3
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№675
София, 14.10.2010 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на единадесети октомври през две хиляди и десета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 313 по описа за 2010 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Т. Н. И. срещу Решение № 1499 от 23.11.2009 год. по гр.д.№ 1878/2009 год. на Софийски апелативен съд с която е оставено в сила решението от 25.02.2009 год. по гр.д.№ 3480/2007 год. на Софийски градски съд. С него е уважен за сумата 17000 лв., предявеният от „Т. срещу И. иск с правно основание чл.195 ал.1 предл.1 вр.чл.193 ЗЗД, ведно със законната лихва. Присъдени са разходите по придобиването на вещта и съдебни разноски.
Искът на „Т. произтича от сключен на 19.04.2007 год. договор за покупко-продажба на МПС – употребяван лек автомобил м”Фолксваген” мод.”Голф” за сумата 17000 лв., като е безспорно, че тя е заплатена изцяло. При регистрацията на автомобила в КАТ е установено, че номерът на рамата е пренабит, автомобилът е краден, поради което от КАТ е бил закаран в ІІІ-то Р. и съставен протокол за доброволно предаване. В СРП е образувано и е висящо досъдебно производство по чл.345 ал.1 НК срещу неизвестен извършител. Купувачът е отправил изявление до продавача – по телефона и с нот.покана, че разваля договора и иска връщане на платената цена, както и направените разходи за нотариални и местни такси.
Както бе посочено по-горе, съдилищата са счели иска за основателен.
Касаторът се позовава на всички основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК.
По реда и в срока на чл.287 ал.1 ГГПК ответникът по касация е депозирал писмен отговор в който изразява становище, че не са налице основанията по чл.280 ал.1 ГПК. Подържа и евентуалното становище за неоснователност на касационното обжалване. Претендира присъждане на разноски.
Изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК е структурирано като поредица от доводи за процесуална или материалноправна незаконосъобразност на изводите на въззивния съд при позоваване на съответната практика на ВС и ВКС – решения на 3-членни състави, постановени при действието на ГПК-1952 год. Единственият формулиран съобразно критериите на т.1 на ТР № 1/2009 год. е правен въпрос е за приложимостта на чл.195 ал.1 ЗЗД в хипотезата, когато вещта не е върната на продавача. Произнасянето по този въпрос, касаторът свързва със значението му за точното прилагане на закона и развитието на правото – чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Основанието по т.1 не е налице. Твърдяното противоречие с цитираната практика освен, че не обуславя прилагането на т.1, доколкото не се касае за задължителна такава е и с аргументи за неправилност по чл.281 т.3 ГПК. Както неколкократно е имал случай да посочи ВКС, дали фактите и обстоятелствата по конкретното дело са преценени правилно е въпрос по съществото на спора и не обуславя допускането на касационен контрол.
Не е налице и основанието по чл.280 ал.1 т.2 ГПК. При липсата на формулирани правни въпроси, не може да се изведе противоречива практика на съдилищата по един и същи материално правни или процесуалноправни въпроси.
Както бе посочено по-горе, правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е формулиран във връзка с кумулативността на предпоставките за прилагането на чл.195 ал.1 ЗЗД. Произнасянето по тази въпрос, обаче, не би допринесъл за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като по него е налице обилна и непротиворечива съдебна практика. Хипотезата – връщане на платената цена при условие за предаване на некачествената вещ се прилага с оглед естеството и състоянието на вещта във всеки конкретен случай. ВКС е имал случай да се произнесе по прилагането на чл.195 ал.1 ЗЗД и по отношение на вещи, които са били деформирани и частично разрушени с оглед недостатъците им; при изделия проявили скрити недостатъци т.е. показали отклонения в качеството след влагането им съоръжения и пр.
В случая се касае за продажба на вещ под особен режим. В общата хипотеза, придобивайки собствеността върху дадена вещ, приобретателят придобива правото да я ползува, владее и се разпорежда с нея. С придобиването на чужда вещ, която е под особен регистрационен режим, приобретателят „Т. е закупил вещ, която реално не би могъл да ползва, както и да се разпореди с нея. Възможността за владеене, ползване и разпореждане с вещта (в случая автомобил) е съществен неин юридически признак. Доколкото вещта е под особен режим то за приобретателят е невъзможно да предаде държането върху нея на приобретателя.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 1499 от 23.11.2009 год. по гр.д.№ 1878/2009 год. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА Т. Н. И. да заплати на „Т. сумата 800 лв. (осемстотин лева), представляваща разноски пред настоящата инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.