2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 675
С., 17.10.2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 9 октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: Ценка Георгиева
Членове: Мария Иванова
Илияна Папазова
като изслуша докладваното от съдията Ц. Г. гр.д. № 566/2012г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. А. С. от [населено място] могили, обл. Р., приподписана от пълномощника му адв. С. Иванова, срещу въззивното определение на Русенския окръжен съд, № 1810 от 10.05.2012г. по ч.гр.д. № 519/2012г., с което е потвърдено определението на Русенския районен съд, от 14.03.2012г. по гр.д. № 1829/2012г., с което е прекратено производството поради недопустимост на предявения от С. А. С. установителен иск.
Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване съгласно правилото на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
ВКС допуска касационно обжалване на тези определения когато са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК. За да се произнесе по допускане на касационно обжалване на въззивното определение ВКС взе предвид следното.
Русенският районен съд е прекратил като процесуално недопустимо производството по предявения от С. А. С. установителен иск по чл. 124, ал. 4 ГПК за установяване дали подписът, положен върху жалба вх. № 9400/164 от 16.02.2006г. до РДНСК [населено място] е положен от ищеца, поради липса на правен интерес. Приел е, че в случая не става ясно какъв е интересът на ищеца да установи неистинността на документа именно по отношение на РДНСК Р.. Няма данни ответникът да извлича полза от жалбата. От този документ произтичат основно последици от административен характер, които са предмет на разглеждане от административните съдилища. Ако ищецът не иска да се развива производство пред РДНСК, може да уведоми писмено дирекцията, че жалбата не изхожда от него.
В. съд е потвърдил първоинстанционното определение със същите мотиви. Приел е, че търсената правна защита може да се осъществи в производство с предмет спор между съсобствениците /предвид твърдението на жалбоподателя, че правата му се оспорват от съсобствениците/ или в производство по обжалване на административен акт.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК частният жалбоподател С. А. С. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречиво решаване от съдилищата на въпроса за допустимостта на установителния иск по чл. 124, ал. 4, предл. първо ГПК. Прилага определение № 565 от 13.07.2010г. по ч.т.д. № 557/2010г. ІІ т.о., ТК на ВКС, с което е приет за недопустим поради липса на правен интерес установителен иск за оспорване автентичността на подпис върху документ, по отношение на който страната е упражнила това право по реда на чл. 154 ГПК /отм./.
ВКС намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, тъй като не се констатира твърдяното противоречие в съдебната практика при решаването на поставения въпрос. С приложеното определение е решен въпрос, който не е аналогичен на този по настоящото дело. В случая ищецът /частен жалбоподател/ е посочил най-общо, че правният му интерес от установяване неистинността на документа се състои в правата и задълженията, които възникват за него поради депозиране на жалбата относно негова собственост върху недвижим имот в [населено място], а в уточнението на исковата молба сочи, че отговорът от РДНСК на жалбата /чиято неистинност се претендира/ създава за него права и задължения относно закупения имот, които е необходимо да защити, тъй като се оспорват от съсобствениците.
Въпросът не е от значение и за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В. съд е приложил разпоредбата на чл. 124, ал. 4 ГПК в точния й смисъл и съгласно съдебната практика, че правен интерес от иска по чл. 124, ал. 4 ГПК страната има само, ако неистинността на документа има значение за други правоотношения между страните /напр. определение № 217/08.04.2011г. по ч.гр.д. № 202/11г. ІV г.о. ВКС/. В случая искът е насочен против ДНСК, а се твърди правоотношение със съсобственици.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Русенския окръжен съд, № 1810 от 10.05.2012г. по ч.гр.д. № 519/2012г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: