О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 676
С. 14.05.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на десети май през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 46 по описа за 2012г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от [фирма] [населено място],представлявано от управителя П., чрез процесуалния представител адвокат Т. против въззивно решение № 261 от 29.09.2011г. по в.гр.д.№ 251 по описа за 2011г. Габровски окръжен съд,с което е потвърдено решение № 188 от 21.04.2011г. по гр.д.№ 142 по описа за 2011г.на Габровски районен съд, като е осъдено [фирма] да заплати на С. Б. М. обезщетение,на основание чл.200 от КТ, за причинени неимуществени вреди в размер на 70 000лв.,ведно със законната лихва,считано от 11.02.10г.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК по поставени два въпроса – за наличие на причинна връзка между конкретното увреждане-предмет на трудовата злополука/фрактура на ляв долен крайник/ и крайния резултат-/ампутация на крайника/ и за задължението на съда да постанови акта си след съвкупна преценка на всички ангажирани по делото доказателства. К. се позовава на две постановени по реда на чл.290 от ГПК решения на ВКС,касаещи приложението на чл.266 ал.3 от ГПК.
Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор от про-тивната страна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. При преценката за допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
В. състав е приел наличието на причинна връзка между трудовата злополука и увреждането,за което ищецът претендира обезщетение по чл.200 от КТ – въз основа на отразеното в представеното и неоспорено решение на ТЕЛК от 2.02.11г.,съгласно което на ищеца е призната 100% нетрудоспособност, от които 95% от трудова злополука и въз основа на прието по делото заключение на медицинска експертиза, съгласно което именно полученото при злополуката счупване е станало причина за образуване на тромб,довел до ампутация.Във въззивното решение са обсъдени всички изложени от страната възражения, включи.-телно и тези досежно причинната връзка и за необоснованост на заключението на приетата медицинска експертиза. Относно размера на присъденото обезщетение – съдът е посочил,че той е съответен на вида и характера причинените вреди,с оглед обстоятелството,че в случая е налице пожизнено намалена работоспособност, пред вид възрастта на пострадалия и претърпените болки и страдания от продължителното и мъчително лечение,постоянния психически дискомфорт заради загубата на крайник.
Настоящият съдебен състав намира,че не са налице предпоставките, на които се позовава касатора по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване,защото поставените въпроси не са годно общо основание за допустимост /доколкото касаят правилността на постано-вения въззивен акт/ и защото въззивният съд не е постановил акта си в противоречие с практиката на ВКС.Съгласно дадените разяснения в т.1 от ТР №1/19.02.2010г.по т.д.№1/10г.на ОСГТК на ВКС – поставеният въпрос следва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, не може да коментира законосъобразността на направените от въззивния съд изводи.В случая – касаторът е твърдял,че до тежкото увреждане се е стигнало поради неправилно избран от лекуващия екип оперативен/вместо консервативен/начин на лечение,във връзка с което е правил различни доказателствени искания,които не са били уважени от съда.В тази хипотеза – посочените от касатора решения на ВКС,във връзка с приложението на чл.266 ал.3 от ГПК не могат да обосноват противоречие с практиката на ВКС.Това е така,защото пред въззивния съд не е стоял въпроса за наличие на някое от изключенията на забраната за ангажиране на нови факти и доказателства по чл.266 от ГПК/няма допуснато процесуално нарушение от първата инстанция,лишило страната от възможност да ангажира доказателства, нито е налице пропуск за събиране на доказателства,по причини извън поведението на страните/, а се касае до направена от него преценка за относимите по делото доказателства и начин на възприемане на конкретната фактическа обстановка.Съдът е преценил,че наличните доказателства /решение на ТЕЛК и медицинска експертиза/са достатъчни да установят спорната между страните предпоставка за уважаване на иска- а именно – наличието на причинна връзка между настъпилата трудова злополука и увреждането,поради което е преценил като несъотносими направените от страната искания за нови/допълнителни/ медицински експертизи.Тази преценка на съда не подлежи на проверка в настоящата фаза.Независимо от това следва да се посочи,че тезата на страната /за възможен друг подход при лечението/ – не опровергава безспорния / с оглед наличните доказателства по делото/ извод за наличие на причинна връзка,пред вид категорично даденото заключение,че „ако ищецът не беше получил счупване на лявата бедрена кост – нямаше да се получи такова неблагоприятно съчетание на редица фактори,довели до запушване на съдовата протеза” и че „крайният резултат” „не се дължи на проведеното лечение”.Освен това-наличието на евентуални грешки при лечението може да е основание за различна от настоящата претенция,но не е предпоставка за основателност на иска по чл.200 от КТ.
Мотивиран от гореизложеното,като счита,че не е налице посоченото от касатора основание по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 261 от 29.09.2011г. по в.гр.д.№ 251 по описа за 2011г. Габровски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: