклад на управление „Вътрешен одит”, с който нарушенията са установени и към който заповедта за уволнение препраща; писмените обясненията на ищцата, сред които и нейно писмено интервю по конкретни въпроси, в което тя признава извършването на нарушенията, като във връзка с оспорването му е възприето заключението на вещото лице – графолог, че текстът е изписан саморъчно от нея; показанията на свидетелите Т. и А. – служители при ответника, които са участвали в извършването на проверките по случая и са придобили непосредствени впечатления, поради което показанията им са кредитирани от съда, като взаимно допълващи се и кореспондиращи с писмените доказателства по делото; показанията на свидетелите Г. и Н., съответно – съпруг и приятелка на ищцата, чиито показания относно изпълнението на трудовите й задължения съдът не е кредитирал, поради липса на непосредствени наблюдения на тези свидетели върху работата й и с оглед тяхната заинтересованост. Съдът е приел за неоснователни и доводите на ищцата за несъответствие на наложеното дисциплинарно наказание с тежестта на нарушенията. В тази връзка са изложени мотиви, че на ищцата е било възложено да оперира със средства на трети лица (клиенти на банката), но само в тяхно присъствие и с тяхно знание и съгласие, като нареждането на суми в отсъствие на клиент и неосчетоводяването на суми, представляващи вноски по кредит, представлява неизпълнение на основни задължения, които са й възложени и които са съществен елемент от трудовото правоотношение, като тази тяхна значимост обуславя извод, че са налице тежки нарушения на трудовата дисциплина. Посочено е и че ищцата е била запозната с действащите към момента процедури, правила и инструкции в банката, но въпреки това тя е извършила процесните тежки нарушения; както и че макар ищцата да няма други дисциплинарни нарушения, а процесните да са еднократна проява, и въпреки личните й качества и препоръката от прекия й ръководител, тежестта на нарушенията на трудовата дисциплина обуславя наложеното й дисциплинарно наказание „уволнение”, което е законосъобразно.
Горните изводи на въззивния съд не са в противоречие, а напротив – в пълно съответствие с константната практика на ВКС, израз на която са и посочените от страна на жалбоподателката, ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС и част от множеството решения, постановени по реда на чл. 290 от ГПК. Както вече беше посочено, в изложението й не се и поддържа конкретно противоречие между обжалваното въззивно решение и тази задължителна практика на ВКС – при разрешаването на формулираните три правни въпроса. По отношение на последните, разрешени от въззивния съд в съответствие с практиката на ВКС, не се сочи и друга противоречива практика на съдилищата, нито се навеждат конкретни аргументи и доводи тези въпроси да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
По горните съображения, касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не са налице наведените от страна на жалбоподателката допълнителни основания за това по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението от 05.07.2012 г., постановено по въззивно гр. дело № 5256/2012 г. на Софийския градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.