3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.674
С., 23.05.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 20 май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: М. Иванова
И. Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 873/2014 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. А. М. от [населено място], приподписана от пълномощника й адв. Н. Ш., срещу въззивното решение на Плевенския окръжен съд, ІІ възз. гр. с-в, № 328 от 10.06.2013г. по в.гр.д. № 221/2013г., с което е потвърдено решението на Плевенския районен съд, VІІ гр. с-в, № 1530 от 22.10.2012г. по гр.д. № 3297/2012г., с което е отхвърлен предявеният от М. А. М. против Г. Д. К. и К. Ц. Ц. иск по чл. 124, ал.4, ГПК за установяване неистинност на удостоверение № 18/10.11.1988г. и удостоверение № 15/10.01.1983г.
Ответникът по касация Г. Д. К. от [населено място] в представения писмен отговор от пълномощника му адв. М. А. моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Претендира разноските по делото.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да отхвърли предявения от М. А. М. иск по чл. 124, ал. 4, ГПК за установяване неистинност на удостоверение № 18 от 10.11.1988г. и удостоверение № 15 от 10.01.1983г. на ОбНС [населено място], въззивният съд е приел, че същите представляват официални свидетелстващи документи в оспорената част, в която удостоверяват, че въз основа на Решение № 161/1988Г. на ИК на ОбНС се предоставя право на ползване върху овощни градини на посочените в тях лица, поради което тежестта при оспорване истинността на официалния документ пада върху страната, която я оспорва – в случая върху ищеца. Ищцата не е ангажирала доказателства в тази посока, като единствено е направила възражение, че решението, въз основа на което са издадени процесните удостоверения, не съществува в правния мир, тъй като протоколът, в който е обективирано соченото решение, не е подписан от председателя на ИК на ОНС и в него липсва печат. Съобразно действащата към момента на изготвянето му нормативна уредба – чл. 52, ал.1 и чл. 51, З./отм./, решенията се вземат от колективен орган, обективират се в протокола от заседанието и се подписват от председателя и секретаря. Поради това, че решенията се вземат от колективен орган, предвидената в тях форма е такава за удостоверяване на взетото решение, а не и за действителност на същите. Опорочаването на формата на удостоверяването не се отразява на действителността на взетото по съответния законов ред решение за предоставяне на правото на ползване.
К. М. А. М. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по процесуалноправния въпрос за допустимостта на иска поради противоречие с ТР № 5/2012г. ОСГТК на ВКС и по въпроса допустим ли е протокол от проведено заседание на ОбНС, който е подписан само от секретар, неприсъставал на заседанието, неучаствал в разискванията, който не е чул предложените и утвърдени имена на ползватели, да се приеме за истински документ. Изложението съдържа и искане да се спре производството по делото в частта за разноските до приемане на ТР по т.д. № 6/12г. ОСГТК на ВКС, след което да се намалят присъдените разноски за двете инстанции на по 150 лв. Прилага съдебна практика.
ВКС намира, че няма вероятност въззивното решение да е недопустимо, за да се допусне касационно обжалване за проверка на допустимостта. По делото няма данни процесните две удостоверения, чиято недействителност е предмет на предявения от касатора иск, да са представени по друг висящ исков процес /т. 1 на ТР № 5/12г. ОСГТК на ВКС/, нито ищецът е извел правния си интерес от възможността да ползва съдебното решение по установителния иск като основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК на влязло в сила решение по дело, по което документът е бил представен, но ищецът е пропуснал срока за оспорването му по чл. 193, ал. 1 ГПК. От представения протокол от 30.05.2012г. по гр.д. № 121444/2011г. ВАС се установява, че административното дело е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК поради преюдициалност на спора по настоящото дело към административното производство, което обосновава правен интерес от воденето на делото.
Вторият въпрос относно истинността на процесните два документа, съдържа условия, които не са приети за установени от въззивния съд, поради което въпросът не е от значение за решаването на делото. Както бе посочено по-горе съдът е приел, че ищцата /касатор/, чиято е доказателствената тежест при оспорване истинността на официалния документ, не е ангажирала доказателства в тази насока. По делото не са ангажирани доказателства за твърдените в така формулирания въпрос обстоятелства по провеждането на заседанието на ОбНС.
Оплакванията във връзка с присъдените разноски по делото за адвокатско възнаграждение имат характер на искане за изменение на въззивното решение в тази част и следва да се разгледат от въззивния съд по реда на чл. 248 ГПК.
По изложените съображения не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. На ответника по касация следва да се присъдят 150 лв. разноски по делото за настоящата инстанция.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Плевенския окръжен съд, ІІ възз. гр. с-в, № 328 от 10.06.2013г. по в.гр.д. № 221/2013г.
ОСЪЖДА М. А. М. от [населено място], да заплати на Г. Д. К. от [населено място] сумата 150 лв. разноски по делото.
Делото да се върне на Плевенския окръжен съд за произнасяне по реда на чл. 248 ГПК по искането на М. А. М. за изменението му в частта за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: