О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 674
С. 30.05.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и осми май през две хиляди и тринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 1778 по описа за 2013г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Ц. К. Ж. от [населено място],чрез процесуалния предста-вител адвокат Т. против въззивно решение от 13.07.2012г. по в.гр.д. № 1621 по описа за 2007г. на Софийски градски съд,с което е потвърдено решение № 136 от 16.06.2006г. по гр.д. № 8258/2005г. на Софийски районен съд, като е развален на основание чл.87 ал.3 от ЗЗД сключения между Ц. К. Ж. и Д. Д. Й.-А. договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане,оформен с н.а.№ 38 т.І д.№ 37/1999г. относно апартамент № 23 на ІV етаж в жилищна сграда, блок № 4 вх.”Б”, построен върху държавна земя в [населено място][жк] [улица] са отхвърлени другите два иска на Ц. К. Ж. за предаване на владението на гореописания апартамент и с правно основание чл.135 от ЗЗД за обявяване на относителна недействителност на договора, сключен с н.а.№ 21 т.VІ д.№ 1022/2004г.,предявен срещу Б. Ж. Д., Р. В. Л.-Д. и С. К. А.- малолетна,действаща чрез законния си представител Д. Й.- А.,като са присъдени следващите се разноски.
Като основание за допустимост се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК по въпрос,който може да бъде формулиран като такъв за начина и доказателствените средства, въз основа на които следва да се установи знанието на длъжника и на лицата,с които е договарял за увреждане на кредитора –като предпоставка за уважаване на иска по чл.135 от ЗЗД.В изложението въпросът е конкретизиран : дали знанието за увреждане следва да се установи с преки доказателства или е възможно то да бъде изведено въз основа на поредица от установени факти,който в своята взаимна връзка косвено водят до извод за наличие на такова /посочени са – кратките срокове между поканата на ищцата за издръжка и прехвърлителната сделка в полза на третите лица, както и между сделката,с която е осъществена замяната и последващите сделки,с които имотът е прехвърлен обратно на децата на земенителите,вида на осъществените сделки,с който се постига ефекта на „защита” по чл.88 ал.2 от ЗЗД и лицата,на които е прехвърлен имота/. Поставя се и въпроса за допустимостта на въззивния акт, като се твърди,че съдът се произнесъл по непредявен иск с правно основание чл.108 от ЗС.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от Д. Д. Й.-А. и К. Д. А.,с който се оспорват нейната допустимост и основателност.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.За да се произнесе по допустимостта й до касационно разглеждане, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
В. съд е счел,че ответниците А. не са изпълнявали ежедневно,непосредствено и непрекъснато задължението си по предоста-вяне на необходимите грижи и издръжка с оглед установените потребнос-ти на прехвърлителката,поради което е развалил сключения договор. Преценил е като неоснователно възражението на приобритателите за изпадане на кредитора в забава,първо поради обстоятелството,че длъжни-кът не е бил изправен и второ,тъй като не е доказано неоправдано неприемане или несъдействие от страна на кредитора.Посочено е и че длъжникът не е престирал парични средства за периода на забавата. В. съд е отхвърлил иска за предаване на владението/независимо от обратното действие на развалянето съгласно чл.88 ал.2 от ЗЗД/ поради две причини – първо,защото е установено,че имотът не е във владение на ответниците А. и второ пред вид правата на третото добросъвестно лице, на когото имотът е бил прехвърлен със замяна,осъществена на 29.09.2004г. преди вписването на 28.09.2005г. на исковата молба.Съдът е отхвърлил иска с правно основание чл.135 от ЗЗД,като е приел,че ответниците А. и Д./между които е извършена увреждащата кредиторката сделка/ не са имали общо намерение да я увредят.В мотивите е посочил,че те не са се познавали,че Д. не са имали знание,нито са могли да предполагат,че А. са имали намерение да увредят ищцата. Решаващите мотиви се свеждат до това,че не е установено при условията пълно и главно доказване намерението за увреждане на третото лице спрямо ищцата Ж. и че недействителността не засяга придобитите от третите добросъвестни лица възмездно права преди вписването на исковата молба.
При така изложените мотиви от въззивния съд, настоящият съдебен състав намира,че следва да се допусне касационно обжалване само по първия поставен въпрос,доколкото той е свързан с решаващите мотиви на съда и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла,изяснен в т.4 от ТР № 1/ 19.02.2010г.по т.д.№ 1/09г.на ОСГТК на ВКС.По въпроса за начина и доказателствените средства за установяване знанието на длъжника и на лицата,с които той е договарял при възмездна сделка за увреждане на кредитора не е налице установена практика и се налага тълкуване с оглед съвременните обществени условия.
По втория поставен от касатора въпрос за допустимостта на въззивния акт, не следва да се допуска касационно обжалване. В случая се въззивният съд е констатирал неточност в правната квалификация дадена от районния съд – по чл.108 от ЗС и е приел за коректна тази по чл.88 ал.1 от ЗЗД. Доколкото се касае до идентичен иск – за предаване на владението, като съдилищата са съобразили наведените в исковата молба доводи и са се произнесли съобразно тях, не съществува вероятност постановения въззивен акт да е недопустим на това основание.
Мотивиран от гореизложеното и с оглед обстоятелството,че касаторката е освободена от заплащане на държавна такса, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 13.07.2012г. по в.гр.д. № 1621 по описа за 2007г. на Софийски градски съд.
ДЕЛОТО да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :