Р Е Ш Е Н И Е
№ 675
гр. София, 29.09. 2009 г.
В И М Е ТО НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ:ЕМИЛ ТОМОВ
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря Иванова .
изслуша докладваното от съдията Емил Томов гр. дело № 3309/2008 година.
Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. Н. Х. срещу решение от 10.01.2008г по гр.дело № 2531/2006г. на Софийски градски съд ,ІІв състав, с което при повторното разглеждане на делото от въззивен съд по същество са отхвърлени искове на основание чл. 344 ал.1 т. 1, 2 и 3 от КТ поради липса на пасивна легитимация в лицето на привлечения ответник Министерство на образованието и науката , в качеството му на работодател. По същество е прието ,че пасивно легитимирана страна и работодател следва да е Регионален инспекторат по образованието [населено място].
Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като неправилно и незаконосъобразно , във връзка с формирането на решаващия за изхода на спора извод , кой е пасивно легитимирания ответник в случая.
Ответникът в касационното производство Министерство на образованието и науката поддържа доводи за липса на пасивна легитимация по иска
С определение №108 от 03.11.2008г състав на V г.о на ВКС е допуснал до разглеждане касационната жалба при основанията на чл. 280 ал.1 т. 2 от ГПК предвид противоречиво решаване на въпроса за пасивната легитимация в трудовия спор за законосъобразност на уволнение от структури на МОН в хитотезата на чл. 61 ал.2 от КТ и във вр. чл. 35 ал.4 от ЗНП
Жалбата по същество е неоснователна
Съгласно разпоредбата на чл. 61 ал.2 от КТ за длъжности , определени в закон и акт на Министерския съвет , трудовият договор се сключва от по- горестоящия спрямо работодателя орган , като в настоящия случай ищецът е заемал , съответно е бил съкратен от длъжността „експерт по физическо възпитание” в Инспектората по образованието [населено място] към МОН със заповед на Министъра на образованието и науката , както предвижда чл. 35 ал.4 от ЗНП .Считайки органа , издал заповедта, за пасивно легитимиран , ищцецът е предявил и поддържа иска иска си срещу МОН .
За тези случай , между които и процесния , чл. 61 ал.2 изрично предвижда горната особеност при възникване и прекратяване на трудовото правоотношение , но за да постанови ,че тя не води до промяна на страните в трудовото правоотношение,съответно не обосновава извод ,че работодател се явява по- горестоящия орган .
Качеството на работодател обуславя пасивната материалноправна легитимация на ответника както в спора за законосъобразност на уволнението , така и при останалите трудови спорове , именно от това е изхождал закона при рекцията на чл. 61 ал.2 от КТ . Някои съдилища неправилно приемат ,че при трудов договор ,сключен по реда на чл. 61 ал.2 от КТ, споровете относно съдържанието на трудовото правоотношение легитимат като ответник по исковете предприятието-работодател , докато по спор относно уволнението, легитимиран е горестоящият орган , с който е сключен договорът.
Не авторството на самото волеизявление, довело до възникване, съответно прекратяване на трудовото правоотношение , сочи коя е надлежната страна в трудовия спор по смисъла на чл. 357 от КТ , а закона , като дефинира нормативно като работодател предприятието , структурата , в която е създадено трудовото правоотношение за съответната длъжност .С разпоредбата на §1 т.1 от ДР на Кодекса на труда е възприет единен критерии , относим при определянето на страните в трудовия спор за всички случаи .Тълкуване , допускащо спорът относно прекратяване на личния трудов договор да се развие не с участие на работодателя , а при конституиране на по- горестоящия спрямо него орган, издал атакуваната заповед , няма опора в закона .
Предвид горното, неоснователно е оплакването на жалбоподателя за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и неправилно прилагане на материалния закон от въззивния съд по решаващия въпрос надлежно ли е легитимиран посочения с иска ответник. Обжалваното въззивно решение следва да бъде потвърдено .
Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІг.о.
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 10.01.2008г по гр.дело № 2531/2006г. на Софийски градски съд ,ІІв състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1