4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 675
ГР. С., 23.05.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 20.05.14 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №1719/14 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на [община] срещу въззивното решение на Окръжен съд Кюстендил/ОС/ по гр.д. №419/13 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са уважени исковете на И. Д. срещу общината – касатор по чл.344, ал.1 ГПК, с които е оспорена законността на уволнението на ищцата от длъжност „оператор въвеждане на данни”, извършено на осн. чл.328, ал.1,т.2, пр.2 от КТ, със заповед на работодателя от 28.11.12 г.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1 т.1-3 от ГПК. Поставя като значими за спора и за точното прилагане на закона въпросите: „налице ли е реално съкращаване на щата, според приложеното от работодателя основание за уволнение по чл.328, ал.1,т.2 ГПК и законосъобразен ли е извършеният в случая подбор по чл.329 от КТ”. Намира за безспорно, че към момента на уволнението е действало ново щатно разписание, в което длъжността на ищцата въобще не фигурира/ макар в отговора на исковата молба да е посочил, че изпълняваната от ищцата тр. функция ще се изпълнява не от двама , а от един служителка – т.е. длъжността съществува, но с по-малко бройки/. С оглед на последното не оспорва, че подборът в случая е задължителен, но намира, че е извършен законосъобразно и това се установява от представените по делото доказателства – протокол за подбор и разпит на свидетел. Затова според касатора изводите на въззивния съд за недоказаността на уволнителното основание „съкращаване на щата” и за незаконосъобразноста на подбора противоречат на цитираната практика на ВКС в решения по чл.290 от ГПК – осн. по чл.280, ал.1,т.1 ГПК и съдилищата – р. на СГС по гр.д. №13 977/12 г. / без данни за окончателност/ – осн. по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. Осн. по т.3 според касатора също е налице, защото „ако поради неточно тълкуване е създадена противоречива съдебна практика, то това води до нарушаване на прокламирания в чл.5 ГПК принцип на законност и при тези случаи допускането на касационно обжалване по чл.280, ал.1,т.3 ГПК би следвало да допринася за разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите, съобразно произтичащия от чл.5 ГПК принцип”. Тези доводи за основанието са съобразени с ТР №1/19.02.10 г.
В. съд е уважил исковете по две групи съображения, всяка от които самостоятелно води до този резултат. Приел е, че работодателят не е установил по категоричен начин реалното съкращаване на щата за длъжността на ищцата – общото намаление на числеността на администрацията от 117 на 100 бройки и липсата на длъжност със същото наименование в новото щатно разписание, в сила от 22.02.12 г., според съда не установяват с категоричност, че е премахната трудовата функция на ищцата изцяло или за част от щатните бройки. Не се установява и законността на извършения подбор, защото работодателят не е провел пълно доказване на действителните качества на участвалите в подбора, както указва ТР №3/16.01.12 г., а с това не е установил и обективността на преценката си по критериите на чл.329 КТ.
Първата група съображения не противоречат на практиката на ВКС. В случая, макар да е ясно, че има общо намаление на персонала, не е установено съкращаването на щата конкретно за длъжността на ищцата – на запазване на тр. функция / въпреки, че в новото щатно разписание липсва същото длъжностно наименование/ сочи изложеното в отговора на исковата молба и моментът, в който е предприето уволнението – близо 9 месеца след влизане в сила на новото щатно разписание.Според практиката на ВКС: „Съкращаването на щата трябва да бъде реално, а не фиктивно. То е фиктивно, ако има промяна само в наименованието на длъжността, а не и в съществените й функции”. /р. по гр.д.№332/12 г. на четвърто г.о./. „Уволнителното основание „съкращаване на щата“ осигурява възможност на работодателя законосъобразно да се освободи от тези работници или служители, чиито трудови функции по една или друга причина вече не обслужват неговата дейност. Няма значение как се именова длъжността, заемана от тези работници или служители. Същественото е каква дейност те са изпълнявали. / р. по гр.д. №1037/11 г. на четвърто г.о./ „Основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ в хипотезата „съкращаване на щата“ се преценява винаги с оглед заеманата от уволнения работник или служител конкретна трудова функция. То е приложимо само когато съкращаването на щата е реално – т. е. когато не само е премахната длъжността като щатна бройка, но и когато трудовата функция е престанала да съществува като съществено съдържание на отделна длъжност”./ р. по гр.д. №924/11 г. на трето г.о./ Тежестта за установяване на уволнителното основание по общо правило е на работодателя. В случая ОС, в съответствие с цитираната по –горе практика на ВКС, е приел, че работодателят не е установил пълно съкращаването на щата за длъжността на ищцата, тъй като общото намаляване на числеността на администрацията и липсващото длъжностно наименование в новото щатно разписание / при признанието в отговора на и.м., че тр. функция за длъжността съществува с една щатна бройка/ не са достатъчни за това.
Поради съответствието на първата група решаващи изводи на ОС с практиката на ВКС е безпредметно разглеждането на наведеното от касатора противоречие с тази практика на втората група решаващи изводи на ОС – за незаконност на подбора. Следва да се отбележи обаче, че и те съответстват на задължителната практика на ВКС- цитираното от ОС ТР №3/12 г., с което съществуващата противоречива практика по въпросите на подбора, на която се позовава касаторът, е уеднаквена.
В. съд е приел, че не се установява защо при равни квалификация / висше образование и на двете съпоставени служителки/ и изпълнение на работата „над изискванията” е съкратена именно ищцата. Работодателят не е установил с надлежни доказателства/ дл. характеристика, данни за формирането и обективността на оценката на прекия ръководител, на която се е позовала комисията за подбора / посочената в протокола за подбор причина – незадоволително изпълнение на работата за посочения период от страна на ищцата, както и че притежаваната от оставената на работа служителка специалност е по –подходяща за заемане на длъжност в администрацията. Тези изводи са съответни на указаното за подбора в ТР №3/12 г., а именно: „Критериите по чл. 329, ал. 1 КТ имат обективни признаци и тяхното спазване може да бъде установено с всички доказателствени средства по ГПК. Подборът обхваща конкретни действия, които се свеждат до оценка работата на всеки участник в него, както и до съпоставянето на приетите показатели за изпълнение на законовите критерии, а в зависимост от извършеното сравнение и приемане на решение по основния въпрос, кои работници и служители имат по-висока квалификация и работят по-добре. Тези действия се обективират чрез външно изявената воля на работодателя. За това преценката му не е субективна – правно значение има не конкретния мисловен процес, а направените оценки и взетото решение по всеки от горните въпроси… Точното прилагане на закона, към което е насочен съдебния контрол за законосъобразност не се изчерпва с констатиране формалното прилагане на критериите по чл. 329, ал. 1 КТ, а обхваща проверката на приетите от работодателя и оспорени от работника или служителя оценки по същите критерии. Като преценява обосноваността на оценките по чл. 329, ал. 1 КТ, съдът решава дали правото на подбор е осъществено съобразно установения правен режим……Критериите по чл. 329, ал. 1 КТ имат обективни признаци и тяхното спазване е начина за упражняване на правото на подбор и правото на уволнение, което при спор се преценява от съда. Когато преценката е обективирана в писмен документ, същият представлява писмено доказателство и при оспорване от уволнения работник или служител истинността на отразените в него обстоятелства подлежат на пълно доказване от работодателя чрез разпит на свидетели или прилагането на други доказателствени средства, с оглед установяване на действителните качества на участвалите в подбора. Формата на извършване на подбора е въпрос на работодателска преценка. Доказването му при оспорване, както на неговото извършване, така и на останалите въпроси – включването в подбора на всички необходими участници, прилагането на законовите критерии, обективното съответствие на оценката по отделните показатели на обективно проявените професионални качества и квалификация /подготовка/ на работника или служителя с оглед на възложената работа e допустимо с всички доказателствени средства”. Като е съобразил тези задължителни указания по тълкуване на закона, въззивният съд е обезпечил точното му прилагане.
Поставените въпроси са от значение за спора, но са разрешени в съответствие с практиката на ВКС, вкл. задължителната такава, поради което не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Кюстендил по гр.д. №419/13 г. от 31.07.13 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: