определение №677 от 40459 по ч.пр. дело №607/607 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 677
София, 08.10.2010 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на шести октомври през две хиляди и десета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Татяна Върбанова
ЧЛЕНОВЕ : Камелия Ефремова
Бонка Йонкова

изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 607/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 във вр. с ал.1, т.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на А. А. К. от с. Микрево, общ. С. – чрез процесуалния му представител адв. Р. К., срещу определение от 12.04.2010 г. по гр. д. № 3488/2010 г. на Софийски градски съд, ІV „Д” състав, с което е върната подадената от частния жалбоподател молба с правно основание чл.240 от ГПК за отмяна на неприсъствено решение от 14.12.2009 г., постановено по гр. д. № 33083/2009 г. на Софийски районен съд, 24 състав.
Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено поради необоснованост на констатациите на въззивния съд за подаване на молбата за отмяна след изтичане на преклузивния едномесечен срок по чл.240, ал.1 от ГПК. Твърди, че доколкото не е получавал лично неприсъственото решение и правото му на защита в производството пред районния съд е нарушено, молбата за отмяна на решението следва да бъде разгледана по същество и уважена от сезирания съд.
Ответникът по частната жалба „София Ф. А.” АД – гр. София оспорва жалбата като недопустима и неоснователна. Недопустимостта е аргументирана с отсъствие на изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК на основанията за обжалване, а неоснователността – с правилността на извършената от въззивния съд преценка за подаване на молбата по чл.240 от ГПК извън предвидения в закона преклузивен срок.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, приема следното :
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване съгласно чл.274, ал.2, изр.1 във вр. с ал.1, т.1 от ГПК. Предвид обстоятелството, че обжалването на определенията по ал.1 на чл.274 от ГПК не е обвързано с предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК, за разлика от касационното обжалване на определенията по ал.3 на чл.274 от ГПК, доводите на ответната страна за недопустимост на частната жалба поради отсъствие на изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК са неоснователни.
За да върне подадената от частния жалбоподател молба за отмяна, на основание чл.240, ал.1 от ГПК, на неприсъствено решение от 14.12.2009 г. по гр. д. № 33083/2009 г. на Софийски районен съд, с което същият е осъден да заплати на „София Ф. А.” АД парични суми, представляващи неплатени лизингови вноски по договор за лизинг № 28680/22.08.2005 г., неустойки и лихви за забава, ведно с деловодни разноски по делото, въззивният Софийски градски съд е приел, че молбата е подадена след изтичане на едномесечния срок по чл.240, ал.1 от ГПК. Изводът за недопустимост на молбата е обоснован с констатации, че неприсъственото решение е връчено на ответника на 11.01.2010 г. и срокът да се иска отмяната му е изтекъл на 11.02.2010 г., а молбата е подадена по пощата на 08.03.2010 г.
Обжалваното определение е правилно.
Правото да се иска отмяна на неприсъствено решение на визираните в чл.240, ал.1 от ГПК основания е признато от процесуалния закон в полза на страната, срещу която е постановено решението. Упражняването на това право е обвързано от нормата на чл.240, ал.1 от ГПК с едномесечен срок, който започва да тече от датата на връчване на решението. Срокът е преклузивен и с пропускането му се погасява правото на заинтересованата страна на защита срещу неприсъственото решение по реда и на основанията, предвидени в чл.240 от ГПК.
От приложеното към гр. д. № 33083/2009 г. на Софийски районен съд съобщение се установява, че препис от постановено по делото неприсъствено решение от 14.12.2009 г. е изпратен на ответника А. К. на посочения в исковата молба адрес в с. Микрево, общ. С.. Връчването на решението е извършено чрез Кметството в с. Микрево, като длъжностното лице е удостоверило с подписа си, че преписът е връчен на 11.01.2010 г. срещу подпис на С. К. – майка на А. К., която го е приела със задължение да бъде предаден на адресата.
Връчването на неприсъственото решение е процесуална предпоставка, с която законът обвързва възникването на правото по чл.240, ал.1 от ГПК и началото на едномесечния срок, в рамките на който засегнатата от последиците на решението страна може да иска отмяната му от въззивния съд на посочените в чл.240, ал.1 от ГПК основания. В конкретния случай постановеното срещу частния жалбоподател неприсъствено решение му е връчено надлежно по реда на чл.46, ал.1 от ГПК на 11.01.2010 г., от която дата е започнал да тече едномесечният срок по чл.240, ал.1 от ГПК за сезиране на въззивния съд с молба за отмяна на решението. Срокът е изтекъл на 11.02.2010 г. /четвъртък/, в който момент е преклудирано правото на защита по реда на чл.240, ал.1 от ГПК. Молбата за отмяна на неприсъственото решение е подадена по пощата на 08.03.2010 г., т. е. след изтичане на предвидения в процесуалния закон едномесечен срок, поради което въззивният съд правилно е приел, че е недопустима и я е върнал на молителя.
Ирелевантни за допустимостта на молбата са твърденията на частния жалбоподател, че неприсъственото решение не му е връчено лично. Връчването е извършено на друго лице – майката на жалбоподателя С. К., с изрично нейно съгласие, съобразно разпоредбата на чл.46, ал.1 от ГПК. Редовното връчване на друго лице при спазване изискванията на чл.46, ал.1 от ГПК замества личното връчване на адресата и с оглед на това обстоятелството, че решението не е получено лично от жалбоподателя, не рефлектира върху началния момент на срока за отмяна по чл.240, ал.1 от ГПК.
Предвид изложените съображения, обжалваното определение от 12.04.2010 г. по гр. д. № 3488/2010 г. на Софийски градски съд следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение от 12.04.2010 г. по гр. д. № 3488/2010 г. на Софийски градски съд, ІV „Д” състав, с което е върната подадената от А. А. К. молба вх. № 10009542/09.03.2010 г. за отмяна на основание чл.240 от ГПК на постановеното от Софийски районен съд, 24 състав, неприсъствено решение от 14.12.2009 г. по гр. д. № 33083/2009 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :

Scroll to Top