7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 675
гр. София, 14.10.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на двадесет и шести септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 1385 по описа за 2019 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 3630/29.11.2018 г. по регистъра на ВОС /Видински окръжен съд/, подадена от Е. В. В. срещу решение № 80 от 17.10.2018 г. по гр. дело № 278/2018 г. на ВОС.
Ответницата З. С. К. не е подала отговор.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от легитимирана страна, при наличието на правен интерес, обусловен от постановения правен резултат, поради което е процесуално допустима.
ВКС /Върховен касационен съд/, гражданска колегия, състав на трето отделение след разглеждане на изложените основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение, поради следните съображения:
С въззивното решение е потвърдено решение № 419 от 02.07.2018 г. по гр. дело № 98/2018 г. на Видински районен съд, гражданска колегия, 3 състав, с което е уважен искът на З. С. К. за опразване и предаване на заетия за послужване от Е. В. В. недвижим имот – апартамент № …, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] с идентификатор … За да постанови обжалвания съдебен акт, въззивният съд е приел за установено по делото твърдението, че ищцата З. К. е закупила два недвижими имота – апартамент № 5 и апаратмент № 13 в [населено място] от ответника Е. В. и неговата майка Е. В. с нотариални актове от 21.06.2017 г. и 22.06.2017 г. Съдът е констатирал, че при изповядване на сделките Е. В. е действал в лично качество и като представител на майка си Е. В.. От събраните по делото доказателства – показания на свидетеля С. С. са изведени изводи за установяване на факти, за това, че същият свидетел е присъствал на разговор между ищцата и ответника, в който последният е казал, че след месец, месец и половина ще освободи апартамента, който обитава, а именно апартамент № .., находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] етаж …, а ищцата се е съгласила с това предложение, но ответникът не е напуснал апартамента. Друго твърдение, което ВОС е преценил като доказано, въз основа на показанията на посочения свидетел е фактът, че ищцата не е искала наем от ответника. В решението е посочено, че от представената нотариална покана от 11.09.2017 г., връчена на ответника на 11.10.2017 г., е доказано твърдението, че ищцата е поканила ответника да освободи и предаде владението върху процесния имот в седмодневен срок от получаване на поканата. На цитираните свидетелски показания решаващият състав се е позовал, за да установи последицата от предприетите от ищцата действия за изпълнение на договора между страните, а именно, че опразване на жилищата не е последвало. При така установената фактическа обстановка, ВОС е обосновал изводи за отношенията между страните, а именно, че е налице валидно сключен договор – заем за послужване, съгласно условията на който между страните е постигнато съгласие за безвъзмездно ползване на процесния апартамент за срок от около месец, месец и половина след изтичането, на който ответникът е поел задължението да освободи жилището. В мотивите е отразено, че след изтичане на уговорения срок ответникът не е напуснал имота, не е освободил жилището след получаване на нотариална покана на 11.10.2017 г., поради което е споделен извода на първоинстанционния съд за основателност на предявения иск по чл. 310, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. с чл. 243 ЗЗД и е потвърдено първоинстанционното решение.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят твърди, че въззивното решение е процесуално недопустимо, тъй като исковата молба е нередовна. Твърдението не се подкрепя от данните по делото. Първоначалната искова молба е предявена против Е. В. и неговата майка Е. В. и съдържа подробна обстоятелствена част, в която се описват отношенията между страните и възникналия правен спор, след придобиването от ищцата на двата процесни апартамента в [населено място], продадени й от ответниците. В исковата молба е отразено още, че след закупуване на апартаментите от З. К., последната се е съгласила по молба на ответника, действащ лично и като пълномощник на ответницата, имотите да се ползват безвъзмездно един месец, след което да опразнят жилищата, което не било направено, като жилищата не били освободени и след получаване на нотариална покана на 11.10.2017 г. от В.. Първоинстанционният съд при проверка редовността на исковата молба, е констатирал, че в обстоятелствената й част, не е конкретизирано кой ответник, кой имот ползва, какъв договор е сключен и в какъв срок, а за петитума констатациите са, че не е ясно, кой ответник, кой имот следва да опразни. С разпореждане от 05.01.2018 г. ВРС е дал указания на ищцата да отстрани тези недостатъци и е оставил исковата молба без движение. Видно от представената молба – вх. № 578/15.01.2018 г. недостатъците са били отстранени, като ищцата е конкретизирала обстоятелствената част на исковата молба и е посочила подробно, кой ответник кое жилище ползва, описала е съдържанието на процесния договор – заем за послужване за всеки от ответниците, включително уговорените срокове за ползване и е уточнила петитума, като е отразила всеки от ответниците, кой апартамент следва да опразни, с оглед сключения договор и жилището, което ползва. ВРС е разпоредил /разпореждане от 22.01.2018 г./ връчване на копия от разпореждането, исковата молба, писмените доказателства и молба вх. № 578/15.01.2018 г.,с която са отстранени недостатъците на исковата молба на ответника, които са получени от последният и той е подал отговор на 17.04.2018 г. При тези обстоятелства настоящата инстанция намира, че исковата молба отговаря на предвидените в чл. 127 и чл. 128 ГПК изисквания, поради което правилно въззивният съд е приел, че е осъществено редовно сезиране на двете съдебни инстанции и законосъобразно е предприел следващите съдопроизводствени действия по събиране на доказателства. Изложените съображения налагат извод за наличието на изискуемите предпоставки за разглеждане на спора по същество. Затова, ВКС в настоящия си състав при упражнения служебно контрол за вероятна недопустимост на второинстанционния съдебен акт, упражнен по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, съгласно разясненията в т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС намира, че постановеното въззивно решение е процесуално допустимо, респективно не са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационен контрол.
Следващото оплакване на страната, с оглед на което се поддържа процесуална недопустимост на второинстанционното решение се основава на твърдението й за нередовност на призоваването на страните по делото пред първата инстанция и пред въззивния съд. По – конкретно касаторът счита, че не е бил редовно призован за две заседания пред първостепенния съд – на 31.05.2018 г. и на 18.06.2018 г., а въззивната инстанция не била отчела това обстоятелство, не разгледала и не се произнесла по заявените с въззивната жалба процесуални нарушения и по допуснатото ограничаване правото му на защита. Страната твърди още, че „са изложени въззивни основания за невъзможност да се ангажират доказателства пред първата инстанция“. Същата е изложила освен това, че „Пред въззивната инстанция отново е даден ход в отсъствието на ответника при наличие на медицински документи, доказващи невъзможността му да се яви пред въззивната инстанция“. Изложените доводи не са относими към процесуалната недопустимост на съдебното решение, а засягат неговата неправилност. Неизпълнението на процедурата по призоваването на страна в процеса е нарушение по чл. 281, т. 3 ГПК, но в случая дори и като нарушение от посочената категория, твърдението не се подкрепя от фактите. За заседанието от 30.05.2018 г. /на 31.05.2018 г. не е проведено съдебно заседание/, районният съд е призовал редовно Е. В. – съобщението е връчено по чл. 46, ал. 2 ГПК, чрез съпругата му, като в заседанието е бил представляван от адвокат А. М., но съдът не е дал ход на делото, поради констатираното от съда нередовно призоваване на ответницата Е. В.. За следващото заседание – 18.06.2018 г. ответникът Е. В. е бил редовно уведомен, чрез адвокат А. М., която е била негов пълномощник и процесуален представител към 30.05.2018 г. и е уведомила съда за прекратяване на договора за правна защита и съдействие на 18.062018 г. /в този смисъл е изявлението на адвокат М. в също заседание, на 18.06.2018 г./. Ответникът Е. В. не е поискал отлагане на делото, насрочено за 18.06.2018 г., с оглед организиране на защитата си, поради което районният съд е приел, че не са налице предпоставките на чл. 36 ГПК. В първоинстанционното производство жалбоподателят, въпреки указанията на съда да посочи имената на свидетелите, които иска да бъдат допуснати до разпит и да посочи обстоятелствата, които те ще установят, както и да обоснове връзката на досъдебното производство с настоящето дело, неговият номер, не е изпълнил същите указания, предявил е пред въззивния съд същите искания, като отново не е посочил имената на свидетелите и обстоятелствата, които те ще установят, както и връзката му с настоящето дело, поради което в съответствие с разрешенията в ТР № 1/2013 г на ОСГКТК на ВКС, въззивният съд е оставил без уважение искането за доказателства, мотивирано с неизпълнение указанията на първата инстанция и преклудиране на тези искания по чл. 266, ал. 1 ГПК. Съгласно цитираното ТР на ОСГКТК на ВКС, въззивният съд дължи даване на указания само относно доказателства, които страните са пропуснали да поискат, поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и указанията, които хипотези в настоящия случай не са налице. Изложените от страната доводи не релевират предпоставки за допускане на касационно обжалване, тъй като са свързани с основания по чл. 281, т. 3 ГПК, с чието разглеждане в производството по чл. 288 ГПК не се обосноват предпоставки за допускане на касационен контрол. Същевременно касатора не поставя правни въпроси в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, т.е. не обосновава общи основания, а също така не мотивира и допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Същият характер имат и доводите за даване ход на делото пред окръжния съд, пред който жалбоподателят поддържа, че не могъл да се яви, поради заболяване. Необходимо е да се посочи освен това, че твърдението за процесуални нарушения във връзка с призоваването на Елионора В., доводите поддържани относно същото твърдение засягат права на друго лице, което не е страна в настоящия спор и чийто права е недопустимо да се предявяват от ответника В., предвид заложеното в чл. 26, ал. 2 ГПК изискване, никой да не предявява от свое име чужди права пред съд, освен в предвидените от закона случаи, каквито в настоящата хипотеза не са налице. Ето защо касационната инстанция намира, че и с тези съображения не се обосновават предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Изложените по – горе доводи се поддържат и се възпроизвеждат в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК и като основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Фактическият състав на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК предпоставя обосноваване от касатора на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните. Такива пороци на съдебното решение са приложение на закона в противоположен смисъл, решаване на делото въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма, нарушаване на правилата на формалната логика, нарушения на императивна материалноправна норма, на основополагащи за производството процесуални правила. Изложените доводи за процесуални нарушения не са относими към чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Същите не могат да се предявяват кумулативно и спрямо чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, и по отношение на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, тъй като нормите регламентират различни фактически състави. Доводът за лишаване на касатора от възможност да се защити в производството, поддържан във връзка с твърдения за нередовност на призоваването и отхвърляне на негови искания за приемане на доказателства е необоснован, а и както подробно са изложи по – горе процедирането на въззивната инстанция е в съответствие с разрешенията в задължителната практика на ВКС, обективирана в ТР № 1/2013 г. на ОСГКТК на ВКС.
Необосновани са доводите на жалбоподателя за липсата на логически изводи, приети от въззивния съд. Същият ги въвежда по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, без да ги мотивира. Очевидната неправилност на въззивното решение предпоставя обосноваването на твърдението за порок, в случая липсата на логически изводи, което касатора не е направил, а и не се констатират от настоящата инстанция.
По чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК се твърди, че във въззивното решение липсвали самостоятелни мотиви на обстоятелствата по делото и се поставени въпроси със следното съдържание: „Въззивният съд дължи ли произнасяне по същество на спора, дори и в жалбата да не са посочени конкретни обстоятелства от първоинстанционното решение?“; „Длъжен ли е въззивният съд въпреки наведените общи понятия за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение да разгледа спора между страните по същество и да изложи самостоятелни мотиви в решението си ?“. И двата въпроса не притежават характеристиките на общи основания по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не съдържат обстоятелствата, по които въззивният съд не е изложил самостоятелни мотиви, т.е. те са общи и поставени, без оглед на конкретните разрешения на второинстанционния съд. Освен това в конкретния случай въззивният съд е разгледал спора, като е изложил свои изводи по всеки един от елементите от фактическия състав на предявения иск. Затова и твърдението за противоречие с ТР № 1/2013 г. на ОСГКТК на ВКС и ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС е необосновано.
По чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е поставен въпрос със следното съдържание: „Следва ли съда да се произнесе по всички наведени възражения и обстоятелства в отговора на иска в решението си?“. Както и по предходните въпроси касаторът не е мотивирал допълнителни предпоставки за допускане на касационен контрол, поради което само на това основание следва да се приеме, че не са аргументирани основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Освен това въпросът не е съобразен с процесуалните действия на въззивния съд, който не би могъл да разгледа доводи, по които страната не е представила доказателства – по чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК. Както подробно бе посочено по – горе, страната не е въвела редовно доказателствено искане пред районния съд, поради необосноваване връзката на досъдебното производство с гражданското дело, а пред въззивния съд искането вече е било преклудирано. Твърдението за фиктивност на процесната сделка не е изложено във въззивната жалба и се обосновава в касационната жалба, не релевира общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, предвид липсата на правни разрешения във въззивното решение, от които да се изведе правен въпрос. Липсват както се посочи и допълнителни основания.
Твърдението за недоказване на фактическия състав на чл. 249 ЗЗД е довод по чл. 281, т. 3 ГПК, поради което не обосновава основания за допускане на касационен контрол.
Предвид тези съображения следва да се приеме, че не е обосновано приложно поле на основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 80 от 17.10.2018 г. по гр. дело № 278/2018 г. на Видински окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: