О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 677
Гр. София, 15.12. 2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение, в закрито съдебно заседание на осми ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Като изслуша докладваното от съдия П. Хорозова т.д. № 1535/2017 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби, както следва: на Г. П. И. от [населено място] и на [фирма] [населено място], чрез процесуалните им пълномощници, срещу решение № 450/18.02.2017 г. по гр.д.№ 1821/2016 г. по описа на САС, ГК, 1-ви състав. С обжалваното въззивно решение е отменено решение № 7717 от 11.11.2015 г. по гр.д. № 6252/2014 г. по описа СГС, I-6 състав, в частта, с която [фирма] е осъдено да заплати на основание чл. 226 ал.1 КЗ /отм./ в полза на Г. П. И. обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ПТП, настъпило на 29.03.2014 г. в [населено място], за сумата над 20 250 лева до присъдените с първоинстанционното решение 42 000 лева, като вместо това искът на Г. П. И. за посочената разлика е отхвърлен, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното плащане. В останалата обжалвана част, с която съдът е отхвърлил иска за разликата над сумата от 42 000 лева до сумата от 80 000 лева, както и с която е присъдено обезщетение в размер на 20 250 лева, ведно със законната лихва върху него, считано от датата на увреждането, първоинстанционното решение е потвърдено.
І. Ищецът Г. П. И. обжалва въззивното решение в неговите отхвърлителни части. Навежда доводи, че същото е неправилно, поради необоснованост и нарушаване на материалния закон при приложението на чл.52 ЗЗД и чл.51 ал.2 ЗЗД. По подробно изложени съображения моли за неговата отмяна и постановяване на друго по същество, с което предявеният иск по чл.226 ал.1 КЗ /отм./ да бъде уважен в пълен размер, ведно с присъждане на сторените пред всички инстанции разноски. Допускането на касационно обжалване на решението ищецът претендира при условията на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът ЗД [фирма], чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба, както и искането за допускане на касационен контрол на решението. Счита, че касаторът – ищец не е формулирал правни въпроси от значение за формирането на решаващата воля на съда, нито са посочени конкретни правни изводи на въззивната инстанция, които да противоречат на цитираното в изложението ППВС № 4/1968 г. Претендира разноските за касационна инстанция, съобразно списък по чл. 80 ГПК.
ІІ. „ЗД Е.” обжалва въззивното решение в частта, с която е потвърдено решението на първата инстанция за уважаване на иска с правно основание чл. 226 ал.1 КЗ /отм./ за сумата от 20 250 лева, като моли за неговото касиране и отхвърляне на предявения иск. Релевира всички касационни основания по чл. 281 т. 3 ГПК – неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост, подробно мотивирани. Оспорва изводите на съда, че застрахованият водач е причинил произшествието, като намира, че единствено отговорен за него е пострадалият ищец. При условие на евентуалност поддържа, че приносът на последния за настъпването на вредите е в размер, не по-малък от 90 %. Искането на ответника за достъп до касация се основава на условията на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, по въпроси, изрично формулирани в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280 ал.1 ГПК, приема следното:
Касационните жалби са подадени от легитимирани лица, в срока по чл.283 ГПК, против подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт.
За да достигне до извод за частична основателност на предявения иск до размер на сумата от 20 250 лв., съставът на САС, след подробен и задълбочен анализ на всички събрани по делото доказателства /писмени, гласни, заключения на вещи лица и пр./ в тяхната съвкупност, е приел за установен механизъм на ПТП, настъпило на Т-образно кръстовище в [населено място], съгласно който вина за настъпилото увреждане има застрахованият при ответника водач на л.а. „Фолксваген голф”, но съществен принос има и пострадалият ищец, управлявал мотоциклет „Х. – Х.” по път с предимство. Поради това, от определеното обезщетение за репариране на неимуществените вреди, търпени вследствие получените от ищеца открито счупване в долния край на дясната лакътна кост и полифрагментно счупване в долния край на дясната лъчева кост, е спаднат делът на съпричиняването – 45 %.
І. Съдът намира, че касационно обжалване на решението в частта, обжалвана от ищеца, не следва да бъде допуснато. Основателни са възраженията на ответното дружество, че касаторът не е формулирал правни въпроси, отговарящи на общия селективен критерий на чл.280 ал.1 ГПК, съобразно указанията на ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, т.1. В изложението по чл.284 ал.1 т.3 ГПК, представено от ищеца, се съдържат само оплаквания, съставляващи касационни основания по чл.281 т.3 ГПК, които са различни от основанията за допускане на касационно обжалване и стоят извън предмета на производството по чл.288 ГПК, както е разяснено в цитираното ТР. Съставът на касационния съд не може да извежда от тях въпрос, разрешен от въззивния съд, какъвто страната не е формулирала, а има правомощия само да уточнява и преформулира вече поставен въпрос.
ІІ. Не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение и в частта, атакувана от ответника.
Като обуславящи изхода на спора и разрешени в противоречие с практиката на ВКС от страна на застрахователното дружество се сочат следните правни въпроси: Следва ли съдът в мотивите на постановеното решение да обсъди всички доказателства по делото, относими към релевантните за спора факти; както и може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани по делото такива и да изложи съображения, защо ги отхвърля като недостоверни. Допълнителната предпоставка на чл.280 ал.1 т.1 ГПК /в съответната редакция преди последното изменение на ГПК/ се обосновава с приетото в ТР № 1/2000 г. на ВКС, ОСГК за правомощията на въззивния съд по ГПК /отм./, както и с решения на ВКС по реда на чл.290 ГПК по гр.д.№ 22526/2015 г., ІІІ ГО, гр.д.№ 4744/2008 г. на І ГО, гр.д.№ 1660/2009 г. на І ГО, гр.д.№ 241/2011 на І ГО, т.д.№ 1656/2013 г. на ІІ ТО. Както е посочено по-горе, решението на въззивния съд е постановено при спазване на указанията на ВКС по приложението на процесуалния закон при обсъждане на събраните по делото доказателства, а несъгласието с формираните изводи по фактите съставлява оплакване за необоснованост, което не може да се преценява в етапа по селекция на касационните жалби. В този смисъл са и указанията на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т.1.
Като разрешен в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК – със значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, е поставен въпросът, дали копието от проект за организация на движението представлява веществено или писмено доказателство – официален или частен, свидетелстващ или диспозитивен документ и каква е неговата доказателствена стойност при установяването на организацията на движението /знаковото стопанство/. Въпросът не се преценява като единствено обуславящ правната воля на съда, довела до постановяване на осъдителното решение, доколкото изводите на въззивния съд по фактите са направени при съвкупна преценка и анализ на всички приети по делото доказателства, а не само въз основа на проекта. Освен това, подвеждането под правна квалификация на конкретно доказателство по делото не се преценява като правен въпрос, относим към приложението на абстрактна правна норма. С оглед горното, формулираният от ответника трети въпрос не удовлетворява общия селективен критерий на чл.280 ал.1 ГПК – да има значение за резултата от правния спор.
При този изход на делото в касационната инстанция, сторените от страните разноски остават в тяхна тежест.
Водим от горното, Върховният касационен съд, ТК, състав на второ отделение:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ решение № 450 от 28.02.2017 г. по гр.д.№ 1821/2016 г. по описа на САС, ГК, 1 състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: